Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 636 от 15.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 346/2026
Вид
Определение № 636
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Мерджан Емин Мехмед

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Шумен, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно частно гражданско дело № 20263600500346 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 13804/24.06.2026г. депозирана от З. К. К. с ЕГН ********** от гр. ., ул. . № ., ет.., ап. . и И. П. С. с ЕГН ********** от гр. ., ул. . № . срещу определение № 2055 от 19.06.2026г. постановено по ч.гр.д. № 20263630103232 по описа на РС – Шумен, с което е оставена без уважение, като неоснователна молбата им по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещи искове. Излагат, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено при нарушение на чл. 390 и чл. 391 от ГПК. Считат, че съда е превишил пределите на своята проверка в обезпечителното производство, като е навлязъл в избора им на правна защита и е игнорирал императивни норми относно задължителното другарство и се е произнесъл по същността на основното производство. За да отхвърли молбата им, съда е приел, че не е налице обезпечителна нужда и, че поисканата обезпечителна мярка била неадекватна, тъй като можели да защитят правата си чрез искове за собственост или възражения. Сочат, че ищеца сам определя предмета и вида на търсената защита и съда не можел да откаже обезпечение на иск, за нищожност на сделка с аргумента, че ищеца би могъл да води друг иск. За неправилен намират и извода на съда, че спирането на ликвидацията е мярка единствено възможна за кредитори на дружеството, без да съобрази специфичната 1 хипотеза, че на тях им е нужно дружеството „ПРИС“ ООД- в ликвидация, ЕИК 041064978 да продължи да съществува в правния мир, тъй като, ако бъде заличен от ТР, ще престане да съществува, като правен субект и бъдещите искове за проглА.ване на нищожност на договори по чл. 26, ал. 2 от ГПК, ще бъдат недопустими. Твърдят, че спирането на ликвидацията е единствената адекватна мярка, която гарантира, че бъдещия ответник „ПРИС“ ООД – в ликвидация, ще съществува, като страна в процеса до неговото приключване, поради което молят съда да отмени обжалваното определение и да допусне обезпечение на бъдещите им искове с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на ликвидацията на „ПРИС“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 041064987, до приключване на исковото производство, с влязъл в сила съдебен акт“, а в условията на евентуалност „забрана за заличаване на „ПРИС“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 041064987, до приключване на исковото производство, с влязъл в сила съдебен акт“. Относно допустимостта на бъдещия иск, с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. първо ЗЗД, се позовава на съдебна практика по аналогични казуси - Решение № 647 от 15.08.2024 г. на РС - Шумен по гр. д. № 8/2024 г. и постановеното при обжалването му Решение № 17 от 6.02.2025 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 498/2024 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 942 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3084/2025 г., III г. о., ГК. В случай, че въззивния съд приеме, че поисканата обезпечителна мярка не е допустима или не е подходяща за обезпечение на бъдещите искове, молят съда да допусне обезпечение, чрез друга подходяща обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, която да гарантира запазването на всички страни в бъдещото производство, както и постановеното съдебно решение, да произведе действие спрямо всички необходими страни по спорните правоотношения и да осигури ефективната съдебна защита на бъдещите ищци. Също така, ако съда счете, че за допускането на обезпечението следва да бъде определена гаранция по чл.

391, ал. 2 от ГПК, то молят съда да определи нейният размер и срока за внА.нето й.

Препис от частната жалба не се връчва на ответната страна, доколкото се обжалва определение, с което е отказано допускане на обезпечение на иска – арг. от чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, по повод на частната жалба приема следното:

2

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г., ОСГТК е даден отговор, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора, без да е обсъждан въпроса за допустимостта на съдебния процес срещу неправоспособен ответник. Така и Определение № 721 от 3.10.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1433/2023 г., II т. о., ТК.

Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е дали е необходимо да се запази материалната и процесуалната правоспособност по см. на чл. 27, ал.1 ГПК на една от страните по договора, за да бъде допустим иска на молителите /трети лица/ за нищожност на договора, тъй като страните по договора /ответници по иска за нищожност/ са задължителни необходими другари.

По-старата практика на ВКС бе противоречива по този въпрос. Така в постановеното в производството по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отм./ Решение от 14.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 676/2007 г., ТК, I о., се приема, че: Когато ответниците са задължителни необходими другари, то заличаването на едната страна от търговския регистър и прекратяване на производството по иска срещу нея обуславя недопустимост на иска срещу другата страна по сделката /поради което производството подлежи на прекратяване, а ако е постановено решение, същото подлежи на обезсилване/ . От друга страна, в постановеното в производството по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отм./ Решение № 631 от 18.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 224/2006 г., I т. о., се приема, че:

Обстоятелството, че преди завеждането на иска или в процеса на производство дружеството-прехвърлител е заличено от търговския регистър, не променя правното положение нито на ищеца, нито на ответника - приобретател.

Прекратяването на производството по отношение на заличената страна не интервенира неблагоприятно в правната сфера на третото лице предявило иск за нищожност на договора.

Това противоречие е преодоляно в по-новата практика на ВКС, в която се приема, че в случаите когато страните по сделките, предмет на иска, са задължителни необходими другари, ако една от страните по сделката е заличена, това не се отразява на допустимостта на предявения иск, насочен срещу останалите пасивно легитимирани ответници - страни по сделките. Така и постановеното в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 671 от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1929/2016 г., II т. о., ТК.

3

Задължителното конституиране на страните по атакувана сделка изхожда от необходимостта да бъде постановено еднакво спрямо всяка от тях решение. При прекратяване съществуването на едната от тях, без наличие на универсални правоприемници и след като не е налице хипотеза на частно правоприемство на "спорното право", противоречиво произнА.не е обективно изключено. Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 111 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1892/2017 г., I т. о., ТК.

При положение, че една от страните по договора е заличена, няма пречка искът да се предяви само срещу другата страна по договора, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителни необходими другари. Вж. и постановеното в производството с правно основание чл. 274, ал. 3 от ГПК Определение № 145 от 27.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2009 г., III г. о., ГК.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Определение № 534 от 16.06.2026г. по частно гражданско дело № 20263600100312 по описа за 2026 година.

По обжалваемостта на настоящото определение.

Съгласно изричната норма на чл. 396, ал. 2 ГПК на касационно обжалване подлежи единствено определението, с което въззивният съд е допуснал исканото обезпечение за първи път, т. е. когато е отменил отказа на първоинстанционния съд да уважи молбата за допускане на обезпечение и е допуснал същото. Целта на това законодателно разрешение, въведено с изменението на посочената разпоредба през 2010 г., е да се осигури възможност на ответника за защита срещу допуснатото обезпечение чрез обжалването му, от каквато защита същият би бил лишен при допускане на обезпечението от въззивната инстанция с оглед приетото в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, че определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. В настоящата хипотезата, при която искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение от първата инстанция и нейното определение е потвърдено от въззивния съд, двуинстанционното разглеждане е изчерпано и не съществува възможност за обжалване на въззивното определение пред ВКС. Така и Определение № 2759 от 30.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1813/2025 г., II г. о., ГК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2055 от 19.06.2026г. постановено по ч.гр.д. № 20263630103232 по описа на РС – Шумен.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5