Присъда № 7 от 11.04.2024, Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 7 от 11.04.2024 по НОХД № 292/2023 на Районен съд – Тутракан

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Силистра, ТО-Тутракан с вх.№ 5673/15.12.2023 г. срещу И. П.

И. с ЕГН **********, роден в гр. Исперих, обл. Разград, с постоянен и настоящ адрес в с. Зафирово, общ. Главиница, обл. Силистра, ул. „Дочо Михайлов“ № 13, български гражданин, осъждан, безработен, с начално образование, неженен, за това, че на 13.10.2023 год. в с. Зафирово, общ.

Главиница, обл. Силистра, на ул. „Славянска“ № 8, не изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 11, издадена на 26.09.2023 по гр.д.

№ 533/2023 по описа на Районен съд – Тутракан, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като приближил дъщеря си К. И. П. на по-малко от забранените със заповедта 150 метра – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимият, в предварителното изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях; отказва се от разглеждане на делото по общия ред.

С определение съдът е обявил, че са налице предпоставките по чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, и при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание една година лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия счита, че той е невинен, тъй като нарушението на заповедта за незабавна защита не е умишлено, понеже е има уговорка с майката на дъщеря му К. да отиде да си вземе дрехи, и точно тогава синът му се е обадил на полицията, а пристигналия полицейски екип е заварил подсъдимия в непосредствена близост до дъщеря му. Моли за оправдателна присъда, евентуално за налагане на наказание глоба.

Подсъдимият в личната си защита и в последната си дума съжалява за деянието, моли да бъде на казан с глоба.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. П. И. с ЕГН ********** е роден в гр. Исперих, обл.

Разград, с постоянен и настоящ адрес в с. Зафирово, общ. Главиница, обл.

Силистра, ул. „Дочо Михайлов“ № 13, български гражданин, осъждан, безработен, с начално образование. На 26.09.2023 г. в производство по Закона за защита от домашното насилие, по гр.д.№ 533/2023 на Районен съд Тутракан бива издадена Заповед за незабавна защита № 11/26.9.2023 г., с 1 която на г-н И. му се забранява да приближава на по-малко от 150 метра дъщеря си К. И. П., за срок до издаването на заповед за защита или до приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт. На 23.10.2023 по същото гражданско дело е издадена Заповед за защита № 12. Това означава, че Заповедта за незабавна защита № 11 е имала действие от 26.09.2023 до 23.10.2023 г. Последната е връчена лично на подсъдимия на 27.09.2023 г., чрез РУ на МВР-Тутракан. На 13.10.2023 г. малко преди 21,00 часа г-н И. посещава домът на ул. „Славянска“ № 8 в с. Зафирово, където знае, че пребивават неговата дъщеря К., синът му Джафер, майка им Рафие и синът на последната – Д.. Влиза през външната врата, отделяща двора на къщата от улицата. От къщата излизат и застават в двора Рафие и К.. К. е на не повече от 2 метра. Баща ѝ я вижда, но въпреки това не напуска двора и не се отдалечава на повече от 150 метра от нея. Г-н И. съобщава на Рафие, че иска да си вземе дрехи. Стават пререкания между двамата, тя се опитва да го изгони с думи, а той, подразнен от това, че му се налага да е на квартира, прави опит да спре електрическия ток във въпросния дом от електрическия стълб на улицата, изричайки думите: „Ти ще гледаш филма с децата, а аз ще стоя на квартира“. Междувременно Д., едноутробният брат на К., се обажда на тел. 112 и когато пристига полицейският екип, заварва подсъдимия в непосредствена близост до дъщеря му К. в двора на къщата. Действията на ул.

„Славянска“ № 8 в с. Зафирово от пристигането на г-н И. до арестуването му, се развиват в продължение на около 20 минути.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от дадените от обвиняемия обяснение на ДП и пред съда, показанията на свидетелите, справката за съдимост, автобиографията на подсъдимия, декларацията за неговото семейно и материално положени, Заповедта за незабавна защита № 11/26.09.2023, Разписка за връчването ѝ на подсъдимия на 27.09.2023 и от Протокола за предупреждението му да спазва заповедта.

Съдът не намира противоречия в показанията на свидетелите: нито вътрешни, нито помежду им; същите се подкрепят от останалите доказателства, включително от обясненията на подсъдимия. Всички доказателствени средства са събрани в законосъобразно проведено ДП, при строгото съблюдаване на процесуалните правила. Няма такива, които съдът да намира за недостоверни с изключение на защитната теза на подсъдимия и неговия защитник, че той предварително се е обадил на свид. Рафие И., че ще отиде да си вземе дрехи.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият И. П. И. е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения осигуряващи изпълнение на заповедите за защита от домашно насилие.

Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице, 2 спрямо което като насилник е издадена заповед за защита, в т.ч. за незабавна защита по ЗЗДН, какъвто се явява подсъдимият.

От обективна страна на 13.10.2023 год. в с. Зафирово, общ. Главиница, обл. Силистра, на ул. „Славянска“ № 8, той не изпълнил Заповедта за незабавна защита от домашно насилие № 11, издадена на 26.09.2023 по гр.д.

№ 533/2023 по описа на Районен съд – Тутракан, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като приближил дъщеря си К. И. П., в чиято полза била издадена заповедта, на по-малко от забранените с нея 150 метра.

Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално, на просто извършване, тъй като в състава му не е включено настъпването на някакъв общественоопасен престъпен резултат. Затова от субективна страна е достатъчно да се установи дали подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на самото деяние.

От разписката за връчване на Заповедта за незабавна защита и от признанието му пред съда, че е знаел за нея, следва, че деянието е извършено умишлено.

Съдът не възприема защитната теза за уговорка между подсъдимия и свид. Рафие И. той да отиде да си вземе дрехите и за използването на случая от нея и от сина ѝ Д. да дискредитират пред полицията г-н И., знаейки за ефекта на заповедта за защита. Нито нейните свидетелски показания, нито тези на свид. К. П. сочат на предварително знание у тях, че подсъдимият ще ги посети, за да си вземе дрехи. Вярно е, че пред тях подсъдимият именно тази причина е изтъкнал за посещението си, но съдът приема, че е измислил повода на момента, защото съвпадащите му обяснения с показанията на г-жа И., че е възникнало напрежение между нея и него, и че той е отишъл да изключва тока им, само доказват, че намерението на г-н И. не е било да си вземе дрехи, а да влиза в пререкание с близките си. Дългият период от 20 минути от пристигането му на ул. „Салвянска“ № 8 до арестуването му също доказва, че той умишлено не е спазил забраната да не приближава К. на помалко от 150 метра, защото дори да е имал някаква уговорка с майка ѝ, веднага щом е разбрал, че няма да бъде допуснат да си вземе дрехи и виждайки К. в непосредствена близост до него, при все че свид. Рафие И. е започнала да го гони с думи да си върви, оставането му няма друго обяснение, какъвто няма и опита да изключва тока с думите: „Ти ще гледаш филма с децата, а аз ще стоя на квартира“.

Предвиденото наказание за престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Същото следва да се определи, като се отчетат степента на обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършването на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Степента на обществена опасност на конкретното деяние не е висока, но на дееца е. Същият е многократно осъждан, като от значение са най-вече:

- НОХД № 55/2019 на ТнРС, приключило със Споразумение № 3

93/30.05.2019 г., в сила от 30.05.2019 г., за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, извършено в периода 05.09.2018-06.09.2018 в с.

Зафирово, когато на два пъти се заканил с убийство, изричайки „Ще ви убия“ и привеждайки в работен режим моторен трион, който насочил към Рафие Д.

И. и двете им деца К. Р. Д. и Джефер И. П., като заканата възбудила основателен страх у тях за осъществяването ѝ. Наказан с пробация.;

- НОХД № 238/2020 на ТнРС, приключило със Споразумение № 7/10.02.2021, в сила от 10.02.2021, също за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, извършено на 09.06.2020 в с. Зафирово, когато се заканил с убийство по отношение на Рафие Д. И., гонейки я с брадва с думите „Ще те убия“, като това заканване възбудило основателен страх у нея за осъществяването му. Наказан с лишаване от свобода за една година и шест месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66 от НК е отложено за три години и шест месеца.;

- НОХД № 203/2023 на ТнРС, приключило със споразумение, престъплението е кражба, наказанието – пробация.

Настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на отложеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода по Споразумение № 7/10.02.2021 по НОХД № 238/2020 на ТнРС. Освен това, заканите с убийство са все към лица от най-близкото му обкръжение – в двата случая това е неговата съжитЕ. и свидетЕ. по делото Рафие И., а в първия случай и двете му деца, в т.ч. К., спрямо която е издадена процесната Заповед за незабавна защита по ЗЗДН.

Друго отегчаващо вината обстоятелство са алкохолните опИ.ия на подсъдимия, включително препятствали довършването на откритото съдебно заседание на 15.02.2024, когато бе констатиран в съдебната зала с 2,04 промила.

Следващият факт, който се признава от подсъдимия, е, че не е платил глобата си от 200 лева, наложена с решението по гражданското дело по ЗЗДН.

Фактите за съдимостта и алкохолните прояви са отегчаващи вината обстоятелства; докато неплащането на глобата не е такова обстоятелство, но в съвкупност обуславят извода, че измежду алтернативните наказания по чл.

296, ал. 1 от НК глобата не би постигнала нужния поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект. Налице е трайна и постоянна престъпна нагласа у г-н И., която има опасност да ескалира неконтролируемо, ако не бъде изолиран от обществото за известно време, в което да преосмисли поведението си и, най-вече, където ще бъде лишен от възможност да злоупотребява с алкохол. Затова съдът следва му да наложи наказание лишаване от свобода, като по-подходящото от двете алтернативни.

Не са налице предпоставките по чл. 78а от НК, както и на чл. 66 от НК предвид съдебния статус на г-н И..

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита съдействието, което подсъдимият е оказал в хода на разследването и доброто му 4 процесуално поведение, с изключение на първото открито съдебно заседание.

Същият полага труд, къде по трудов договор, къде не, все пак има трудови навици. И отново съдът подчертава липсата на настъпили други общественоопасни последици от деянието, обуславящи ниската степен на обществена опасност на деянието, поради което размерът на наказанието следва да е ориентиран към абсолютния минимум.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 54 от НК, в размер на четири месеца и половина (петнадесет дни), които на основание чл.

58а, ал. 1 от НК да се намалят с една трета и да му се наложи за изтърпяване три месеца лишаване от свобода.

Следва, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, да бъде приведено в изпълнение наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, което подсъдимият И. П. И. с ЕГН ********** се е съгласил да изтърпи по влязлото в сила на 10.02.2021 г. Споразумение № 7/10.02.2021 по НОХД № 238/2020 на Районен съд – Тутракан, като същото следва да изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда наказание.