Решение № 2443 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2443 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100508944 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10542 от 03.06.2024г. постановено по гр.д. № 25188/2023г. по описа на СРС, 85-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.

Й. В. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 513,10 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.

05.2020 г. до м. 04.2022 г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, магазин /бивш гараж/, с аб. № 5029, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 88.10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г.; сумата от 1.52 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за м. 06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 0.36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 8082/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционния съд е се бил съобразил с разпоредбите на Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, които били приложими и към претенция на извъндоговорно основание.

Позовава се на нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ като сочи, че при прекратяване на подаване на топлинната енергия, ответникът оставал задължен за заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая процесният магазин – бивш гараж – бил част от сграда в режим на етажна собственост, в която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД, обвързващ ответника, според т.

1

4.1 от който ответникът бил длъжен да осигури достъп за отчитане на разходите на топлинна енергия. Въпреки липсата на подписан договор между страните, отчитането на топлинната енергия се подчинявало на Наредбата за топлоснабдяването. От приетото заключение по СТЕ се установявало, че сградата била топлоснабдена и процесният имот бил топлофициран, поради което единствената възможност за установяване на количеството на топлинната енергия е чрез прилагане на методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Н. Й. В., в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Посочено е, че ищецът не бил доказал доставка на топлинна енергия за имота, а ответникът не могъл да доказва отрицателни факти. От събраните свидетелски показания се установявало, че в имота не се потребявала топлинна енергия от 15 години, нямало радиатори и топла вода, имотът имал самостоятелен вход без връзка с общите части на сградата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 086, том I, рег. № 1636, дело № 084/2009г. се установява, че на 03.06.2009г. ответникът Н. Й. В. е придобил правото на собственост върху процесния магазин /бивш гараж/, находящ се в гр. София, ул. „*******. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123, том I, рег. № 2175, дело № 119/2009г. се установява, че на 01.07.2009г. ответникът Н. Й. В. е дарил същия имот своята дъщеря, като е запазил за себе си пожизнено правото на ползване върху него. От показанията на св. Ивелина Дикльовска се установява, че помещението функционира като магазин от датата на закупуването от ответника, като за периода 2020г. – 2022г. се използвало от ответника като склад.

Следователно от така събраната доказателствена съвкупност се установява, че ответникът е вещен ползвател на процесния имот и е използвал същия през периода предмет на иска – от м.05.2020г. до м.04.2022г.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба протокол от 08.01.2002г. за решенията на общото събрание на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, от представения договор за извършване на услугата, сключен между етажните собственици и третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, от представените 2 от третото лице – помагач справки за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г.30.04.2020г. и 01.05.2021г. – 30.04.2022г., както и от експертното заключение по съдебнотехническата експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, като начислената топлинна енергия е единствено за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно поради неосигурен достъп за отчет съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването /НТ/ в размер на по 140 л. на денонощие за един обитател. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена по реда на т.7.2 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1, като топлинната енергия е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект и е установено, че съобразно проектната документация отопляемият обем на процесния имот е 27 куб.м. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. Експертът е установил, че през процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични технически проверки и съответства на одобрения тип.

От гореизложеното се налага изводът, че за процесния по делото период от м.05.2020г. до м.04.2022г. имотът и сградата в режим на етажна собственост, в която се намира, са били топлоснабдени.

Относно обогатяването на ответника за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/, правилно първоинстанционният съд е приел, че същото не се установява от събраните по делото доказателства. В случая няма спор и от доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесният топлоснабден имот представлява търговски обект /магазин/, поради което доставяната в него топлинна енергия е предназначена за небитови /стопански/ нужди, а съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на сключен между страните писмен договор при общи условия. Видно от изложените в исковата молба твърдения, причината ищецът да предяви претенциите си по реда на неоснователното обогатяване е именно обстоятелството, че такъв писмен договор не е сключен между страните. При липса на облигационно правоотношение в законоустановената форма, страните не са обвързани от правата и задълженията произтичащи от него. В частност ищцовото дружество не е задължено да извършва доставка на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в имота на ответника, нито последният носи задължението да осигурява възможност за отчитане на тази енергия.

От своя страна нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕ предвижда, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие само в изрично изброените хипотези: когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. Всички тези хипотези касаят неизпълнение на задължения на потребителя на топлинна енергия, чиито пораждащ факт е правоотношението по договор за доставка на топлинна енергия – неизпълнение на задължение за монтиране на индивидуален водомер /чл. 52, ал. 1, т. 2 НТ/, за неговото сертифициране /чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 НТ/ за поддържането му в изправност и метрологична годност /чл. 52, ал. 7 НТ/ и за осигуряване на достъп до него за отчет /чл. 70, ал. 2 НТ/. Следователно при липса на облигационно правоотношение между страните, което да задължава ищеца да доставя топлинна енергия на ответника, а последния – да извършва така описаните действия свързани с отчитането на доставеното количество енергия, уредената в чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕ норма за потребление от 140 литра на обитател за денонощие е неприложима. Видно от чл. 57, ал. 1, т. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София /ОУ/, последицата от несключването или неподновяването на 3 договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е спиране на топлоподаването без предупреждение. Ако въпреки това топлопреносното предприятие е продължило да подава на ответника топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, ответникът би могъл да отговаря за спестените разходи за заплащането й само съобразно реално доставената и отчетена енергия, а не съобразно нормата за потребление, приложима при договорно неизпълнение на клиента.

Развитото във въззивната жалба оплакване на ищеца, че след като общото събрание на етажните собственици в сградата било приело решение за сключване на договор с фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД и това решение обвързвало ответника, то последният бил задължен да осигурява достъп за отчет на третото лицепомагач, е неоснователно. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Следователно лице, което не е клиент /потребител/ на топлинна енергия, не е носител и на задълженията по договора с фирмата за дялово разпределение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 45, ал. 2 НТ, съобразно която правото на безпрепятствен достъп до средствата за търговско измерване е ограничено само до времетраенето на облигационното отношение за продажба на топлинна енергия.