Решение № 4360 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4360 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110125454 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувана е по искова молба на . с която са предявени срещу ответника В. Г. В., обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от сумата 1202,77 лв., представляваща неплатена цена за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди за периода от 15.10.2017 г. 17.11.2022 г., за който са издадени фактури за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г., за имот, находящ се в гр.. и сумата от 244,61 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10023/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор .г. за предоставяне на . услугите и съгласно Общите условия за предоставяне на . услуги на потребителите от „.“ – гр.., одобрени с решение № . и публикувани в електронната страница на „.” . . и публикувани във в. „.., като е бил осигурен достъп до тях. Твърди, че за абонатен-партиден № . за имот, находящ се в гр.., ул.. титуляр е ответницата, като за периода е предоставил . услуги за имота, за което са били издадени 61 фактури за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г., касаещи отчетен период от 15.10.2017г. до 17.11.2022г. на стойност от 1202,77 лв., които не били платени в срок и ответникът изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на 244,61 лв. за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г.

Твърди, че за вземанията била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10023/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното моли за установяване на претендираните вземания, присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Г. В., с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че същият е депозиран след изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, с оглед на което производството е недопустимо.

Прави възражение за погасяване на задълженията по давност, като счита, че давността е започнала да тече от възникване на задължението, доколкото съгласно чл. 16.1б от договора 1 задължението ставало изискуемо след покана.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на . услуги за процесния имот, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, съответно сключване на индивидуален договор с ответника, както и че е изпълнил задължението си за предоставяне на . услуги за процесния период, съответно, че в неговия патримониум е възникнало вземане за цена по предоставената услуга в посочения размер.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си чрез плащане.

Предявените от ищеца искове са процесуално допустими. Същите са предявени от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд. Неоснователни са доводите на ответницата, че същите са предявени след срока по чл. 415 ГПК. Разпореждането, с което на ищеца е указано да предяви иск в едномесечния срок по чл. 415 ГПК е връчено на ищеца на 08.04.2024 г., а исковата молба е предявена на 02.05.2024 г., съответно преди изтичането на предвидения в закона едномесечен срок.

От представения по делото договор . г. се установява, че между ответницата в качеството й на потребител и ищеца е сключен договор за предоставяне на . услуги, при приложими Общи условия за предоставяне на . услуги на потребителите . гр. . като договорът е сключен за имот с адрес: гр. ., ул. .

На следващо място в открито заседание на 17.12.2025 г. съдът е отделил като безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството, че за процесния период от 15.10.2017 г. до 17.11.2022 г., за който са издадени фактури в периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2022 г., ищецът е доставил до имот, находящ се в град ., ул. „., с абонатен номер ., . услуги на стойност от 1202,77 лв.

С оглед изложеното съдът намира, че по делото са установени фактите, относими към фактическия състав на предявения иск за главното вземане и в патримониума на ищеца е възникнало вземане за цена по предоставената услуга в посочения размер, което води до извод за основателност на предявеното вземане за цена на . услуги, доставени от ищеца, за исковия период.

С оглед това положение следва да бъде разгледано възражението на ответницата за погасяването на задълженията по давност.

С доклада по делото съдът е указал, че по възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите за . услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима 3-годишната погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 10.2 от договора и чл. 33.2 от Общите условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани . услуги в 30-дневен срок след датата на издаване на платежния документ. В случая най-старите задължения са за периода 15.10.2017г. до 14.11.2017г., като фактурата за тях е издадена на 01.12.2017г. Като доказателство по делото е представен споразумителен 2 протокол за разсрочено плащане, сключен на 01.11.2019 г. между ищеца и ответницата, с който задълженията на последната за периода 15.02.2017г. до 23.09.2019г. са били разсрочени на седем вноски, от които шест в размер на 76,20 лв., първата от която дължима на 28.11.2019 г., а последната в размер на 76,22 лв. дължима на 28.05.2020 г. Безспорно към 01.11.2019 г. не са били погасени по давност задълженията за периода 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г., а с подписването от ответницата на споразумението с ищеца, тя извънсъдебно е признала задълженията си за главница и мораторната лихва (което е изрично посочено в т. 5 от споразумението) за част от исковия период, с което признание по смисъла на чл. 116, б.

"а" ЗЗД давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Първото задължение на ответницата според извънсъдебното споразумение е било дължимо на 28.11.2019г., а ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.01.2023 г., с което давността е била прекъсната. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). С оглед на това първата вноска от сключеното извънсъдебно споразумение би се погасила по давност на 08.02.2023г., но доколкото тази дата е след датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не са налице погасени по давност задължения за исковия период.

Извън сключеното извънсъдебно споразумение най-старите задължения са за периода 23.09.2019г. до 18.10.2019 г., фактурата за които е издадена на 01.11.2019г., поради което тяхната изискуемост е настъпила 02.12.2019г. и като се вземе предвид обстоятелството, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) същите биха се погасили по давност на 10.02.2023 г., тоест след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изложеното възражението на ответницата за погасяване на вземанията по давност е неоснователно, поради което предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на този иск произтича от установяване на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на дължимото обезщетение за забава. В случая задълженията на ответницата са възникнали като срочни, поради което същата е изпаднала в забава в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Както бе изложено по-горе със сключеното извънсъдебно споразумение от 01.11.2019г. ответницата е признала както част от най-старите месечни задължения, така и натрупаната мораторна лихва по отношение на тях, като от този момент е започнала да тече нова погасителна давност по отношение на признатите задължения за лихви, която не е изтекла до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение на 18.01.2023г. при зачитане спиране течението на давността за периода на обявеното извънредно положение. Съответно давността за невключените в споразумението мораторни лихви също не е изтекла към датата на подаване на заявлението по изложените по-горе съображения. Съдът съобрази, че ответницата е изпаднала в забава за плащането на първото месечно задължение за периода от 15.10.2017г. до 14.11.2017г., за което е издадена фактура на 01.12.2017г., на 01.01.2018г., денят, следващ изтичането на 30-дневния срок от фактурирането, с оглед на което искът за обезщетение за забава е основателен за периода от 01.01.2018г. до 01.12.2022г. Размерът на дължимото обезщетение за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор за периода от 01.01.2018г. до 01.12.2022г., отчитайки деня на изпадане в забава за всяко месечно задължение с изтичане на 30-дневен срок от издаването на съответната фактура за периода (чл. 10.2 от договора и чл. 33.2 от ОУ), се равнява на сумата от 242,19 лв., за който размер и период е основателен и следва да се уважи искът за акцесорното вземане, като се отхвърли за разликата над сумата от 242,19 лв. до пълния предявен размер от 244,61 лв. и за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.