Определение № 378 от 21.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Враца, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500274 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от ГПК.

С Определение № 445/23.02.2026 г. по гр. дело № 4007/2024 г. на Районен съд – Враца са оставени без уважение молбите на "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД за изменение на постановеното по същото дело Решение .№ 603/27.09.2025 г. в частта относно разноските.

Подадена е частна жалба вх.№ 6192/19.03.2026 г. от „Ай Тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт Сара Сталева, в която се поддържа, че определението е неправилно.

В жалбата се посочва, че дружеството е осъдено да заплати 400 лв. адвокатски хонорар на основание чл.38 ЗА в полза на адв.Л. А., в качеството й на процесуален представител на ищеца, за предоставена безплатна правна помощ по искове за нищожност на договор за кредит и връщане на суми. Същият размер е присъден и срещу другия ответник – „Кредисимо“ ЕАД.

Жалбоподателят твърди, че нищожността на договора за кредит автоматично води и до нищожност на договора за поръчителство. Посочва се, че защитата на ищеца по всички искове е била основана основно на твърдението, че годишният процент на разходите по кредита противоречи на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Подчертава се също, че съдът следи служебно за нищожността на договорите и че по подобни спорове вече има трайна и непротиворечива съдебна практика. Според жалбоподателя делото е приключило бързо, а адвокатът на ищеца не е присъствал на откритите съдебни заседания.

Поради това Ай Тръст ЕООД моли съдът да измени решението в частта за разноските, като намали присъденото на адв. А. възнаграждение от 400 лв. на 300 лв., тъй като този размер според дружеството би съответствал на действителната правна и фактическа сложност на делото.

Против същото определение е подадена и частна жалба вх.№ 6183/19.03.2026 г. от "Кредисимо" ЕАД, чрез юрисконсулт В. Т., в което се прави общо оплакване за неправилност 1 на съдебния акт.

Според жалбоподателя делото не е било с висока правна и фактическа сложност, тъй като по подобни спорове за нищожност на договори за потребителски кредити вече има многобройна и еднозначна съдебна практика. Посочва се, че фактите по делото не са били спорни, не са събирани много доказателства, проведено е само едно открито заседание, а процесуалният представител на ищеца дори не е присъствал лично.

В жалбата се подчертава, че след решението на Съд на Европейския съюз по дело С438/22 съдът не е длъжен да се съобразява с минималните размери по Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения. Цитира се и практика на Върховен касационен съд, според която съдът трябва самостоятелно да преценява размера на хонорара според реалната сложност на делото и извършената работа.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и изменение на постановеното по делото решение, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

По делото е постъпил писмен отговор вх.№ 6372/23.03.2026 г. от Д. А. А., чрез пълномощника му адв.Л. А., в който се поддържа становище за неоснователност на частните жалби.

В отговора се излагат напълно идентични доводи, че правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица и роднини. Посочва се, че решението на СЕС не дава в ръцете на националния съд инструмент, чрез който бланкетно да се отхвърли приложимостта на Наредба № 1/2004 г., а му се възлага извършването на преценка доколко този механизъм е приет в изпълнение и насочен към постигане на легитимна цел и в този смисъл съставлява оправдано отклонение от принципното положение за забрана на конкуренцията. Развиват се и съображения, че само разрешенията, обективирани в тълкувателни решения, са задължителни за органите на съдебната власт.

Според ищеца, предложените от жалбоподателите размери на адвокатско възнаграждение са унизително ниски, не кореспондират с престижа на адвокатската професия и със статута на адвоката, върху който икономическата и административна тежест са в пъти по-големи от тези на юрисконсулта, който работи по трудов договор.

Посочва, че в случая съдът се е ръководил от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност, като се изтъква, че процедурата по предоставяне на адвокатско помощ е триетапна и изисква запознаване не само с националната нормативна регламентация, но и с европейската такава, както и с извънпроцесуална работа, която често остава невидима, поради което присъденото в настоящето производство адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

Прави се искане за отхвърляне на частните жалби и потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Частните жалби са процесуално допустими като подадени от лица с правен интерес, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д.№ 4007/2024 г. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на Д. А. А., действащ чрез пълномощника си адв. Л. А., с която против "Кредисимо" ООД, ЕИК 175330437, и "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508889, са предявени следните обективно и субективно съединени искове:

1/ Иск за прогласяване недействителността на потребителски кредит № 2602938 от 09.07.2022 г., сключен с "Кредисимо" ЕАД, и иск за осъждане на същото дружество да върне сумата 6,48 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 2602938 от 09.07.2022 г.(след направено изменение на иска по реда на чл.214,ал.1 от ГПК в съдебно заседание проведено на 11.09.2025г.), ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. до окончателното плащане на сумата;

2/ Иск за прогласяване недействителността на Договор за поръчителство от 09.07.2022 г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, и иск за осъждане на същото дружество да върне сумата 73,55 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство (след направено изменение на иска по реда на чл.214,ал.1 от ГПК в съдебно заседание проведено на 11.09.2025г.), ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.

С исковата молба са представени пълномощното на адв.Л. А. и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване и е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 /роднини/.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което ищецът и неговият процесуален представител не са се явили лично, като преди заседанието е депозирана писмена молба от същия по съществото на спора.

С постановеното по делото Решение № 603/27.09.2025 г. по гр. дело № 4007/2024 г. на Районен съд – Враца, районният съд е уважил предявените искове изцяло и на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗА е осъдил всеки един от ответниците да заплати на адв.Л. А. по 400,00 лв. за оказаното процесуално представителство на ищеца Д. А. по реда на чл.38,ал.1,т.1 от ЗА.

По делото са постъпили молби от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕАД, с които се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно присъдените разноски в полза на адв.Л. А., като бъде определен адвокатски хонорар в по-нисък размер от минималния по Наребда № 1/2004 г., а именно – по 300,00 лв. за защитата по предявените искове против всеки от тях.

Както бе посочено, с постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 445/23.02.2026 г. е оставил без уважение тези молби. Изложени са мотиви, че при отчитане вида и броя на предявените искове определените възнаграждения са под минималните размери по Наредба № 1/2004 г.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.248 ГПК съдът може да измени постановеното решение в частта относно разноските, когато същите са неправилно определени. В настоящия случай не 3 се установява районният съд да е определил в нарушение на закона присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

Безспорно по делото е установено, че адв. Л. А. е осъществявала процесуално представителство на ищеца при условията на чл.38, ал.1 ЗА, предоставяйки безплатна правна помощ. При наличие на предпоставките на чл.38, ал.2 ЗА, в случай на уважаване на исковете, насрещната страна дължи заплащане на адвокатско възнаграждение директно на адвоката. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като предявените срещу двамата ответници искове са уважени изцяло.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, поради ниска фактическа и правна сложност на делото.

Действително предмет на производството са искове за прогласяване недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит и акцесорен договор за поръчителство, по които към настоящия момент е налице формирана съдебна практика. Това обстоятелство обаче не обуславя автоматично извод, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде сведено до минимален размер или до претендирания от жалбоподателите размер от 300 лв.

Следва да се отчете, че срещу всеки от ответниците са предявени по два обективно съединени иска – установителен и осъдителен. Макар исковете да произтичат от един и същ правопораждащ факт и да са разгледани в рамките на едно производство, същите запазват своята самостоятелност по отношение на предмета и защитата срещу всеки от ответниците.

Установителните искове за прогласяване нищожността на клаузите имат обуславящ характер спрямо осъдителните искове за връщане на даденото въз основа на тези клаузи, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде определен един общ адвокатски хонорар за исковете срещу всеки ответник.

При определяне размера на възнаграждението съдът съобразява и извършените от процесуалния представител процесуални действия. По делото са изготвени искова молба и допълнителна молба с представени доказателства, писмено становище по съществото на спора, отговори по молбите по чл.248 ГПК, както и отговор на частната жалба. Проведено е едно съдебно заседание, в което ищецът и неговият процесуален представител не са се явили лично, като преди заседанието е депозирана писмена молба по съществото на спора. Липсата на лично явяване в открито съдебно заседание не обуславя сама по себе си намаляване на дължимото възнаграждение, тъй като процесуалното представителство не се изчерпва с участие в съдебно заседание, а включва цялостната подготовка и организация на защитата, анализ на доказателствата и относимата съдебна практика, както и изготвяне на необходимите процесуални книжа.

Настоящият съдебен състав съобразява и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, което е задължително за националните съдилища съгласно чл.633 ГПК. С посоченото решение е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че при установено противоречие между национална правна уредба, определяща задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, и правилата на конкуренцията, националният съд е длъжен да откаже приложението на тази 4 уредба. Същевременно от решението на СЕС не следва извод, че съдът е длъжен във всички случаи да определя възнаграждение под минималните размери по Наредба №1/2004 г. или че същата е изцяло неприложима. Напротив, националният съд следва да извърши конкретна преценка за съразмерност на възнаграждението с оглед характера и сложността на делото, извършената работа и фактическия и правен обем на защитата. Именно такава преценка е извършена и от първоинстанционния съд.

В този смисъл е и формираната след постановяване на решението практика на ВКС ( Определение № 374 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение № 206 от 22.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 191 от 21.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК) според която предвидените в Наредба №1/2004 г. размери не обвързват съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на дължимото възнаграждение. При тази преценка следва да бъдат отчетени видът на спора, интересът по делото, количеството и естеството на извършената работа, както и фактическата и правната сложност на производството.