Определение № 1434 от 06.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1133/2026
- Вид
- Определение № 1434
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 395, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1434 гр. Благоевград, 06.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501133 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. с чл. 396, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 13277/04.09.2026г., подадена от С. А.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.Г.“ № 56, вх. А, ет. 2; „П. 43“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Б. ул. „Г.“ № 45, представлявано от управителя Е.Е.В.; П.Е. гражданина на ФРГ, родена на ************ г., с адрес Г., 10719 Б., ул. „Ш.“ № 34А; Й.Ф.Р.Х., гражданин на К.Н., роден на ************ г., с адрес Н., 5261 АХ В., ул. „Д.Х.“ № 18 и З.Д., гражданин на И., роден на ************ г., с адрес И., 4050231 Е -Й, ул. „А.“ № 22, чрез адв. Т. Ч-В, със съдебен адрес гр. П., бул. „П.“ № 31, ет. 2, срещу Определение № 1593/21.08.2026 г., постановено по гр.д. № 1344/2026 г. по описа на Районен съд – Р..
С частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, с което РС е остави без уважение искането на молителите за обезпечаване на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението на всички решения, взети с Протокол от
17.07.2026г. от Общо събрание на етажна собственост в сграда „П.“, находяща се в гр.Б. ул.“Б. № 1, с идентификатор 0276.156.83.1 по КККР на гр.Б..
Като основание за незаконосъобразност се сочи произнасяне на съда по обезпечителното искане преди да изтече срокът за отстраняване на 1 нередовността на исковата молба. Сочи се, че с това е нарушена разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК според която поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й. Изтъква се, че съдът следва да приложи последиците по чл.129, ал.3 ГПК само след изтичане на дадения срок за отстраняване на посочената нередовност. В случая с внасяне на указаната в срока държавна такса исковата молба следва да се счете за поправена от деня на подаването й. Твърди се, че правото на защита на ищците е нарушено с едновременното връчване на определението за оставяне на исковата молба без движение и с оставяне на молбата за обезпечение без уважение. Така даденият срок се определя за формален и лишен от практическо значение. Обосновава се, че исканата обезпечителна мярка е допустима и необходима. Отказът от обезпечение се определя като преждевременен.
Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и събраните доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред РС Р. е образувано по искова молба от С. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.Г.“ № 56, вх. А, ет. 2; „П. 43“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Б. ул. „Г.“ № 45, представлявано от управителя Е.Е.В.; П.Е. гражданина на ФРГ, родена на ************ г., с адрес Г., 10719 Б., ул. „Ш.“ № 34А; Й.Ф.Р.Х., гражданин на К.Н., роден на ************ г., с адрес Н., 5261 АХ В., ул. „Д.Х.“ № 18 и З.Д., гражданин на И., роден на ************ г., с адрес И., 4050231 Е -Й, ул. „А.“ № 22, чрез адв. Т. Ч-В, със съдебен адрес гр. П., бул. „П.“ № 31, ет.2, с която срещу Етажна собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 0276.156.83.1 по КККР на гр.Б. с адресн: гр.Б. ул.“Б.
№ 1, с търговско наименование „П.“, чрез управителя М.М. – за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, приети на Общо събрание на собствмениците в етажната собственост, проведено на 17.07.2026г. – правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
При подаване на исковата молба към нея няма представени от ищците писмени доказателства.
С исковата молба е поискано допускане на обезпечение на иска чрез 2 спиране изпълнението на всички взети на това общо събрание решения до приключване на спора с акт по същество.
С определение № 1592/21.08.2026г. исковата молба е оставена без движение, като е констатирана нередовност – невнесена държавна такса. На ищците е определен срок за внасянето й и последиците при неизпълнение.
В същият ден е постановено и обжалваното определение № 1593/21.08.2026г., с което е оставено без уважение обезпечителното искане.
Съдът е приел, че към датата на произнасяне по обезпечителното искане исковата молба е нередовна, а проверката за допустимостта на предявения иск е обусловена от преценката за редовна искова молба.
Едва с подаване на частната жалба с вх.№ 13277/04.09.2026г. от ищците е подадена и уточняваща искова молба с вх.№ 13281 от същата дата 04.09.2026г., с която отново е поискано обезпечаване и са представени писмени доказателства – за връчване на протокола от общото събрание и нотариални актове, удостоверяващи собственост на индивидуални имоти в етажната собственост на всички ищци.
При горните факти, следват следните правни изводи:
Съдът, сезиран с обезпечително искане, следва да се произнесе по него в деня на постъпване на молбата. Обезпечителното искане е относително самостоятелна форма на защита. При искане за обезпечаване едновременно с подаване на иск съдът преценява редовността на исковата молба отделно от редовността на обезпечителното искане. Макар да е нередовна исковата молба, съдът следва да разгледа и се произнесе по обезпечителното искане в деня на постъпването му.
Към молбата за обезпечаване е неприложим института на оставяне без движение. Съдът не дължи указания за отстраняване на нередовности по молбата за обезпечаване, с изключение на случаите, в които молбата не е подписана, няма доказателства за представителната власт или не е внесена дължимата държавна такса при искане за обезпечаване на бъдещи искове, в която хипотеза се дължат указания по чл.101 ГПК - като при нередовно извършено от страна процесуално действие /oпpeдeлeниe № 467 oт 06.06.2012 г. пo ч.гp.д. № 152/2012 г., ІІ т.o./. В останалите случай , т.е. извън тези за които следи служебно за надлежното упражняване на правото на обезпечение, съдът не дължи указания по реда на чл.129 ГПК за нередовност на обезпечителното 3 искане и следва да се произнесе по него по същество.
За други нередовности на молбата по такова производство съдът не дължи указания, а преценява неяснотите или пропуските относно твърдените факти и изложеното в молбата като елементи по съществото на искането. Това е така, тъй като по обезпечителната защита не се формира сила на пресъдено нещо и ищецът може да иска този вид защита докато е висящо производството по делото пред съответния съд.
При съобразяване на тези постановки съдът правилно е процедирал, като съгласно чл. 395, ал. 2 ГПК, по обезпечителното искане се е произнесъл в закрито заседание в деня на постъпването му.
За да е основателна молбата за обезпечаване кумулативно следва да са налице – допустим иск, чрез упражняване на правото на иск с подаване на редовна искова молба, вероятна основателност на иска, обезпечителна нужда и посочена от молителя подходяща мярка за съхраняване на правото, предмет на материалния спор.
При съобразяване на извода за нередовност на исковата молба към този момент съдът правилно е преценил, че елемент от фактическия състав от обезпечителното искане е преценката на предпоставката – подаване на редовна искова молба и надлежното упражняване на правото на иск от ищците. Правилно нередовността на исковата молба е преценена от съда като липсващ елемент по същество от обезпечителното искане, а именно – предявяване на допустим иск, тъй като правото на иск не е било надлежно упражнено с подаване на редовна искова молба.
На следващо място – към първоначалната искова молба не се представени никакви писмени доказателства,от които съдът да направи извод за вероятната основателност на предявения иск. Едва с последваща молба, заедно с частната жалба е представена уточняваща искова молба,към която са приложени такива.
Производството по частни жалби пред въззивния съд е пълен въззив, т.е. при разглеждането на частна жалба съдът не е ограничен в проверката на законосъобразността на обжалваното определение само по изтъкнатите от жалбоподателя доводи, а разглежда въпроса по същество, като може да вземе предвид и осъществени допълнително правнорелевантни факти.
При отчитане от въззивния съд отстраняване от ищците на указаната нередовност 4 и внасяне на държавната такса и от анализа на допълнително представените писмени документи не може да се изведе вероятна основателност на предявените искове. С исковата молба по същество се обжалва законосъобразността на всички общо 15 решения от ОС на ЕС от 17.07.2026г.
От представените към настоящия етап писмени документи не може да се обоснове вероятна основателност на исковете по нито едно от оспорванията.
Следва да се държи сметка, че изводът за вероятна основателност е относим спрямо всяко отделно обжалвано решение, за което към исковата молба, и впоследствие представените документи не може да се направи обоснован извод за вероятна основателност. От жалбоподателите не е изразена готовност за внасяне на парична гаранция.
Отделно от това - при анализ на исковата молба в обстоятелствената й част липсват достатъчно ясно посочени обстоятелства, на които се основава искането за незаконосъобразност на всяка решение поотделно. В обстоятелствената част в т.1 например е посочено, че само на част от ищците не са предоставени документи, без да се установяват конкретно за кои. Част от оспорванията са бланкетни и неясни. Други от посочените от ищците основанията касаят преценка на целесъобразност на оспорваното решение, а по ред на чл.40 ЗУЕС предмет на проверка е законосъобразността на взетите решения – напр. тези в т.13. Възраженията могат да бъдат само по законосъобразност — дали са спазени процедурите за свикване, кворум, мнозинство и дали съдържанието не противоречи на Закона за управление на етажната собственост. Ето защо не може да се направи извод за предявен допустим иск, поради нередовна искова молба. Решаващия състав следва да прецени необходимостта от повторна проверка за редовността на исковата молба с посочване на конкретно нарушение на процесуалния и/или материален закон при взимане на всяко едно оспорено решение поотделно, както и необходимостта да се произнесе по молбата с вх.№ 13281/04.09.2026г., доколкото съдът дължи произнасяне по всяка отправена до него молба за защита и съдействие /чл.2 ГПК/.
На самостоятелно основание поисканата обезпечителна мярка е несъответна на правото, което се цели да се охрани. Поискано е спиране на всички взети на ОС на ЕС решения от 17.07.2026г., а не само спрямо жалбоподателите, като по този начин ще се достигне до неоснователно 5 засягане на чужда правна сфера, вкл. и на останалите етажни собственици, които са участвали при взимане на решенията и не са ги оспорили.
Ето защо не са налице в кумулативност всички елементи на обезпечителното искане. При тези аргументи обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1593/21.08.2026 г., постановено по гр.д.
№ 1344/2026г. по описа на Районен съд – Р..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6