Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4373 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 75118/2024
Вид
Решение № 4373
Подписан
06.03.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4373 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110175118 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „*** срещу ЗАД „***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3166,44 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, е настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, който предприема маневра на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен, в резултат на което удря изчакващия го автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите по процесните МПС са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт на лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № *** застрахователят е платил обезщетение в размер на 3151,44 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 3166,44 спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „***, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Твърди виновен за причиняването на щетите да е водачът на лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ***, евентуално – твърди съпричиняване. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег.

№ ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско +“ в сочения в исковата молба размер.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около *** часа в гр. ***, ул. „***“, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, управляван от Т. Д. П., и лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ***, управляван от М. В. В.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил БМВ 520 Д“, с рег. № *** е посочено предна лява врата, задна лява врата. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без 2 възражения, като съдържа и изрично признание на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Прието е по делото и писмо, вх. № *** г. от Дирекция „***“ към ***, с приложено към него веществено доказателство – диск, приобщен по реда на чл. 204 ГПК в проведеното пред първата инстанция о.с.з. от 10.02.2026 г., от което се установява, че на *** г. има постъпило обаждане към телефон за *** от лицето Т. П., с което същият съобщава, че в село *** е настъпило ПТП, като при асфалтиране на улицата „с един самосвал и при маневра назад се мушна една кола отзад..“.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Т. Д. П. и М.

В. В..

Свидетелят Т. Д. П., водач на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, разказва, че бил спрял автомобила в лявата лента на пътното платно на ул. „***“ в гр. *** и полагал асфалтово покритие. Пътят напред бил затворен. Другото МПС, което било трети автомобил след него, решил да обърне, тъй като не можел да продължи напред, при което „си надраска колата в задния десен калник на камиона и си повреди дръжката на предната лява врата“.

Посочва, че за процесното ПТП изготвили протокол, който водачът на другия автомобил му изпратил попълнен на следващия ден и свидетелят само го разписал. Твърди, че не е правил маневра на заден ход. Поддържа, че на три кръстовища преди мястото на ПТП е имало знаци „Забранено влизане в двете посоки“, „Задължителен завой вдясно“ и „Пътят е в ремонт“. При предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП в о.с.з. посочва, че текста „виновен“ в т. 14 от протокола не е написан от свидетеля. Заявява, че не е чел какво пише в протокола, а само се подписал, защото асфалтът бил горещ и трябвало да продължи работата.

Свидетелят М. В. В., водач на лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ***, разказва, че спрял на средата на пътното платното, за да направи маневра за завой надясно и да влезе в пряката. Докато изчаквал да се размине с друг автомобил, спрелият пред него самосвал тръгнал назад, при което ударил автомобила му. Твърди, че между камионът и неговия автомобил не е имало други автомобили. Свидетелят се движел непосредствено зад камиона.

Твърди, че улицата, на която настъпил инцидента не била затворена, като цялото движение минавало оттам. Посочва, че веднага след инцидента подали сигнал на тел 112, и на място пристигнали служители на РПУ-***, които извършили проверка за алкохол. Посочва, че двустранния констативен протокол за ПТП е попълнен около *** минути след настъпване на процесното ПТП. Добавя, че ремонтните дейности започвали на 100 м по напред от мястото на произшествието.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. В., като ясни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. П. в частта им относно обстоятелствата, при които е настъпил ударът, тъй като са фрагментарни, вътрешно противоречиви и изолирани от останалите събрани по делото доказателства. На първо място, твърденията му, че не е извършвал маневра за движение назад, се опровергава от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля М. В., справка от регистъра на *** от дирекция „***“, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза.

На следващо място, показанията му, че лек автомобил „БМВ“ е бил на разстояние от три коли зад него, не намира опора в нито едно друго събрано по делото доказателство. На следващо място, показанията на свидетеля са и вътрешно противоречиви и непоследователни, тъй като първоначално свидетелят заявява, че след настъпване на ПТП с другия водач били съставили двустранен констативен протокол, който свидетелят разписал 3 на следващия ден, а след това посочва, че не е чел какво пише в протокола, а само се подписал, защото асфалтът бил горещ и трябвало да продължи работата. Отделно от горното, твърденията на свидетеля, че целият пътен участък на ул. „***“ бил затворен и били поставени съответните указателни табели, се опровергават от показанията на свидетеля М. В., който изнася пред съда, че ремонтните дейности се извършвали на 100 м по напред от мястото на произшествието. В допълнение, по делото не са събрани никакви други доказателства, в подкрепа на твърденията на свидетеля, че процесният пътен участък е бил затворен за движение. Ето защо показанията на свидетеля П. съдът оценява като такива, които не могат да служат като достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се увери, че зоната зад превозното средство е свободна. Според експертното мнение ударът е бил предотвратим за водача на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, ако преди предприемането на маневра за заден ход се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна. Според вещото лице водачът на лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № *** не е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието, тъй като е бил спрял. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил БМВ 520 Д“, с рег. № ***, се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е доказано, че именно действията на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, съставлява граждански деликт за това, че преди да започне маневра за движение назад, не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 ЗДвП.