Решение № 1048 от 21.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Стара Загора, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530102170 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от Р. И. срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД както следва: 1/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 1751,01 лв. /след двукратно изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № CN-********/****** г., вкл. договор за поръчителство № CN********/****** г. и 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 2012,74 лв. /след двукратно изменение на размера на иска по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № CN*******/******* г., вкл. договор за поръчителство № CN-*******/******* г.

1

Ищцата Р. И. твърди, че с „КРЕДИСИМО“ ЕАД сключили Договор за потребителски кредит CN ********/****** г. при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 3500,00 лв. Съгласно приложение №1 към договора за кредит годишният лихвен процент по заема бил в размер на 18,01 %, а годишният процент на разходите 19,57 %. Във връзка с Договор за потребителски кредит CN ******** от ****** година и на основание глава II, чл.4 от последния, бил сключен и договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаряло, че се дължи възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало. Ищцата заплатила доброволно и извънсъдебно заема изцяло по сметка на ответника.

Отново между същите страни бил сключен и Договор за потребителски кредит CN *******/******* г. при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 3000,00 лева. Съгласно приложение №1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема бил в размер на 19,63 %, а годишният процент на разходите 21,50 %. Във връзка и с Договор за потребителски кредит CN *******/******* г. и на основание глава II, чл.4 от последния, бил сключен договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаряло, че се възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е 2 включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Ищцата заплатила доброволно и извънсъдебно заема по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Ищцата сочи, че договорите за кредит били недействителни на основание чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Също така, счита, че в договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорените лихвени проценти, поради което ответникът нямал право да Формира ГПР в размер на 19,57 % по Договор за потребителски кредит CN ********/****** година и ГПР в размер на 21,50 % по Договор за потребителски кредит CN *******/******* г. Освен възнаградителната лихва, следвало като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Смята, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема целяло единствено въвеждане в заблуждение на доверителката ми относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите. В тази връзка, счита че бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899 било „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437.

Също така, с цел заблуда на потребителя никъде в основаните договори за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставяло от свързано 3 лице на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, и че това поръчителство ще бъде възмездно. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което можел да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитните сделки и твърдението, че последните не са произвели правен ефект, смята, че и уговорките за заплащане на възнаграждения на гаранта „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с за учредяване от негова страна на лично обезпечение също били нищожни.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на основание чл.55 ЗЗД недължимо платените суми в размер на 1751,01 лева във връзка с Договор за потребителски кредит CN ********/****** година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN ********/****** г. и на основание чл.55 ЗЗД недължимо платените суми в размер на 2012,74 лева във връзка с Договор за потребителски кредит CN *******/******* г. и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN *******/******* г.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за неоснователност на исковете. Признава сключването на Договор за потребителски кредит №********/******г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Р. С. И.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от ******г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Р. С.

И., с предмет обезпечаване на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит. В съответствие с посоченото и от ищеца в исковата молба Договор за потребителски кредит №********/******г. бил сключен между страните за главница от 3500,00 лева, като същата е била усвоена в цялост от него.

Уговорено е предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 39,16 % и ГПР от 47,01 %. Уточняваме, че в исковата молба не са посочени коректните размери на ГПЛ и ГПР по договора за кредит. Общият размер на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлизал на 5142,58 лева /от която сума: главница в размер на 3500,00 лева и 1642,58 лева - договорна възнаградителна лихва/. Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца. Предвид предсрочното погасяване на процесиите договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, съгласно уговореното между страните, 4 ищецът не е заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит и уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договора с „Ай тръст“ ЕООД. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит №********/******г. съшият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100.00 лева, която е разпределена за погасяването на дължими сума, различни от вземането за главница по кредитното правоотношение. Изрично уточнява и, че дължимите суми от ищеца към „Ай Тръст“ ЕООД са заплащани по сметка на „Кредисимо“ ЕАД.

Не оспорва и сключването на Договор за потребителски кредит №*******/*******г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Р. С. И.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от *******г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Р. С.

И. с предмет обезпечаване на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит. В съответствие с посоченото и от ищеца в исковата молба Договор за потребителски кредит №*******/*******г. е сключен между страните за главница от 3000,00 лева, като същата е била усвоена в цялост от него.

Уговорено било предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 19,05 % и ГПР от 20,80 %. Общият размер на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлизал на 3650,72 лева /от която сума: главница в размер на 3000,00 лева и 650,72 лева - договорна възнаградителна лихва/. Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца. Предвид предсрочното погасяване на договора за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, съгласно уговореното между страните, ищецът не е заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит и уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договора с „Ай тръст“ ЕООД. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит №*******/*******г. съшият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100,00 лева, която е разпределена за погасяването на дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното правоотношение. Изрично уточняваме и, че дължимите суми от ищеца към „Ай Тръст“ ЕООД са заплащани по сметка на „Кредисимо“ ЕАД. Оспорва твърдението на ищеца, че договорите за потребителски кредит били нищожни, тъй като съдържанието им не отговаряло на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 5

ЗПК /да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин“/. В Приложение №1 към процесния договор по ясен и разбираем начин били посочени ГПР /т.8/ и общата дължима сума /т.9/, като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти“. Годишен процент на разходите на приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът имал необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, където било предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които били взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК.