Решение № 6102 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6102 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221100109612 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искове, предявени от А. Р. Н., ЕГН ********** срещу „СИМЕОН 73“ ООД, ЕИК 121445403, като ищецът претендира заплащане на следните суми:

- сумата от 100 000лв. представляващи дължими от 2-ра до 12-та вноска по т.3 от споразумение от 30.07.2019 г. между страните;

- сумата в размер на 30 000лв. представляваща обезщетение за забава върху главница от 100 000 лв. за периода от 30.09.2019 г. до 14.09.2022 г.;

- неустойка по чл. 7 от споразумението в размер на 5000 лв.;

- както и обезщетение за забава върху неустойката в размер на 1500 лв. за периода от 30.09.2019 г. до 15.09.2022 г.

Ищецът твърди, че е претърпял трудова злополука, за която бил издадено разпореждане от НОИ. Бил заведен иск по чл. 200 КТ. В хода на производството по исковете по чл. 200 КТ между страните било сключено споразумение. Договорили се „Симеон 73“ ООД да заплати, доброволно като обезщетение на А. Р. Н. за имуществените и неимуществените вреди от претьрпяната трудова злополука сумата от 120 000,00лв на 12 равни месечни вноски, всяка на стойност от 10 000 лв., В т. 3 от Споразумението „Симеон73“ ООД се е задължило да заплаща уговорените вноски на записаните падежи, като е приело, че при забава в плащането на коя и да е от дължимите вноски, остатькът става изискуем в пълен размер. Вън от това страните са приели, че при неплащане в сроковете „Симеон -73“ ООД се задължава да заплати като неустойка сума в размер на 5 %, изчислена върху размера на дължимите просрочени вноски. „Симеон -73“ ООД заплатило няколко вноски, след което спряло да изпълнява задълженията по споразумението. Моли за 1 уважаване на исковете. Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN:****.

Ответникът е ангажирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковата претенция. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С протоколно определение от 23.05.2025 г. е допуснато изменение:

- на предявения иск за сумата от 100 000 лв., представляващ дължими вноски по т. 3 от споразумение от 30.07.2019 г. между страните, като е намален размерът на претенцията на сумата от 90 000 лв. представляващи дължими от 4-та до 12-та вноска по т. 3 от споразумение от 30.07.2019 г. между страните и на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството за разликата над 90 000лв. до първоначално предявения иск в размер на 100 000лв.;

- на предявения иск в размер на 30 000лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 100 000 лв. от 30.09.2019 г. до 14.09.2022 г., като е намален размерът на претенцията от 30 000 лв. на 27 025 лв., изчислена върху главница от 90 000лв. за периода от 30.09.2019 г. до 14.09.2022 г. и на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството на основание чл. 233 ГПК за разликата над 27 025 лв. до първоначално предявения иск в размер на 30 000 лв.

С протоколно определение от 26.09.2025 г. на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството по отношение на предявения иск за неустойка по чл. 7 от споразумението, както и по отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за неустойка в размер на 1500.00 лв. за периода 30.10.2019 г. – 14.09.2022 г.

Предмет на производството са останали претенциите за главница в размер на 90 000 лв. и обезщетението за забава в размер на 27 025 лв. за периода от 30.09.2019 г. до 14.09.2022 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 03.02.2025 г. по гр. д. № 4255/2024 г. на ВКС, III г. о. не е допуснато до касационно обжалване решение № 1363 от 07.03.2024 г. по в. гр. д. № 4574/2023 г. по описа на СГС, с което в едната му част е потвърдено решение № 20049029 от 19.07.2022 г., постановено по гр. д № 1885/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Р. Н. срещу „СИМЕОН-73” ООД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 350 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане, причинено от трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане; за заплащане на сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи, направени в периода от 14.08.2018 г. до 11.01.2019 г. за лечение и задоволяване на специални нужди на А. Р. Н. от трудовата злополука, ведно със законната лихва от 11.01.2019 г. до заплащане на сумата; за заплащане на сумата 600 лева месечно за периода от 12.01.2019 г. до 30.07.2019 г., представляваща 2 обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач и домашен помощник, за усилена храна и медикаменти, за рехабилитация и балнеолечение, за специализиран транспорт, помощни средства и приспособяване на дома за нуждите след инвалидизацията и социална адаптация, ведно със законната лихва върху сумата от всяко първо число на месеца до окончателното изпълнение на задължението; и за разликата над сумата 200 лева до сумата 600 лева месечно представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за усилена храна и медикаменти и специализиран транспорт за периода от 31.07.2019 г. до 13.08.2032 г., а в останалата му част е отменено решение № 20049029 от 19.07.2022 г., постановено по гр. д № 1885/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. Р. Н. срещу „СИМЕОН-73” ООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 200 лева месечно за периода от 31.07.2019 г. до 14.08.2032 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., и вместо това е осъдено дружеството „СИМЕОН - 73” ООД да заплаща на А. Р. Н. на основание чл. 200 от КТ, считано от 31.07.2019 г. до 14.08.2032 г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на размера на задължението, по 200 лева месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., за разходи за усилена храна и медикаменти и специализиран транспорт, ведно със законната лихва от датата на изискуемост на всяко месечно задължение до изпълнение на задължението.

Същевременно с решение от 24.07.2025 г. по т. д. № 17/2024 г. на ОС Видин е обявена неплатежоспособността на „СИМЕОН - 73” ООД с начална дата на неплатежоспособността 05.11.2019 г. Открито е производство по несъстоятелност на „СИМЕОН - 73” ООД, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „СИМЕОН - 73” ООД, прекратена е дейността на предприятието на „СИМЕОН - 73” ООД и е обявен „СИМЕОН 73” ООД в несъстоятелност. Спряно е производството по несъстоятелност за срок от една година от вписването на решението. С решението не е назначен синдик/временен синдик на „СИМЕОН - 73” ООД и към датата на приключване на съдебното дирене „СИМЕОН - 73” ООД се представлява единствено от управителя си В.С.П., което се установява и от справка в ТР. Решението на ОС Видин е обжалвано и към датата на приключване на съдебното дирене не е влязло в сила.

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Приема се, че спогодбата не е новация, т. е. не е договор, по силата на който едно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото с оглед страните или с оглед на други елементи. За разлика от новацията, при спогодбата правоотношението, по което страните са направили взаимни отстъпки, продължава да съществува, макар и изменено. След като спорът за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение е трудов, то такъв е и спорът по спогодбата за тях – определение № 91 от 19.03.2021 г. по ч. гр. д. № 423/2021 г. на IV г. о. на 3

ВКС, определение № 60409 от 22.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4071/2021 г. на III г. о. на ВКС.

Спорът за имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя е трудов, поради което и спорът въз основа на сключеното споразумение в хода на производството по чл. 200 КТ не се изменя и продължава да бъде трудов. Трудов е и спорът за акцесорното вземане за обезщетение за забава, в който смисъл виж определение № 72 от 20.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 763/2015 г., I г. о. Още повече, лихвата, като обезщетение при неизпълнение на задължение за неимуществени вреди, произтичащо от деликт е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането. Посоченото правило намира приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. Лихвите се дължат върху размера на обезщетението от датата на увреждането. В този случай присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск, което е допълнителен аргумент, че се касае до вземане свързано с главното, произтичащо от трудов спор. Оттук и не са налице пречки за разглеждането на спора, доколкото производството в частта относно неустойката и лихвата за забава върху неустойката, е прекратено. Касае до изключение от общото правило по чл.

637, ал. 1 ТЗ, а именно до трудов спор, в който случай съдебното производство не се спира.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД;

Доколкото с влязлото в сила решение по чл. 200 КТ, съдът е отхвърлил предявения иск, като не е обсъждал сключеното споразумение и изрично е посочил, че защитата на ищеца е по реда на чл. 79 ЗЗД, то формираната СПН по предходния спор не може да преклудира възможността на ищеца да търси защита на правата си по реда на чл. 79 ЗЗД.

Съобразно правото на ЕС, процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, следва да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила, като с особена сила това важи за икономически по-слабата страна, в случая работникът по трудовото правоотношение.

В тежест на ищеца е да установи сключването на процесното споразумение, наличието на валидни уговорки за плащане на обезщетение за забава, изискуемост на вземанията и размер на претенциите.

Представено е по делото споразумение от 30.07.2019 г. сключено между страните, като с него същите са констатирали, че между А. Р. Н. и „Симеон-73“ ООД имало трудово правоотношение и същият е нает на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” от 02.04.2015 г. На 14.08.2018 г. А. Р. Н. претърпял трудова злополука по време на работа, вследствие на което е нанесъл тежки травматични увреждания, довели до продължително животоспасяващо лечение, наложило ампутация на долен десен крайник. А.

Р. Н. завел срещу „Симеон-73“ ООД иск за обезщетение на причинените му от трудовата злополука имуществени и неимуществени вреди, по който е образувано гр. д. № 1885/2019 г. по описа на СРС. С т. 3 от споразумението „Симеон-73“ ООД се задължил да заплати като 4 обезщетение на А. Р. Н. за имуществените и неимуществените вреди от претърпяната трудова злополука сумата от 120 000 лв. на 12 равни месечни вноски всяка за сумата от 10 000 лв., както следва: първа вноска, платима до 2 /два/ дни след вдигане на наложените запори върху банковите сметки на „Симеон-73“ ООД в “Българо американска кредитна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД и 11 /единадесет/ вноски, платими до 30 - то число от месеца, считано от 31.08.2019 г. до 30.06.2020 г. С т. 7 на споразумението е предвидено, че „Симеон-73“ ООД се задължава да заплаща уговорените вноски в сроковете по т. 3 от настоящото Споразумение, като в случай на забава в плащането на коя и да е от дължимите вноски, остатъка става изискуем в пълен размер.