Определение № 38534 от 16.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38534 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110139791 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Х. Б. Х., ЕГН **********, чрез адв. Д.

Т. Т., срещу Народното събрание на Република България, ЕИК по БУЛСТАТ:..........., с адрес: С., представлявано от председателя Н. В. К. със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. С.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК за изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

Ищецът твърди, че между него в качеството му на служител, от една страна, и Народното събрание на Република България, (наричано за процесуална икономия в настоящото изложение „HC"), в качеството му на работодател - от друга, на 07.09.2021 г. бил сключен Трудов договор № 826/07.09.2021 г. В същия било посочено, че договорът е срочен - „до края на мандата на 46-то Народно събрание". Като правно основание в трудовия договор била посочена разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.

Твърди, че съгласно сключения трудов договор бил изпълнявал длъжността „старши експертен сътрудник", в НС. Като място на работа в трудовия договор се посочва НС, и по-точно Комисия по транспорт и съобщенията.

Посочва още, че веднага след сключването на трудовия договор бил постъпил на работа и винаги изпълнявал трудовите си задължения точно и добросъвестно.

Твърди, че с Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор № 826/07.09.2021 г. е направено следното изменение на трудовото правоотношение: 1) мястото на работа е изменено от ,,Комисия по транспорт и 1 съобщения” към ,,Комисия по електронно управление и информационни технологии"; 2) срокът на договора е изменен от ,,до края на мандата на 46-то Народно събрание” на „до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в 52-то Народно събрание". Като правно основание в допълнителното споразумение е посочена нормата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.

Посочва, че със Заповед № 631/13.06.2025 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 13.06.2025 г., на основание чл. 325, ал.

1, т. 3 КТ - „с изтичане на уговорения срок". В заповедта липсвали мотиви на работодателя защо той счита, че уговореният срок бил изтекъл. Ищецът твърди, че причините за издаването на обжалваната заповед били изцяло политически.

Счита, че работодателят неправомерно бил прекратил трудовото правоотношение, тъй като в случая не било налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

Като основание в обжалваната заповед била посочена разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно която трудовият договор се прекратявал без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Цитирана била разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС, съгласно която Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията назначавал и освобождавал главния секретар на Народното събрание; назначавал и освобождавал служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от образуването на парламентарна група в следващото Народно събрание; назначавал и освобождавал служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание.

В обжалваната заповед била цитирана и разпоредбата на § 7, ал. 2 от ПОДНС, съгласно която служителите в администрацията на Народното събрание били парламентарни служители, чийто статут се определял в Правилника по чл. 8, ал. 1, т. 11.

Посочена в процесната заповед била и разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работата на администрацията на НС, съгласно която служителите към кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на заместник-председателите на Народното събрание, към параментарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

На последно място към правното основание на обжалваната заповед било посочено и Решение за промени в състава и ръководството на Комисията по електронното управление и информационните технологии, прието от 512 вото НС на 05.06.2025 г. Цитираният акт предвиждал освобождаване на Л. О.

М. като председател на Комисията пo електронно управление и информационни технологии, както и на Х. И. И. като член и заместникпредседател на Комисията по електронно управление и информационни технологии. Предвиждал се още изборът на П. Б. Д. за член и председател на Комисията по електронно управление и информационни технологии.

Ищецът не спори, че съгласно Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. трудовият му договор бил срочен - до 5 дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото НС, а именно бъдещото 52ро НС. Допълнителното споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор № 826/07.09.2021 г. било сключено за мандата на 51-вото НС, който бил 4 години съгласно чл. 64, ал. 1 КРБ, освен ако не са налице предсрочни парламентарни избори и избор на нов състав на НС. Към момента на издаване на обжалваната заповед мандатът на 51-вото НС продължавал да трае, а 52-ро НС все още не било конституирано и следователно не било налице основанието, посочено в допълнителното споразумение към трудовия договор - изтичането на определения срок.

В тази насока посочва още, че самата разпоредба на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, която се цитира и в Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор № 826/07.09.2021 г., предвиждала, че срочен трудов договор се сключвал за определен мандат, когато такъв бил установен за съответния орган. Това било именно мандатът на 51-вото НС, с който ищецът бил обвързан.

Изтъква, че в текста на Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор № 826/07.09.2021 г. ясно и буквално било записано, че срокът бил обвързан с избор на нов председател на Комисията по електронно управление и информационни технологии, но само и единствено в рамките на следващото 52-ро НС, а не в текущата 51-ва легислатура.

Посочва, че дори и трудовият договор да е предвиждал обвързване на срока на договора със смяна на председателя на Комисията в рамките на сегашното 51-во НС, такава уговорка щяла да противоречи на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и щяла да представлява едно изцяло потестативно условие, което поставяло трудовото правоотношение изцяло под контрола на работодателя и противоречало на общия замисъл на мандата на държавен орган, което пък от своя страна щяло да направи договора нищожен в частта му относно срока, откъдето договорът се считал за безсрочен и отново обжалваната заповед се оказвала незаконосъобразна.

Поради изложеното счита, че срокът, обективиран в Допълнително споразумение № 79/28.01.2025 г. към Трудов договор № 826/07.09.2021 г., все още не бил изтекъл към момента на издаване на обжалваната заповед. Счита, че работодателят незаконосъобразно бил прекратил трудовото правоотношение и следвало обжалваната заповед да бъде отменена, а ищецът - възстановен на работа.

3

В допълнение, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ ищецът имал право на обезщетение за времето, в което е останал без работа - 6 (шест) месеца за периода от 13.06.2025 до 13.12.2025 г. Обезщетението за посочения период възлизало на сумата от 19 152 (деветнадесет хиляди сто петдесет и два) лева, тъй като брутното трудово възнаграждение на служителя за един месец било в размер на 3 192 лева. Дължима се явявала и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 631/13.06.2025 на Народното събрание на

Република България, ЕИК по БУЛСТАТ ............, с адрес: С., представлявано от председателя

Н. В. К., както и да отмени посочената заповед като незаконосъобразна. Моли също да бъде постановено възстановяването му на длъжност ,„главен експертен сътрудник" в Народното събрание на Република България, ЕИК по БУЛСТАТ ............, с адрес: С., представлявано от председателя Н. В. К. Иска от съда да осъди ответника да заплати на Х. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 19 152 (деветнадесет хиляди сто петдесет и два) лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода, в който служителят е останал без работа - от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът оспорва, че видно от посоченото в трудовия договор и в последвалите допълнителни споразумения, срочността на трудовото правоотношение с Народното събрание била пряко свързана с избора на председател на съответната постоянна комисия. Относима в случая била разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 10 на ПОДНС, съгласно която служителите в парламентарните комисии се назначавали и освобождавали от председателя на Народното събрание по предложение на техния председател в срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание. Председателят на съответната парламентарна комисия преценявал необходимостта от попълване на състава на комисията с експертни сътрудници и предлагал сключването на трудови договори с тях с оглед тяхната компетентност и квалификация. Изтъква още, че парламентарните служители в администрацията на Народното събрание били пряко подчинени на председателя на съответната комисия и извършвали и отчитали своята работа именно пред него.

Посочва, че цитираното в заповедта основание (чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС) предвиждало изключителна компетентност на председателя на Народното събрание като работодател да освобождава служителите към 4 постоянните комисии в срок до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание. Съгласно чл. 33, ал. 4 ПРАНС, чиято разпоредба била цитирана в процесната заповед, служителите към кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на заместник-председателите на Народното събрание, към парламентарните групи и към постоянните комисии се назначавали на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Срокът им бил съгласно чл.

8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране на нов председател, зам.-председател на Народното събрание, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия в рамките на мандата на съответното Народно събрание. В настоящия случай, на 05.06.2025 г., с Решение на Народното събрание на Република България за промени в състава и ръководството на Комисията по електронно управление и информационни технологии бил освободен досегашният председател на Комисията и бил избран нов председател. До 12.06.2025 г., когато бил изтекъл предвиденият в чл. 33, ал. 4 ПРАНС срок от 5 (пет) работни дни, считано от датата на избора на новия председател на постоянната комисия, в Народното събрание не било постъпило предложение за назначаване на ищеца като парламентарен служител. В тази хипотеза председателят на Народното събрание бил компетентен да прекрати трудовото правоотношение поради изтичането на неговия срок на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.

Оспорва правото на ищеца да получи обезщетение от работодателя на основание чл. 225, ал. 1 КТ. Неоснователността на иска за отмяна на незаконното уволнение водела до неоснователност и на другите два иска - за възстановяване на ищеца на работата, която е заемал преди уволнението, и за присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, както и на акцесорния иск за претендираната законна лихва. В допълнение, не били приведени доказателства в подкрепа на твърдението, че ищецът бил останал без работа и не бил получавал трудово възнаграждение или бил получавал възнаграждение в по-малък размер.