Решение № 314 от 09.12.2025, Районен съд - Левски

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. ЛЕВСКИ, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н.ева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Н.ева Гражданско дело № 20254410100195 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Л. И. А. от гр.Белене против Н. Н. А. от с.гр. кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1) иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3 112,34 лв. - частичен иск, целият в размер на 19 412,73лв. - с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата;

2) иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 15 147,77лв. /след допуснато изменение размера на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 11.11.2025г./ - заплатена от ищцата част от задължение на ответника, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит;

3) иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000лв. - платена на отпаднало основание по прекратяване на предварителен договор за покупко-продажба между страните;

4) иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата в размер на 735,75 лв. /след допуснато изменение размера на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 11.11.2025г./ - заплатени от ищцата разноски за съсобствена вещ.

1

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, гражданският брак между които бил прекратен с одобрено от РС Плевен споразумение по гр.д.

№6144/20г., в сила от 02.12.2020г.

Твърди, че в началото 2020г., по време на брака си с ответника, закупили имот - апартамент в гр.***, с площ от 75,31 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно със зимнично помещение от 4 кв.м.

Твърди, че за финансиране на покупката на ищцата бил отпуснат кредит к а т о кредитополучател, а ответникът се задължил като съдлъжник. При закупуване на имота ответникът заплатил всички такси и комисионни-банкови и нотариални, в размер на 10 000 евро. Погасяването на вноските по кредита било осъществявано само от ищцата.

Когато с ответника решили да прекратят брака си постигнали договорка след развода той да прехвърли на ищцата ½ ид.ч. от имота и същата да стане изключителен собственик. Твърди, че на 17.11.2020г., подписали пред нотариус Предварителен договор за покупко-продажба на имота, според който трябвало ищцата да поеме изцяло изплащането на вноските по жилищния кредит, като след пълното му погасяване, ще се счита, че ищцата платила на ответника сумата от 67 701,76 лв. - определена като % от стойността на задължението към банката, и в 5-месечен срок ответникът ще прехвърли на ищцата 1/2 ид.ч. от имота. На същата дата подписали и споразумение, по силата на което ищцата трябвало да заплати на ответника сумата от 10 000 евро, представляваща платените от него нотариални, банкови и държавни такси по закупуването на имота, като плащането трябвало да извърши на 6 вноски, първата от които през м.декември 2020г., а последната - м.май 2021г.

Твърди, че след подписване на предварителния договор, ищцата поела пълното погасяване на вноските по кредита, както и всички данъци и консумативи по апартамента.

Твърди, че през 2023г. ответникът се отказал от предварителния договор и заявил, че иска апартаментът да бъде продаден на трети лица.

Ha 10.11.2023г. страните подписали споразумение, с което прекратили предварителния договор от 17.11.2020г. по желание на ответника.

На 08.12.2023г. продали апартамента за сумата от 130 000 евро /левова равностойност - 254 257,90 лв./ Посочената сума била разпределена, както следва:

- 8 450 евро - по сметка на ответника при подписване на предварителният договор;

- 4 550 евро - по сметка на ищцата при подписване на предварителният 2 договор;

- 67 595,09 лв. - по сметка на ответника в деня на сделката;

- 36 397,35 лв. - по сметка на ищцата в деня на сделката;

- 124 839,67 лв. - по сметка на банката за погасяване на съществуващия ипотечен кредит.

Или, от продажбата на апартамента /след погасяване на ипотеката към банката/, ищцата получила чисто сумата от 45 296,38 лв., а ответникът чисто сумата от 84 121,85 лв.

Твърди, че за уравняване на делът на ищцата, ответникът й дължи сумата от 19 412,73 лв. на основание чл.59 ЗЗД.

Претендира посочената сума, като такава, с която ответникът се е обогатил неоснователно след разваляне на предварителния договор и продажбата на апартамента на трето лице. Получената от продажбата сума не била разпределена по равно, а ответникът получил с 19 412,73 лв. в повече като прихващане от делът на ищцата за изплатените от него такси и комисионни при закупуване на имота. Същият обаче бил поел задължението да й върне впоследствие половината от платените кредитни вноски по време на брака им, което не било изпълнено.

Твърди, че за периода от 02.12.2020г. /влизане в сила на решението за развод/ до 08.12.2023г. /датата на продажбата на апартамента/, единствено и само ищцата погасявала кредита върху общата вещ - общо 23 509,32 лв.

Навежда довод, че в качеството си на солидарен длъжник по кредита, ответникът дължи половината от тази стойност – 11 754,66 лв. – която ищцата претендира като изпълнила повече от своята част в задължението, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД.

Твърди, че за посочения тригодишен период е заплатила: 647,64 лв. - за данъци и застраховки на жилището; 518,58 лв. - за смяна на водомери и разпределители; 1100 лв. - такси за вход и общи части, или общо сума в размер на 2 266,22 лв. Навежда довод, че половината от така посочените разходи сумата от 1133 лв. са задължение на ответника в качеството му на съсобственик на имота на основание чл.30, ал.3 ЗС.

Твърди, че изплатила на ответника и суми въз основа на споразумението им за прехвърляне на имота в нейн дял – 10 000 лв., което основание за плащане е отпаднало предвид подписаното споразумение за прекратяване на предварителния договор и се дължи връщането им като недължимо платени на отпаднало основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е подал писмен отговор.

3

Твърди, че предварителният договор и споразумението от 17.11.2020г. са сключени по време на висящото съдебно дело за развод между страните и в изпълнение на сключеното между тях споразумение по чл.51 от СК за развод по взаимно съгласие, в което изрично е посочено, че имуществените им отношения, относно придобитите по време на брака движими и недвижими вещи, са уредени извънсъдебно между тях и същите нямат претенции един към друг.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ответникът се е отказал от сключения на 17.11.2020 г. предварителен договор за продажба. Твърди, че страните са прекратили по общо съгласие, сключения между тях на 17.11.2020г. предварителен договор за продажба на 1/2 идеална част от имота в гр.С. - със споразумение от 10.11.2023г. Впоследствие, на същата дата 10.11.2023г., страните са сключили нов предварителен договор за продажба на целия недвижим имот в гр.С., на трето лице-купувач. На 08.12.2023г. била сключена окончателната сделка за покупко-продажба на имота, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба ** г. на нотариус И.Д., peг. №*на НК, район - СРС, за продажна цена от 130 000 евро.

Оспорва исковата претенция по чл.59 от ЗЗД за сумата от 19 412,73 лв., предявена частично за сумата от 3112,34 лв., като неоснователна, поради следното:

Твърди, че съгласно ползващия се с официална доказателствена сила нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ** г. на нотариус И.Д., peг. №* на НК, район - СРС, с който страните се разпоредили с имота, същите са разпределили по общо съгласие и са се съгласили да получат цената, получена от продажбата на общата вещ, по следния начин:

124 839,67 лв. по сметка на банка *** за погасяване на съществуващ ипотечен банков кредит и заличаване на вписана ипотека;

8450 евро по сметка на ответника Н. А., изплатени авансово при подписване на предварителния договор за покупко-продажба на имота;

4550 евро по сметка на ищцата Л. А., изплатени авансово при подписване на предварителния договор за покупко-продажба на имота;

67595,09 лева, платени по сметка на ответника Н. А. в деня на сделката за покупко-продажба;

36 397,35 лева, платени по сметка на ищцата Л. А. в деня на сделката за покупко-продажба.

Твърди, че така извършеното разпределение и плащане на частта от продажната цена (след погасяване на съществуващия банков кредит и ипотека), е направено със съгласието на ищцата Л. И. А. и в изпълнение на изрично писмено споразумение между страните от 07.11.2023 г. С това 4 споразумение страните постигнали съгласие, че при продажбата на съсобствения имот - апартамент в гр.С., след погасяване на ипотечния им кредит, останалата сума от получената продажна цена се разпределя помежду им, както следва: за Н. Н. А. - 65 % от тази сума, за Л. И. А. - 35 % от сумата.

Твърди, че ищцата присъствала лично при сключване на сделката за покупкопродажба пред нотариус и подписала лично изготвения нотариален акт за покупко-продажба, при посочените там условия.

Оспорва по основание и размер исковата претенция с правно основание чл.55 ал.1 пред. трето от ЗЗД за сумата от 10000 лв., която ищцата претендира, като платена на отпаднало основание, а именно: по споразумение от 17.11.2020г. между страните, което е прекратено.

Твърди, че Споразумението от 17.11.2020 г. не е прекратявано, поради което основанието за заплащане от ищцата на ответника на сумата от 5000 евро, с левова равностойност 9779 лв., (която е била реално заплатена от нея, като част от общо дължимата по споразумението сума от 10 000 евро.), не е отпаднало.

Оспорва по основание и размер исковата претенция с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за сумата от 11754,66 лв., представляваща половината от сумата 23 509,32 лв., за която ищцата твърди, че представлява заплатени единствено от нея погасителни вноски по банков кредит, ползван за закупуване на общия недвижим имот, считано за периода 02.12.2020 г. до 08.12.2023 г.

Твърди, че през посочения период е осигурявал на ищцата системно парични суми за заплащане на погасителните вноски по съществуващия банков кредит.

Оспорва по основание и размер исковата претенция с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС за сумата от 1133 лв., представляваща половината от сумата 2266,22 лв., която ищцата твърди, че представлява заплатени от нея разходи по общата вещ - апартамент в гр.С., в т.ч. данъци, такси и застраховки, разходи за подмяна на водомери и топломери, както и разходи за общи части, за периода м.12.2020 - м.12.2023 г. в размер на 1100 лв. Твърди, че през посочения период ответникът е осигурявал на ищцата системно парични суми за заплащане на разходите по общата вещ.

Предявен е насрещен иск от ответника Н. Н. А. срещу ищеца Л. И. А. с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000 евро (левова равностойност 9779 лв.), представляваща дължима и неплатена сума на основание споразумение от 17.11.2020г. между страните.

Ищецът по насрещния иск твърди, че с ответницата по насрещния иск 5 сключили Споразумение от 17.11.2020 г. по време на висящото съдебно дело за развод между тях и в изпълнение на споразумението по чл.51 от СК за развод по взаимно съгласие, в което изрично било посочено, че имуществените отношения, относно придобитите по време на брака движими и недвижими вещи, се уреждат между тях извънсъдебно. Със споразумението Л. И. А. се задължила да изплати на ищеца сумата от 10 000 евро, на месечни вноски, първата от които в размер на 2000 евро, и пет равни вноски в размер на 1600 евро всяка, платими в срок от шест месеца - от м. декември 2020 г. до м. май 2021 г. вкл.

Ответницата по насрещния иск не изпълнила изцяло задължението си по споразумението, като заплатила частично само три вноски, неточно и по размер, както следва: една вноска от 2000 евро, платена на 16.12.2020г. и две вноски от по 1500 евро, платени съответно на 09.01.2021г. и на 09.02.2021г., или частично платена от нея сума в общ размер на 5000 евро.