Решение № 43 от 28.02.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Смолян, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500469 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх вх.№ 61012 от 15.

11.2021година, депозирана от ЗЛ. Д. СТ. - ответник по гр.д. № 409/2020 г. на Районен съд Смолян, с която се атакува против Решение № 60057/25.10.2021 г. , постановено по гр.дело № 409/2020 г. на Смолянския районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422ал.1 ГПК,във вр. с чл.415 ал.1т.1ГПК,във вр. с чл.79 ал.1и чл.86ал.1 ЗЗД,че съществува вземане на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК 115016602,представлявано от Ж.П. С. и В.Р.К., че ЗЛ. Д. СТ., ЕГН********** за сумата 1677.94лева,представляваща стойността на потребена топлинна енергия в апартамент №27, находящ се в грП.,ул.“П.Ш.“№10,в периода 01.05.2018година-304.2019година, както и 159.51 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от 07.02.202година до окончателното изплащане на сумата,както и със същото решение са възложени в тежест на ответницата направените деловодни разноски в исковото производство – сумяа в размер на 530.37лева, от които 80.37лева за държавна такса, 300 лева възнаграждение за вещи лица ,150 лева юрисконсултско възнаграждение,както иделоводните разноски по ч.гр.д.№23882020година по описа на СРС в размер на 86.75лева, от които 36.75лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсутско възнаграждение.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло.

1

От бланковата жалба се извежда извод за оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата материална незаконосъобразност и необоснованост. Според жалбоподателката правните и фактически констатации в процесното решение не коренспондират с приложените и приети писмени документи, които оборват направените от районен съд изводи, че след като обекта-процесният апартамент е топлоснабден собственикът следва да бъде осъден да заплати стойността на топлинната енергия за посочените периоди и дължими суми. Поддържа се също така, че в България и европейското законодателство съществуват условия и наредби посочени в материалите по делото и възражението срещу заповедта за изпълнение, поради което се твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като се предлага да бъде отхвърлен.

В постъпилият в срока по чл.263ал.1 ГПК писмен отговор „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,депозиран чрез юрисконсулт П.П. се поддържа неоснователност на жалбата, като се предлага атакуваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и основано на доказателствата по делото. Развива се довод, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от преносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено,че същите влизат в сила след публикуването им, без да необходимо изричното им приемане от клиентите. Счита, че с назначените и изслушани пред районен съд съдебно-техническа експертиза, която остойностява доставената топлинна енергия в имота на ответника през исковия период в мвтч, а съдебно счетоводната експертиза – левовата равностойност на топлинната енергия и обезщетението за забавено плащане претенциите са основателни и доказани.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

В с.з. въззивникът ЗЛ. Д. СТ. редовно и своевременно призована не се явява и не изпраща пълномощник.

В с.з. въззиваемият „ЕВН България Топлофикация“ЕАД редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията в жалбата,становището ревлевирано с писмения отговор от насрещната страна, обсъди доказателствата по делото , съобрази следното:

Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.10.2021година, поради което въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,ал.1 от ГПК на 11.11.2021година, видно от датата на изпращане на пощенското клеймо.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и с оглед депозирането й от активно легитимирана страна по делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.

Районният съд е бил сезиран с иск на " ЕВН България Топлофикация" ЕАД, против ЗЛ. Д. СТ. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1837.45 лв., от които главница - 1677.94лева, представляваща стойността на незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр.П., ул. "П.Ш." № 10, ап. 27; сумата от 159, 51 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.07.2018 г. 06.02.2020 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 07.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

2

410 от ГПК по ч. гр. д. № 238/2020 г. по описа на Районен съд- Смолян С обжалваното решение е прието, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. "П.Ш." № 10, ап. 27, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има качеството на клиентпотребител на топлинна енергия, а между страните съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ са налице договорни отношения при общи условия по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Въз основа на заключенията на изготвената съдебно-счетоводна и съдебно- техническа експертизи с оспорения акт е прието също така, че през процесния претендиран период 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. в апартамента на ответницата е доставена топлинна енергия и въз основа на СТЕ, която е остойностила доставената топлинна енергия до имота на ответника в мвтч, а СИЕ – левовата равностойност на потребената в обекта на ответницата топлинна енергия, формирана от отделните й компоненти - топлинна енергия за отопление на имота с индивидуално разпределително устройство, отоплителна енергия отдадена от сградната инсталация, битова гореща вода, за вноски за дялово разпределение за претендирания период сума в размер на 1 677.94лева, от които 39.74 лева топлинна енергия сградна инсталация, 1079.10лева за отопление,268.19лева –битова гореща вода, отстъпка гореща вода – 36.74лева, 48 лева услуга разпределение и 279.65лева ДДС, като обезщетението за забава до 06.02.2020година е сума в размер на 159.99лева, която следва да бъде заплатена от потребителя. Приел е също така, че задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30 дневен срок след изтичане периода, за който се отнасят. И предвид договорения от страната начин на плащане главница за изпадането на потребителя в забава след изтичане на този тридесет дневен срок, не е необходима изрична покана, като след изтичане определеният в договора срок на всяко отделно плащане потребителят е изпаднал в забава и дължи заплащане на забавата в претендирания размер и за периода 03.07.2018година - 06.02.2020година е приета дължимост на обезщетението за забава в размер на законната лихва. Съдът е мотивирал основателност и доказаност и на акцесорният иск за мораторна лихва и по така изложените съображения е уважил изцяло предявените в обективно и субективно съединение установителни искове.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд счита, че същото е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК следва да препрати към тях.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

3

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята към нея. Окръжният състав се солидаризира с правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените в бланковата въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Законосъобразно и в съответствие със събраните доказателствата по делото са уважени изцяло предявените в обективно и субективно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

Неоснователни са бланкетните оплаквания във въззивната жалба, че ответницата не дължи заплащане на доставената й топлинна енергия.

В исковата молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив се твърди, че дружеството, в качеството си на енергийно предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. По силата на раздел II от публично известни и влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, публикувани и на сайта на дружеството: www. evn. bg, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответникът З.С., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.П., ул. „П.Ш.“№10 ап.27,трети етаж жилищен блок 24, имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на дружеството обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законово установените задължения на топлопреносно предприятие ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия – "Техем Сървис" ЕООД разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 1837, 45 лева, включваща главница в размер на 1 677,94 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.07.2018 г. – 06.02.2020 г. в размер на 159,51 лева. За 4 тези суми било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение по образуваното ч. гр. д. № 238/2020 г. по описа на РС Смолян.

С оглед въведените от ищеца с исковата молба твърдения, възникването на спорното материално право е обусловено от кумулативното проявление в обективната действителност на следните юридически факти - наличието на действително облигационно правоотношение с предмет: продажба (доставка) на топлоенергия между топлопреносното дружество, в качеството на продавач (доставчик) на топлинна енергия и потребителя, в качеството му на купувач и продавачът реално да е доставил топлинна енергия на купувача в посочения в исковата молба обем.