Решение № 171 от 20.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Перник, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500083 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 704 / 24. 07. 2024г., постановено по гр. д. № 02236/2024г. по описа на Пернишкия районен съд, е осъдено „КРАКРА ФУУДС” ООД, с ЕИК 205517060, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, обл.

Перник, ул. „Марина бара“ № 29, представлявано от С.С.Р. - управител, да заплати на „МК БРАТЯ Р.“ ООД, с ЕИК 204846105, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. Кобилино бранище № 2, ет. 3, ап. 6, представлявано от М.Р. - управител, по предявен иск с пр.осн. чл.79 вр. чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 5277,22 лева, представляваща незаплатени задължения по 9 броя фактури, както следва : №, ***; № ***; № ***; № ***; ***; № ***; № ***; № *** и № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 856,09 лева - сторени по делото разноски.

Недоволно от постановеното решение е останало „КРАКРА ФУУДС“ ООД, което чрез адвокат К. Ч., по обстойно изложени съображения го е 1 обжалвало изцяло. Моли същото да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради допуснати процесуални нарушения.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Поддържа въззивната си жалба и в съдебно заседание, чрез адвокат Д.М., като моли тя да бъде уважена и на дружеството да му бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Насрещната страна „МК БРАТЯ Р.“ ООД“, чрез адвокат Н. И. Г., не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез адвокат Н. Г., оспорва въззивната жалба и моли на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно - същото не е нищожно, тъй като е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По оплакванията за процесуални нарушения - че съдът се е произнесъл по други искови претенции, различни от предявените, които са предмет на делото, за кои фактури и кои суми е направено частично оттегляне на искови претенции и т.н., същите на практика представляват доводи за недопустимост на решението, а освен това съдът служебно следи за допустимостта на решението в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК. В тази насока настоящият съдебен състав, следва да отбележи, че обжалваното решение на Пернишкия районен съд е изцяло съобразено с влязлото в сила Решение № 140 / 30. 04. 2024г., постановено по възз. гр. № 196 / 2024г. по описа на Пернишкия окръжен съд и с дадените с него задължителни указания, което решение на Пернишкия окръжен съд, съгласно разпоредбата на 297 от ГПК, е задължително и за настоящия съдебен състав. Следователно 2 обжалваното съдебно решение не е недопустимо, а горните доводи не подлежат на преразглеждане от страна на настоящия съдебен състав.

По въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаващ характер по отношение на правния спор, намира следното:

Страните по делото които са търговски дружества, са имали трайни търговски отношения, въз основа на неформален договор за доставка на карантия и рагу на „КРАКРА ФУУДС“ ЕООД:

Съгласно заключението на вещото лице В.В., по приетата съдебно счетоводна експертиза, което съдът приема за като компетентно и обективно дадено, се установява, че в счетоводството на МК БРАТЯ Р. ООД са издадени 26 броя фактури, посочени по дати, суми, начин на плащане и извършено плащане, които са осчетоводени по сметка 411 ’’Клиенти” с контрагент „КРАКРА ФУУДС” ООД на обща стойност 11553,40 лева. Процесните фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество, в дневника за продажби и в справка декларация по ЗДДС.

По тези фактури са извършени плащания от страна на ответното дружество в общ размер на 6276,18 лева, което е отразено по фактури в табличен вид в заключението на вещото лице.

Неплатените суми са в общ размер на 5277,22 лева, а именно: по фактура №, ***; № ***; № ***; № ***; ***; № ***; № ***; № *** и № *** От извършената проверка във връзка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е установило, че в счетоводството на „КРАКРА ФУУДС” ООД са осчетоводени част от тези 26 фактури - 11 на брой , на обща стойност в размер на 3 598.24 лева, както следва: Фактура № ***, № ***;№ ***, № ***, №***,№***,№***,№***, № ***, № *** и № *** Вещото лице е установило, че не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество „КРАКРА ФУУДС” ООД - 15 броя фактури на обща стойност от 7 955.16 лева, както следва: Фактура № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, №

***,

№***, № ***, ***, №

3

***, № *** и № ***

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Правният спор се определя от страните – от твърденията изложени в исковата молба и от доводите, възраженията и оспорванията в писмения отговор на ответника. С писмения отговор, който е открит от Пернишкия районен съд в един по – късен момент, но същият се явява подаден в срок /л.94 от производството по гр. д. № 00019/2023г./ ответното дружество е оспорило изцяло исковата претенция, която към онзи момент е била за сумите по всичките 26 фактури; изложило е доводи, че на част от фактурите /4броя/, като начин на плащане е отбелязано „в брой“; навело е довод, че многократно са искали издаването на касов бон, но отговорите са били, че ще бъде издаден впоследствие или когато се натрупат; както и че друга част от сумите по фактурите са изплатени чрез Изи Пей. В писмения отговор няма наведени доводи, че твърдените в исковата молба доставки не са извършвани. В публично съдебно заседание на 28. 11. 2023г., ответната страна е направила доказателствено искане в тази насока, за пръв път, в писмената защита на ответното дружество е изложило е изложило довод – че ищцовото дружество не е доказало доставките на свински вътрешности, а за пръв път изцяло този довод се излага във въззивната жалба.

В публично съдебно заседание на 11. 07. 2023г., по гр. д. № 00019/2023г. е извършен изчерпателен доклад по реда на чл.146 от ГПК, с който е разпределена доказателствената тежест. На никоя от страните не е указвано, че не сочи доказателства за твърдяни от нея факти, тъй като ищцовата страна е представила писмени доказателства и е направила доказателствени искания, във връзка с твърденията си в исковата молба, а ответната страна е направила доказателствени искания, във връзка с твърденията й в писмения отговор на исковата молба. На ищеца е указано, че следва да докаже, че е била сключена посочената сделка за продажба на свински вътрешности, като същият е бил изправна страна по договора, като е извършил договорените доставки на свински вътрешности. Осчетоводяването на фактурите от страна на ответното дружество, макар и за част от тях, включването им в дневника за продажбите и извършването на плащания за част от тях, дава основание на настоящият състав да приеме, че ищецът е доказал доставката на свински вътрешности, а 4 развитите оплаквания във въззивната жалба в противната насока, са неоснователни, по следните съображения :

В конкретния казус се касае за взаимоотношения между търговци по неформални договори за доставки на стоки от страна на ищеца спрямо ответника, които представляват покупко - продажби на стоки. Съгласно чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Между страните по делото са съществували продажбени правоотношения, по силата на които ищецът е продавал и предавал, а ответникът е купувал и приемал свински вътрешности, за удостоверяването на които обстоятелства са били издадени представените по делото данъчни фактури, съдържащи всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид и количество закупена стока, стойност, дата и начин на плащане, получател и доставчик, съставител на фактурата, съответното време и място на съставянето й /Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК, Решение№ 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/ 2009 г. на ВКС/. Съгласно трайната съдебна практика отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване - Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК,Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 218 от 6.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК и т.н. Предвид това, категорично се установи в настоящето производство, че страните са били в трайни търговски взаимоотношения, във връзка с осъществяваната покупко - продажба на свински вътрешности.

Представените по делото фактури са редовни първични счетоводни документи по чл.6 от ЗСч., които са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца. В практиката на ВКС последователно се приема, че договорът за покупко-продажба се счита за сключен с постигане на съгласие между страните, като купувачът може да изрази съгласието си с фактическото приемане на стоката и е без значение обстоятелството, че не е подписал съставените от продавача документи. /Решение № 2258/12.12.1995 г. по гр. д.

5

№ 746/95 г. на V г. о. и др. / Съдебната практика приема също, че фактурите могат да послужат като доказателство за сключване на договора за търговска продажба, за предаване на стоката и за възникване на отразеното в нея задължение, при наличие на доказателства, които могат да се ценят като признания за съществуващата облигационна връзка, като напр. счетоводното отразяване в счетоводствата на страните, частично плащане на цената и др.

/Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о и др./ По делото се установи, че от представените към исковата молба 26 броя фактури, всичките не са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, а само част от същите 11 на брой - в размер на 3 598.24 лева са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Същевременно обаче в хода на производството се установи, че от ответната страна е извършено плащане в общ размер на 6276,18 лева, като в т.ч. е извършено плащане по 6 броя фактури, които не са били осчетоводени в счетоводството на ответника „КРАКРА ФУУДС” ООД, а именно Фактура № ***, № ***, ***, № ***, № *** и № ***

Независимо от това, че част от процесните фактури не са отразени в счетоводството на ответника, признание за съществуващото задължение на ответника е извършеното от него частично плащане, вкл. по неосчетоводени фактури. Предвид обстоятелството, че ответникът не е оспорил редовността на воденото от ищеца счетоводство, съдът намира за установено по делото, че същото е редовно водено. Записванията в счетоводството на ищеца, преценени съгласно чл.182 от ГПК на базата на останалите писмени доказателства, извършено от ответника плащане в полза на ищеца по част от фактурите установяват обстоятелствата твърдени от ищеца в исковата молба относно характера на търговските отношения между страните във връзка, с които са издадени процесните фактури, като опровергават възраженията на ответника за липсата на търговски отношения между двете дружества и за неизвършени доставки на процесните стоки.