Решение № 366 от 11.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. П., 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200700 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Й. В. И. , ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 4787038 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. От последния е постъпило писмено становище, с което излага аргументи за отмяна на ЕФ. Претендира разноски.

За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител.

Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран в качеството му вписан ползвател на „лизингово“ МПС С.А. с рег. № ..., за това, че на 25.04.2021 година, в 13,04 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, с посока на движение от град Пловдив към град С., горепосоченото МПС е било управлявано и се е движело с превишена скорост от 153 км/час, при максимално допустима за движение в извън населено място и по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 158 км/час, т.е. превишаване на скоростта с 18 км./час, но от това превишаване били извадени 3%, т.е. 4,74 км/ч., което било закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването с 13 км/час.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

Първо следва да се каже, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Не се спори по делото, че жалбоподателят е вписан ползвател на горепосоченото МПС, чието управление му е било предоставено по силата на договор за лизинг от собственика ЮЛ.

Във връзка с възраженията в допълнителното становище на процесуалния представител на жалбоподателя трябва да се каже следното: собственикът

Съгласно или този, на чл.188, ал.1 от когото е предоставено

2

ЗДвП моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а според ал.2 на същия член – когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, видно от приложената справка за собственост автомобилът, при управлението на който е било извършеното нарушението, е собственост на “Райфайзен лизинг България“ ЕООД, но негов ползвател е жалбоподателя Й. И.. Следователно отговорността на жалбоподателя правомерно е била ангажирана в качеството му на ползвател на автомобила, т.е. при условията на втората хипотеза на чл.188, ал.1, изречение първо от ЗДвП, като право на съответната структура на ОДМВР в лицето на нейните компетентни органи е да избере на кого да издаде ЕФ - на собственика или на ползвателя, без да съществува задължение за спазване на определен ред. Отделно от това, предвид правната природа на ЕФ, логично е той да бъде издаден на ползвателя, когато има вписан такъв в СРМПС, особено при предадени такива по силата на договор за лизинг.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата 3 на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. Последните уточнения бяха направени по-скоро с разяснителна цел, т.к. в настоящия казус нарушението е установено със стационарна система.

С оглед на това според съда не са налице твърдените във въззивната жалба или други служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

В нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени реквизитите, които следва да се съдържат в един ЕФ, като снимковият материал не е сред тях.

Единствено в чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта п о чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено. Отделно от това мястото на нарушението е описано недвусмислено, а именно: АМ „Тракия”, км. 86+400, с посока на движение от град Пловдив към град С.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото 4 съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишаване на скоростта. В ЕФ е посочена изрично и посоката на движение на лекия автомобил. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса – 158 км/час и възприетата като установена в ЕФ – 153 км/час, се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Три процента от 158 км/час се равняват на 4,74 км/час, които очевидно са закръглени на 5 км/ час, а тази стойност е извадена от отчетената скорост от видеосистемата, като се е получило превишаването по ЕФ с 13 км/час. Изрично в ЕФ е записано, че при определяне на превишаването е „отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост”.

Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Ето защо възраженията в този смисъл са изцяло неоснователни.

Датата на издаването на ЕФ, както и срокът и органът, пред който същият може да се обжалва също не са сред реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието „електронен фиш”, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Тъкмо поради това фишът не представлява „документ” в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/ползването на автомобила.

Сроковете и органите, пред които се оспорва, респ. обжалва ЕФ са разписани в закона и очевидно жалбоподателят не е бил затруднен с тяхното узнаване, доколкото го е обжалвал по надлежния ред и в предвидения срок, 5 при което правото му на защита в този смисъл по никакъв начин не е накърнено, а напротив – реализирано е в пълен обем.

Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.

Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на производителите – инструкцията за експлоатация на техническо средство MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”- Германия, която е публично достъпна.

Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване /виж стрелката в графата „Посока”/, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се в лента №2, а видно от фотоса точно там се движи автомобила на жалбоподателя, като пред или зад него в тази лента няма друг автомобил, който да е бил обект на засичане.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства протокол за последваща проверка за техническа изправност и удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Разпечатката съдържа 41 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11c6b26b-c744-409b-a3b2-a046168488fd