Решение № 90 от 04.09.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Дряново, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело № 20254220100046 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от И. В. А. от гр. *** ул. „***“ № ***, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество Елена И.нова, представлявано от адв.

Е. И., съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458.

В исковата молба се излага, че на 10.10.2024 г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 1200 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,97% и посочен годишен процент на разходите – 49,70 %. Заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 247,57 лв., която се заплащала заедно с месечната погасителна вноска.

Счита уговорката в договора за заплащане на посочената такса за нищожна, като неравноправна. Възможностите при сключване на договора били или избиране на приоритетно разглеждане между 15 минути и 2 часа, за което се дължи таксата, или обикновена заявка без такса, със срок за становище от 7 дни. Така заемателят бил принуден да избере опцията „приоритетно разглеждане“. Таксата била вписана в договора едва след подаване на заявката. Преди подписването на договора потребителят не знаел в какъв размер ще е таксата и как ще бъде платена.

Липсвала еквивалентност между размера на таксата от 247,57 лв. и извършената услуга, поради което клаузата била неравноправна по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и 1 с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлявала скрит разход по договора за кредит, с който се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради изложените съображения таксата за разглеждане била в разрез с добросъвестността. Таксата се кумулирала към погасителните вноски и водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставяния заем и в този смисъл би представлявала печалба на земодателя.

Искането е да прогласи нищожността на клаузата от Договор за кредит от 10.10.2024 г., сключен с „ВИВУС.БГ" ЕООД, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

В писмено становище, извън срока за отговор, са наведени доводи за неоснователност на предявения иск. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата и искане същото да бъде съобразено с правната и фактическа сложност на делото.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 10.10.2024 г. между ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ищцата, в качеството й на заемател, е сключен Договор за кредит № 9744202006, по силата на който й е предоставен кредит в размер на 1200 лв., при лихвен процент за срока на договора от 40,99 % - лихва от 40,43 лв. и посочен годишен процент на разходите от 49,70 %. Уговорена е и такса за бързо разглеждане в размер от 247,57 лв. Кредитът следва да бъде върнат в срок от 30 дни на 1 вноска с падеж 09.11.2024 г. Общо дължимата сума по кредита е 1488 лв., включваща отпуснатия заем от 1200 лв., лихва от 40,43 лв. и такса за бързо разглеждане от 247,57 лв.

Съгласно Раздел III “Разглеждане на искане за кредит и сключване на договор за кредит“ от представените ОУ, кредиторът е длъжен да даде отговор в срок от 7 календарни дни дали искането за отпускане на кредит е одобрено.

Ако кредитополучателят заяви изрично бързо разглеждане на подаденото 2 искане за отпускане на кредит, кредиторът го разглежда и дава становище до 15 минути /до 2 часа при постъпване на искането извън работно време, в неработен ден или на официален празник/. За допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, като сумата се посочва в договора за кредит.

Съгласно заключението на назначената по делото експертиза, изготвено от вещото лице Е. Д., ако уговорената такса за бързо разглеждане на заявлението за кредит в размер на 247,57 лв., бъде включена като разход по кредита при изчисляване на ГПР, то при кредит от 1200 лв. със срок на погасяване 30 дни, реалният годишен процент на разходите ще бъде около 288 %. С таксата за експресно разглеждане кредитът се оскъпява с 20,63 % за срока на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен на 10.10.2024 г. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, потребител е по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредит, са приложими и специалните разпоредби на ЗПК.

В случая е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса в размер на 247,57 лв. за бързо разглеждане на заявлението за кредит, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На първо място таксата за бързо разглеждане е в размер от 247,57 лв. представлява 20,63 % от главницата от 1200 лв., надхвърля над шест пъти уговорената възнаградителна лихва от 40,43 лв. за срока на договора от един месец, начислена е при сключване на договора и се заплаща заедно с вноската по заема, което на практика води до очевидно оскъпяване на договора и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, резултат, който е несъвместим с добрите нрави и противоречи на изискването за добросъвестност. По делото не е представено 3 попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, от което да е видно дали лицето е било информирано за размера на предвидената такса за бързо разглеждане при подаване на заявлението и избиране на тази услуга, преди самото сключване на договора. Освен това в случая се касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, поради което не може да се приеме, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

На следващо място съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В конкретния случай, както беше посочено и по-горе в изложеното от фактическа страна, опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или избиране на бързо разглеждане на заявлението за кредит и получаване на становище от 15 минути до 2 часа след подаването му, за което се заплаща такса за бързо разглеждане, или обикновена заявка без такса, като в този случай кредиторът дава становище в срок от 7 д н и . Макар в ОУ декларативно да е посочено, че услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, доколкото се касае за т.н. “бързи кредити“, при необходимост от получаване на заемните средства в по-кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опцията за бързо разглеждане на заявката му, което на практика означава, че ползването на тази “услуга“ е задължително условие за получаване на кредита.

От гореизложеното се налага извод, че таксата за бързо разглеждане представлява разход по кредита, който е включен в общия дълг, бил е известен на кредитора при подписването на договора и е следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите. От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,70 % не включва таксата за бързо разглеждане, като действителният годишен процент на разходите е около 288 %. С начисляването на таксата за бързо разглеждане като допълнителна незадължителна услуга и невключването й при 4 изчисляване на ГПР, на практика се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове/евро.

По изложените съображения клаузата в процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради което предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД са доказани и следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на делото, направеното от ищцата искане и представения списък на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да й се присъдят сторени разноски в общ размер от 201,13 евро, от които 51,13 евро за държавна такса и 150 евро – депозит за вещо лице.

Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро/480 лв. с ДДС за оказаната, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, безплатна правна помощ на ищцата, като материално затруднено лице, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2, съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. Горното, съгласно ал. 3 важи и в случаите, когато правното съдействие и защита се оказва от адвокатско съдружие или адвокатско дружество, какъвто е и настоящият случай.

Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C438/22 г., при определяне размера на адвокатското възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размери на адвокатските възнаграждения, които могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и действително извършената работа.

При определяне на адвокатското възнаграждение, съдът взе предвид цената на предявените искове - 126,58 евро. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Проведени са три съдебни заседания, като делото е отложено за изготвяне и изслушване на заключението на вещото лице, без събиране на нови доказателства, освен вече представените и без явяване на пълномощника на ищцата в съдебно заседание. Поради изложеното, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 160 евро с ДДС /по делото са представени доказателства за регистрация по ЗДДС/, 5 който размер се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото и справедлив с оглед положения труд и обема на осъщественото по делото процесуално представителство от пълномощника.