Решение № 260058 от 22.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260058 22.02.2022г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На първи февруари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Розалия Тодорова като разгледа докладваните от председателя Пенка Стоева съединени за общо разглеждане под № 219 по описа за две хиляди и двадесета година търговски дела №№219, 220 и 221 по описа за две хиляди двадесет и първа година за да се произнесе, взе предвид следното:

Преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ.

Ищците В.М.С., ЕГН **********, Д.И.С.,

ЕГН ********** и М.И.С., ЕГН **********- всички със съдебен адрес: ***, адв.З.З., молят съда да осъди ответното дружеството ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***, адв.В.Д., да им заплати по банкова сметка ***, с титуляр адвокат З.Д.З., сумите от съответно 180 000лв. за първата ищца и по 170 000лв. за другите двама ищци, ведно със законната лихва от 05.03.19г., като обезщетение за неимуществените вреди, подробно описани в исковите им молби, които са претърпели и търпят от смъртта на съпруга на първата ищца и баща на другите двама ищци И. Д.С., починал на ******вследствие на травматичните увреждания, причинени му при птп от ******състояло се около ****ч. на бул.“******“ в ж.к. „*****“, гр.******, срещу блок ***, вх.*, когато А.И. П., с ЕГН **********, водач на автобус „******“с рег.№******, застрахован за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при ответника, при ограничение на скоростта от 30км/ч в конкретния участък, се движел със скорост 56км/ч при знак ***- Забранено движение със скорост по-висока от означената- 30км/ч и знак А29- кръстовище с кръгово движение, поради която и тъй като възприел късно предприелия пресичане на платното за движение пред автобуса, в зоната на естествено утъпкана пътека на затревения разделителен остров между двете платна на пътя пешеходец И. С., го блъснал, като за причиняване на смъртта му по непредпазливост бил осъден с влязла в сила присъда по нохд №562/2020г. на ПОС, тъй като предявили пред застрахователя на 04.12.18г. претенции за плащане на търсените обезщетения, но в тримесечния срок, изтекъл на 04.03.19г., той не им изплатил такива.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал на отговор на исковата молба с вх.№273960/29.04.21г. /л.50-52/, с който е взел становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер.

Признал е, че той е застраховател по задължителната застраховка ГО на автомобилистите за автобус „******“с рег.№******, със срок на покритие 03.01.17г.-02.01.18г., както и че ищците са предявили пред него застрахователна претенция на 04.12.18г., но е оспорил всички други техни твърдения, на които исковете им са основани.

Повдигнал е възражения за :

Съпричиняване на птп от страна на И. Д.С., основано на твърденията, че в нарушение на разпоредбите на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП и конкретно- движение не по тротоара или банкета, а по пътното платно; пресичане на платното за движение не на пешеходна пътека и без да съобрази, преди да навлезе на платното за движение, скоростта и разстоянието на приближаващите се ппс и внезапно навлизане на платното за движение и пресичането му при ограничена видимост, като твърди, че при намалена видимост-при движение на фарове и улично осветление, И. С. внезапно и не на пешеходна пътека предприел пресичане на пътното платно, когато автобусът бил на 31 м. от него, в зоната на естествено утъпката пътека на затревания разделителен остров между двете платна за движение, поради което водачът не успял да спре, а последвало съприкосновение между автобуса и пешеходеца;

Прекомерност на търсените от ищците обезщетения с оглед принципа на справедливост, изтъквайки, че при определяне на справедливия за случаите с тях размери, съдът следва да вземе предвид възрастта и на покойния, и на ищците, интензивността и продължителността на страданията им, социално- икономическата обстановка в страната- с показатели за нея минималната работна заплата за страната-470лв., средното годишно възнаграждение-725лв., статистическите показатели за доходи и покупателни възможности на населението, като развива съображения защо съществен показател в тази насока не могат да бъдат лимитите на застраховката ГО, съдебната практика за аналогични случаи, в които се определят обезщетения в границите на 110000-120000лв.

В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба вх.№275638/25.05.21г. /л.58-л.59/, с която са взели становище за неоснователност и на двете повдигнати от ответника възражения.

Твърдят, че птп се е състояло поради превишената от водача скорост, защото, ако се беше движил със скорост от 45км/ч, той би могъл да предотврати птп, още повече, че се е движел по познат му маршрут и наличната неформална пешеходна пътека му е била известна, а също, като твърдят, че видимостта към нея е много добра отдалече, и изтъкват, че самото нарушение на правилата за движение от наследодателя им не е основание да се признае съпричиняване, ако не е довело до състояване на птп.

Възразяват по наведените от ответника критерии за преценка на справедливия размер на обезщетението, като считат, че възрастта им, както и тази на покойния, не следва да се вземат предвид, а фактите, че те са били едно задружно и сплотено семейство, делели са общо домакинство, като синовете още не са задомени, както и че въпреки възрастта си, баща им е бил жизнен, активен и тяхна реална опора, и че застрахователните лимити следва да се съобразят, противно на тезата на ответника.

В срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба с вх.№276947/10.06.21г. /л.63/, с който е заявил, че възраженията на ищците с нея са по съществото на спора, и че поддържа всички свои възражения и искания, повдигнати с отговора.

Ищците пледират по същество за уважаване на исковете им изцяло с присъждане на разноските по списъците, представени в с.з. от 01.02.22г. /виж документите на л.116-л.123, наречени от ищците списъци на разноските им/. Развиват съображения с писмена защита вх.№261461/08.02.22г.

Ответникът пледира за отхвърляне на исковете за сумите над 90000лв. за всеки от ищците, както защото претендираните обезщетения са прекомерни, тъй и защото следва да се намалят с оглед съпричиняване на птп от починалия, с присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 01.02.22г. /виж л.124/.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, тъй като в производството се доказа възражението на ответника за съпричиняване на птп от И. С. и съдът прие, че приносът му е от 15%, поради което искът на В.С. следва да се уважи до размер от 153 000лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 180000лв., а исковете на Д.С. и на М.С. следва да се уважат до размер от по 144 500лв. и да се отхвърлят за разликите до претендираните по 170000лв., като възражението на ответника за прекомерност на търсените обезщетения с оглед принципа на справедливост се намери от съда за неоснователно, и като обезщетенията се следват ведно със законната лихва от 05.03.19г., при следните съображения:

І.По допустимостта.

Предявените искове са допустими по съображенията, изложени от съда с Определение №260625/01.04.21г., които изцяло поддържа и с това решение /виж определението на л.44/.

Претенцията на ищците до ответника и датата на постъпването и при него- 04.12.18г. са видни на л.18 от делото.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 09.11.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение №261066/11.06.21г., с което е очертал релевантните за исковете и повдигнатите от ответника възражения факти, онези от тях, които подлежат на доказване и е разпределил тежестта за установяването им в процеса /виж определението в с.з. на л.108лице и определението по чл.374 от ГПК на л.64-л.66/.

2.Установи се в производството от фактическа страна, че:

2.1.С влязла в сила на

25.11.20г. Присъда №39/15.06.20г. по НОХД №562/20г. на ПОС, А.И.П., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ******в гр.******, при управление на мпс-автобус „****“ с ** №******, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д.С., ЕГН **********, настъпила на *****г., поради което му е наложено наказание по НК /виж присъдата с мотивите на л.9-л.16/.

Предвид горното, с доклада по делото съдът е приел за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като същите, на основание чл.300 от ГПК следва да бъдат зачетени задължително от гражданския съд, който разглежда гражданските последици от същото деяние, и именно такива са предявените от ищците искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на И. С..

Затова не се коментира от съда епикризата и медицинската документация на И. С., приложени на л.26-л.37 от делото, както и протокола за птп на л.8.

2.2.Починалият вследствие на птп

И. С. е оставил за свои наследници съпругата си В.С., при сключен със същата брак на *****г., и синовете си Д.С. и М.С. /виж удостоверение за наследници на л.6 и удостоверение за брак на л.5/.

От 27.07.2000г. ищецът Д.С. е с регистриран постоянен адрес *** /виж л.7 от дело №220/, а от 14.12.18г. е с регистриран настоящ адрес *** /виж л.8 от дело №220/, и е неженен към 24.02.21г. /виж удостоверението на л.9 от дело №220/.

От 24.017.2005г. ищецът М.С. е с регистриран постоянен адрес *** /виж л.7 от дело №221/ и е неженен към 24.02.21г. /виж удостоверението на л.8 от дело №221/.

2.3.При признание на ответника, че към датата на птп рискът **** за автобус с рег.№***** е застрахован при него, съдът е признал с доклада по делото това обстоятелство за безспорно между страните и като такова- за ненуждаещо се от доказване в производството, като за него ищците са приложили и разпечатка от сайта на ГФ /л.17/.

2.4.Със събраните по делото писмени и гласни доказателства, допуснати на ищците за установяване на твърдените от тях като претърпени във връзка със смъртта на И. С. неимуществени вреди /виж: писмените доказателства: за В.С. -на л.20-л.25 от дело №219; за Д.С.

-на л.21-л.23 от дело №220; за М.С.- на л.21-л.30 от дело №221; показанията на св.Г. Д. в с.з. от 09.11.21г. на л.110лице-111гръб и показанията на св.Б. В. в с.з. от 01.02.22г. на л.125гръб-л.126гръб/, се установи, че:

Ищцата В.С. била в изключително добри отношения със съпруга си И.. Двамата се допълвали взаимно-били филолози и четяли много. Когато В. започнала да рисува върху стъкло, той бил нейният коректор и стимул да работи. Винаги били заедно, дори в най-трудни моменти, като с изключително чувство за хумор той успявал да излезе от всяка ситуация и да съхрани емоциите и /св.Д./.

В. била в ужасно състояние, когато разбрала, че И. е блъснат от автобус и в болницата, в медикаментозна кома, а след около седмица починал. Макар и в пенсионна възраст вече, И. бил към този момент здрав и жизнен човек и продължавал да работи като *****. Св.Д. с часове говорела с нея по това време в опити да я успокои. Излизала с нея, защото В. казвала, че не иска да стои в къщи и там всичко я депресира. Стресът и се отразил и чисто физически. Започнала да посещава почти през ден кардиолог, гинеколог, психиатър, психолог и това продължавало и досега. Имала сърцебиене и аритмия, казвала, че и прескача сърцето. Кръвното и рязко започнало да се вдига и да пада. След катастрофата, след всичките лекари и медикаменти, докато вървяла със св.Д. по улицата, св.Д. да си движи устните и да си шепти нещо, а когато я питала казала ли е нещо, отричала да е казвала нещо. В. спряла също и да рисува и зопчаналповече да чете художествена и окултна литература. През 2019г., след като се пенсионирала, се преместила да живее в с.******, където планирали двамата със съпруга и да отидат да живеят. Опитвала се да живее природосъобразно, но пак била много зле ипродължавала да е депресирана. В един момент без повод ставала много нервна и започвала да крещи. Непрекъснато мислела за И.. Споделяла, че не може да спи, че сънува кошмари, а когато трябвало да пресече улицата, дори на зелен светофар, викала „спри, спри, не преминавай, идва кола“ и била в нестихващ шок. Толкова обичала съпруга си преживе, че няма нов другар в живота и св.Д. не вярва дори мисълта за такъв да и е минавала през главата /св.Д./.

Разпечатката съдържа 42 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11c2eeb9-a6e0-422d-ac02-3f50620ad19e