Определение № 2088 от 03.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2088 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20261800100864 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, с която от Х.

Т. И. са предявени срещу Административен съд – София град обективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоначално делото е образувано пред СГС, тъй като този съд е бил сезиран от ищеца. Съдебен състав на СГС, на който делото е преразпределено след отвод на първоначално определения съдия – докладчик, е прекратил производството по делото пред СГС и е изпратил същото на Софийски окръжен съд по подсъдност поради това, че подсъдността на последния /по адреса на ищеца/ била една от възможните, а ищецът, макар първоначално да бил избрал подсъдността на СГС /по мястото на увреждането/, сезирайки го с исковата си молба, впоследствие заявил с нарочна молба, че всъщност сезира СОС, но бил допуснал грешка, а в действителност имал намерение да сезира СОС.

Както правилно е приел и съставът на СГС в разпореждането си от 09.07.2026 г., с което на ищеца са дадени указания да уточни волята си, процесуалният закон не предвижда хипотеза на изпращане на делото по подсъдност на друг местно - компетентен съд по искане на ищеца без наличие на отвод за местна неподсъдност от страна на ответника, а настоящата хипотеза не е сред тези, в които е налице задължителна местна подсъдност, за спазването на която съдът следи служебно, същевременно редът за поправка на грешка като твърдяната от ищеца е десезиране на СГС чрез отказ/оттегляне на исковете и депозиране на искова молба пред желания съд, доколкото в случая е налице изборна местна подсъдност. Към този ред обаче ищецът не се е насочил въпреки дадените му в този смисъл указания в разпореждането.

Въпреки правилното гореизложено становище на състава на СГС 1 неизвестно защо след депозиране на молба – отговор на разпореждането на СГС от 09.07.2026 г., копие от която е изпратено и на председателя на СГС, съдържаща искане за отвод на съдията-докладчик и цитирани съдебна практика и правна теория, неотносими в случая, тъй като в този случай не се касае нито за изменение на иска, нито за поправка на грешка по коментирания от проф. д-р Ж. Сталев начин, съдията – докладчик е постановил определението от 15.07.2026 г., с което производството по делото пред СГС е прекратено и делото е изпратено на Софийски окръжен съд по съображенията, изложени по-горе.

Видно е от изложеното, че не е налице надлежно основание, налагащо изпращането на делото по подсъдност на СОС. От волята на ищеца зависи дали да сезира СОС, като надлежно му е указано и по какъв начин това следва да бъде осъществено, въпреки което ищецът не предприема съответните действия. Това поведение на ищеца не може да бъде причина за прекратяване на производството по делото пред СГС и изпращането му на СОС по подсъдност в нарушение на процесуалните правила.

Следва също така да се отбележи, макар да не е от значение от строго юридическа гледна точка, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че просто е допуснал грешка, сезирайки СГС, като в действителност искал да сезира СОС, тъй като от материалите по делото е видно, че след образуване на делото пред СГС по искова молба, изрично адресирана до СГС, ищецът двадесет дни след депозиране на исковата молба и преди още да е получил каквито и да било указания от съда, е депозирал молба с приложено платежно нареждане за внесена по сметка на СГС държавна такса. Впоследствие след даване на указания на съда с разпореждане от 29.06.2026 г. за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът е депозирал молба - отговор /адресирана до СГС/ на разпореждането от 29.06.2026 г., копие от която също е изпратено до председателя на СГС, в която се коментира излишността според ищеца на дадените му указания и се прави искане за отвод на съдията – докладчик. След отвод на първоначалния съдия-докладчик и постановяването от новия съдия-докладчик на разпореждането от 09.07.2026 г. ищецът отново депозира молба – коментираната вече по-горе молба - отговор на разпореждането от 09.07.2026 г., съдържаща също искане за отвод на съдиятадокладчик и неотносимите съдебна практика и правна теория, копие от която изпраща отново на председателя на СГС. Видно е, че през цялото време 2 ищецът не само е бил напълно наясно кой съд е сезирал, но и очевидно волята му е била да сезира именно този съд. В даден момент обаче поради развитието на производството не по очаквания от ищеца начин и свързаното с това негово недоволство от работата на СГС ищецът решава, че всъщност е искал да сезира СОС. Това обаче не може да бъде основание за изпращане на делото на СОС по подсъдност. Както се посочи, единственият надлежен начин да се сезира СОС в тази хипотеза е десезиране на СГС чрез отказ/оттегляне на исковете и депозиране на нова искова молба пред СОС, а обстоятелството, че в този случай ищецът ще загуби внесената вече такса от 10 лв. /5.11 €/ не е по вина на съда.

Съобразно гореизложеното настоящият съдия – докладчик намира, че неправилно делото е изпратено на СОС по подсъдност, а това налага повдигане на препирня за подсъдност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски апелативен съд между Софийски окръжен съд и Софийски градски съд относно местната компетентност за разглеждане на исковете на Х. Т. И. срещу Административен съд – София град с правно основание чл. 2б ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 3