Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260073 от 31.12.2021, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 442/2017
Вид
Решение № 260073
Подписан
31.12.2021
В сила
07.12.2022
Състав
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ НИКОЛАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260073 гр. Дулово, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд - Дулово, граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Емил Николаев при секретаря

Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 442 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e за делба във фаза по извършването.

С Решение № ****г. по в. гр. дело № 208/2018 г. по описа на ОС-Силистра и с решение № 7/13.01.2020 г. по в.гр.дело № 303/2019 г. по описа на ОС-Силистра е допусната делбата на:

1. НИВА, с площ от 14.900 дка (четиринадесет дка и деветстотин кв.м.), ****, находяща се в местността „С.Н.”, представляващ имот № ***, в землището на село О., общ. Д., с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ***- нива на Х.Р.Х.; имот №***- полски път на Държавен поземлен фонд; имот № ***- нива на Ц.Х.Р., имот № ***- нива на А.

Ш.М., между следните съделители при квоти, както следва: за Р.У.М., с ЕГН: ********** - 1/4 ид. част, за С.А.М., с ЕГН: ********** - 2/4 ид. части, и за С.У.А., с ЕГН: ********** -1/4 ид. част ;

2. НЕДВИЖИМ

ИМОТ, находящ се в с. О., общ. Д., ул. „С.“, № 8, представляващ УПИ ***, квартал **, по регулационния план на село О., одобрен със Заповед №****г., представляващ жилище с площ 113 (сто и тринадесет) кв. м., селскостопански обект с площ 20,00 (двадесет) кв.м., построени в имот частна общинска собственост с площ 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет) кв. м., между следните съделители при квоти, както следва: за Р.У.М., с ЕГН: ********** - 1/4 ид. част, за С.А.М., с ЕГН: ********** - 2/4 ид. части, и за С.У.А., с ЕГН: ********** - 1/4 ид. част .

По начина на извършване на делбата :

Относно поделяемостта на НИВА с площ от 14.900 дка (четиринадесет дка и деветстотин кв.м.), ****, находяща се в местността „С.Н.”, представляващ имот №***, в землището на село О., общ. Д., с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ****, имот №****, имот №***и имот № ****, е изготвена съдебно-техническа и ценова експертиза. От заключението на вещото лице М.С. става ясно, че имотът е поделяем на два дяла – един самостоятелен и един съсобствен.

Ищците са направили искане да им бъде определен съсобствен дял, а на ответника да бъде определен самостоятелен дял.

Вещото лице е изготвило и пазарна оценка на получените дялове, както следва:

Първи дял:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Д., ****, одобрени със Заповед № ****г. на изпълнителен директор на АГКК, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 11177 кв. м. /единадесет хиляди сто седемдесет и седем квадратни метра/, находяща се в местността „С.Н.”, с трайно предназначение на територията – земеделска, категория на имота при неполивни условия – трета, при съседи: ***.****, ***.****, ***.****, и ***.****.

Имотът е образуван при делбата на имот поземлен имот с идентификатор ***.****/ с номер по предходен план ***/.

Пазарна стойност на първи дял – 17 880.00 лв. /седемнадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева/.

Втори дял:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Д., ****, одобрени със Заповед ****г. на изпълнителен директор на АГКК, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 3 726 кв.м./три хиляди седемстотин двадесет и шест квадратни метра/, находяща се в местността „С.Н.”, с трайно предназначение на територията – земеделска, категория на имота при неполивни условия – трета, при съседи: ***.****, ***.****, ***.****, и ***.****.

Имотът е образуван при делбата на имот поземлен имот с идентификатор ***.****/ с номер по предходен план ***/.

Пазарна стойност на втори дял – 5 960.00 лв. /пет хиляди деветстотин и шестдесет лева/.

Суми за уравнение няма да се дължат.

С оглед на изложеното и на основание чл.353 от ГПК, първи дял следва да бъде възложен в съсобственост на ищците Р.У.М. и на С.А.М., а втори дял следва да се възложи на С.У.А..

По отношение поделяемостта на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. О., общ. Д., ул. „С.“, № 8, представляващ УПИ ***, квартал **, по регулационния план на село О., одобрен със Заповед №****г., представляващ жилище с площ 113 (сто и тринадесет) кв. м., селскостопански обект с площ 20,00 (двадесет) кв. м., построени в имот частна общинска собственост с площ 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет) кв. м., е назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Я.А., имотът не може реално да бъде поделен на три самостоятелни жилища.

Вещото лице е включило и дворното място, което не е допуснато до делба, тъй като същото е частна общинска собственост.

Пазарната оценка на този имот, вещото лице е определило на 23 540 лева, като оценката на полагащите се на съделителите идеални части от същия са както следва: Р.У.М. за 1/ ид.част е 5 885.00 лв.,

С.А.М. за 2/4 ид. части е 11 770.00 лв. и С.У.А. за ¼ ид. част е 5 885.00 лв.

Ищците са направили искане имота да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.

Искане за възлагане на процесното жилище и на селскостопанският обект е направено от ответника С.У.А. и намира правното си основание в нормата на чл.349, ал.2 ГПК. Искането е неоснователно. Имотът е неделим, съгласно приетото и неоспорено заключение по съдебно – техническата експертиза, което се кредитира от съда.

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

В настоящият случай ответникът С.А. не отговаря на изискванията на закона, за да му бъде възложен в дял жилищния имот, тъй като от представената и приета като доказателство по делото справка по лице /л.87 от делото/, издадена от Служба по вписванията – Д. за периода от **** г., се установява по безспорен начин че на ***** г. същият е закупил и станал собственик на жилищен имот, находящ се в с. О., общ. Д..

Ето защо и с оглед липсата на всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 349, ал.2 от ГПК, искането на ответника за възлагане на процесия жилищен имот се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Тъй като този имот е неподеляем, то същият следва да бъде изнесен на публична продан.

По претенциите по сметки по реда на чл.346 ГПК:

Приети за съвместно разглеждане са претенции от Р.У.М. и С.А.М. срещу С.У.А. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от

150 лева – обезщетение под формата на ежемесечен наем, за лишаване от право на ползване на полагащите им се общо ¾ ид. части от делбения жилищен имот, считано от ***г., от която в размер на 50 лева за ищеца Р.М. и 100 лева за ищеца С.М..

В тази връзка е поставена задача на вещото лице Я.А., изготвило съдебно –техническата и ценова експертиза, което е определило общ размер на дължимото обезщетение по чл. 31 от ЗС за 16 месеца, считано от ***** г. /датата, от която ответникът е поканен да заплаща/ до *** г./датата на изготвяне на заключението/ от 800 лв. или по 50.00 лв./месец.

Горната претенция се явява основателна, защото се установи, че преди предявяването им по съдебен ред ищците да са канили писмено ответника да им се заплаща обезщетение за това, че са били лишени от правото да ползват полагащата им се част от съсобствения жилищен имот. За присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот е необходима писмена покана – арг. чл.31, ал.2 ЗС.

Право на всеки съсобственик е да си служи с общата вещ и той не трябва да пречи на останалите съсобственици също да ползват вещта, съобразно правата си - 31, ал.1 от ЗС. За да се приеме, че е налице създаване на пречки за ползване на общата вещ, в който случай се дължи обезщетение – чл.31, ал.2 от ЗС, следва да се установи, че е поискано ползването на съсобствената вещ и такова е било отказано.

От представените по делото доказателства /листи 90, 91 и 92 от делото/, се установява, че с обратна разписка на 19.12.2019 г. до ответника С.У.А. е изпратена писмена покана от ищците, с която същият е поканен от тях да им заплаща обезщетение под формата на ежемесечен наем в размер на 150 лв. за това, че не ги допуска в съсобствения жилищен имот и че ги е лишил от възможността да ползват общите им ¾ ид.части от правото на собственост.

Поканата е получена от ответника на **** г. чрез упълномощено лице Р.И. А.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите се установява по безспорен начин, че процесният съсобствен жилищен имот се ползва изцяло само и единствено от ответника и неговото семейство. Доказателства, че ответникът е осигурил възможност на ищците да ползват полагащата им се част от жилищния имот, не бяха събрани по делото.

При това претенцията на ищците като основателни следва да се уважи, съгласно прието заключение на вещото лице в размер от 800 лв. за периода от *** г./датата, от която ответникът е поканен да заплаща/ до **** г., или за 16 месеца.

В останалата част до размера от 2 400 лв. /16 месеца по 150 лв./, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Приета за съвместно разглеждане е и претенция с правно основание чл.346 от ГПК на ответника С.У.А. за осъждането на ищците Р.М. и С.М. да за платят съобразно полагащите им се идеални части стойността на извършените подобрения в съсобствения жилищен имот и стопанска постройка за периода от 2009 г. до 2020 г., подобно описани в молба /л.128 от делото/. В съдебно заседание на 11.05.2021 г. размерът им е изменен съобразно заключението на вещото лице, като за ищеца С.М. е в размер на 11 667.00 лв. /2/4 от 23 334.00 лв./ , а за ищеца Р.М. е 5 833.50 /1/4 от 23 334.00лв./ Съдът намира за безспорно установено по делото от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, че в процесния имот са извършвани подобрения и строително-ремонтни дейности, докато е бил жив У.М. Ч.. Посочват техният вид и обем. Свидетелите не заявиха да са присъствали на плащане от страна на ответника С.А. за тяхното извършване, а че са чували, че той е плащал.

Отделно от това не бяха представени никакви писмени доказателства, че материалите за извършване на тези подобрения и ремонтни дейности са закупени от ответника с лични негови средства.

Свидетелските показания относно извършването на ремонтни дейности се подкрепят и от констатациите на вещо лице в изслушаното заключение по СТЕ, което е прието без възражения и се кредитира от съда.

По отношение на претенцията на ответника, че през 2009 г. е подменил изцяло дограмата в къщата, включително и вътрешна врата на стойност 3 500 лева, по делото бе разпитан в качеството на свидетел Ш.Х.А., който заяви, че той е подменил дограмата на цялата къща, като за труда и материалите му е заплатено от ищеца Р.М. със средства, изпратени от нейната майка С.М..

Свидетелят изрично заяви, че ответникът С.А. не му плащал за дограмата.

Тези дейности са довели до увеличаване стойността на имота, видно от експертното заключение и представляват разходи за извършването им. Изключение от тях са разходите за закупуване и монтаж на кухненски шкафове, защото те не водят до увеличена стойност на имота, а представляват движими вещи, които могат да бъдат отделени от имота, без да се наруши целостта им. Следователно за разходите, направени за закупуването им – 2 715.00 лв., не следва да се ангажира отговорността на другите съсобственици на имота, защото тези вещи могат да бъдат ревандикирани от собственика им.

Следва да се приспадне и разхода за доставка и монтаж на дограмата – 3 960.00 лв., които са направени от ищците.

На следващо място по делото не се установява ищците да са дали съгласие за извършване на подобренията и строително-ремонтните дейности. Поради това отношенията между страните относно подобренията и разходите следва да се уредят съгласно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в своя полза - чл.61, ал.2 ЗЗД. При това ищците дължат по - малката сума от обогатяването /в случая това е увеличената стойност на имота вследствие на подобренията/ и действителните разходи за извършването на подобренията - в този смисъл ППВС 6/74г.; решение № 461 от 12.V.1986 г. по гр. д. № 570/85 г., II г. о.; решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072 по описа за 2010 г. на ВКС, I ГО. По - малката от двете стойности, които са предмет на заключение по СТЕ на в.л. Я.А., е тази с която се увеличила стойността на имота и тя възлиза на сумата от 10 000.00 лева. От тази сума следва да се извади стойността на разходите за закупуване кухненските шкафове – 2 715.00 лв. и стойността на доставката и монтажа на PVC-дограма - врати и прозорци – 3 960.00 лв.