Определение № 6831 от 30.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1983/2024
- Вид
- Определение № 6831
- Подписан
- 30.04.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6831 гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100501983 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Подадена е жалба от третото лице „Р.Б.“ ЕООД срещу постановление, обективирано в съобщение с изх. № 01299/09.01.2024 г. по изп. д. № 20088380400352 по описа на ЧСИ М.Б. с per. № 838 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е постановен отказ за възстановяване на заплатена такса в размер на 26 062, 54 лв., по т.
22 от ТТР към ЗЧСИ.
Неоснователно в обжалвания отказ, ЧСИ М.Б. посочва, че внесената такса по т.
22 от ТТР към ЗЧСИ е авансова и доброволно заплатена на 14.09.2023 г. Поддържа, че от името на жалбоподателя не е депозирана молба за извършване на въвод във владение. На 27.09.2023 г. по телефона, а след това и с имейл, кантората на ЧСИ М.Б. е уведомена, че между „8-ми М." АД и „Р.Б." ЕООД е извършено доброволно предаване на владението на сграда с идентификатор ***, за което е съставен протокол за доброволно предаване на владението от 12.09.2023 г. Въпреки това ЧСИ е насрочил въвод във владение на 03.10.2023 г., какъвто не е извършван, нито е депозирана молба за извършването му. Поддържа, че таксите по изпълнението представляват възнаграждение за положен труд, съответно за извършено действие, каквото в случая не е извършено. Тъй като с обжалваното постановление ЧСИ М.Б. е отказал да възстанови авансово внесена такса от нейна страна за неизвършено и нежелано действие, моли да се отмените постановлението, обективирано в съобщение с изх. № 01299/09.01.2024 г. по изп. д. № 20088380400352 на ЧСИ М.Б., с което е постановен отказ за възстановяване на заплатена такса по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 26 062, 54 лв. и вместо него да се постанови връщане на таксата.
Взискателят по делото „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за недопустимост на жалбата. Поддържа на първо място, че не е спазен срока за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като постановлението от 09.01.2024 г. е връчено на същия ден, а жалбата е подадена на 25.01.2024 г., след изтичане на срока на 23.01.2024 г. Освен това излага доводи, че обжалваните действия не попадат под лимитативно изброените в закона процесуални действия по чл. 435 ГПК, подлежащи 1 на обжалване от третото за изпълнителното дело лице, какъвто е купувача по публичната продан. Отделно от това излага и съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че при наличие на влязло в сила постановление за възлагане, купувачът се въвежда в имота по реда на чл. 498 ГПК, което е единствената възможност за такова въвеждане като завършек на публичната продан. За да се защитят правата на купувача е необходимо извършването на въвод от ЧСИ след края на проданта. Сочи, че ЧСИ е изпълнил задълженията си по чл. 498 ГПК да въведе купувача в имота, а обстоятелството, че той се е възползвал от възможността да бъде въведен и доброволно, не го освобождава от задължение да заплати такса по т. 22 ТТР по ЗЧСИ.
Моли да се остави жалбата без разглеждане, респективно – без уважение.
Страната Е.Б. оспорва жалбата в писмено възражение. Поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваните действия не попадат под лимитативно изброените в закона процесуални действия по чл. 435, ал. 3 ГПК, които могат да се оспорват от трето лице. Сочи, че таксата е доброволно платена от купувача, който се въвежда във владение в имота по реда на чл. 498 ГПК, която е единствената възможност за такова въвеждане, предвидена в закона като завършек на публичната продан.
Други становища и възражения по частната жалба не са подадени.
В срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, ЧСИ М.Б., рег. № 838 от КЧСИ е изложил мотиви за недопустимост на жалбата. Счита, че обжалваното действие не попада в лимитативно изброените в чл. 435 от ГПК действия на ЧСИ подлежащи на обжалване от трето лице. Купувачът не попада в кръга от лицата, които могат да обжалват действия на съдебния изпълнител, извън хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, а именно че наддаването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Поддържа доводи, че купувачът може да обжалва действия само когато изпълнението е насочено срещу вещи или имоти за които претендира, че е собственик или владее на някакво друго основание. По същество намира, че жалбата е неоснователна. Сочи, че таксата по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ е доброволно заплатена от жалбоподателя на 14.09.2023 г., с платежно нареждане приложено с молба с вх. №43989/14.09.2023 г. (стр. 2792 - 2802). Също поддържа, че постановлението за възлагане не може да се приравни на нотариален акт, в който изрично се описва кога се предава владението, като при наличие на влязло в сила постановление за възлагане, купувачът се въвежда във владение на закупения имот по предвидения в чл.498 ГПК ред.
Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :
Изпълнително дело № 20088380400352 на ЧСИ М.Б., peг. № 838, с район на действие СГС е образувано въз основа на молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „8 - ми М.“АД, ЕИК **** въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2001 г. по гр.дело № 5884/2001 г. по описа на СРС, 71 с-в ( стр. 104).
С протокол за купувач от 21.07.2023 г. за купувач на следният недвижим имот :
СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в гр. София, общ.
Столична, обл.София (столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 15.02.2019 г., с адрес на сградата: гр. София, район „Надежда“, бул. ****, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор *** със застроена 2 площ на сградата от 4 574 кв.м. /четири хиляди петстотин седемдесет и четири/, брой надземни етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Промишлена сграда, е обявено дружеството „Р.Б.“ ЕООД.
В резултат от проведената публична продан е изготвено постановление за възлагане от 07.08.2023 г., влязло в сила на 05.09.2023 г. (стр. 2808) С молба с вх. №43989/14.09.2023 г. от „Р.Б.“ ЕООД са приложени платежни нареждания за платени данъци и такси, като в това число и за такса по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ за въвод във владение в размер на 26, 062. 54 лв. (стр. 2792 - 2802). В e-mail от 27.09.2023 г. жалбоподателят е уведомил ЧСИ, че е извършен въвод.
Съдебният изпълнител в отговор на e-maila е заявил, че вече е фактурирал заплатената сума и е изпратил на фактура за въвода №0000139056/14.09.2023 г.
(стр.2805 -2806), като е заявил готовност за извършването на реален въвод, като за целта е изпратено съобщение изх.№ 54880/27.09.2023 г. (стр.2811-2812). С молба с вх.
№45827/28.09.2023 г. е заявено, че купувачът не желае въвод, понеже владее имот като наемател и се иска възстановяване на заплатената сума, като недължимо платена, (стр.2821-2825).
Със съобщение изх. № 01299/09.01.2024 г. по изп. д. № 20088380400352 по описа на ЧСИ М.Б. с per. № 838 от КЧСИ, с район на действие СГС е постановен отказ за възстановяване на заплатена такса в размер на 26 062, 54 лв., по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ (стр. 2946-2948).
Понеже не са представени доказателства за датата на връчване на съобщението за отказа на частния жалбоподател съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК.
Въпреки това жалбата е недопустима, поради което и за процесуална икономия не е необходимо разглеждането й по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК.
В случая частната жалба има за предмет произнасяне на съдебния изпълнител, което, според настоящият състав, не подлежи на съдебен контрол по смисъла, вложен в изброените основания за обжалване по чл. 435 ГПК.
Съгласно мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В разпоредбите на чл. 435, ал. 3 - 5 ГПК е признато право само на определен кръг трети лица, и то в изчерпателно предвидени хипотези, да обжалват изчерпателно уредени изпълнителни действия на ЧСИ – постановлението за възлагане - от трето лице, внесло задатък до последния ден на проданта; въвода във владение срещу третото лице, и насочването на изпълнението върху движими/ недвижими вещи, които третото лице е владяло в деня на запора, възбраната или предаването.
Съдът намира, че правилата на чл. 435 ГПК, уреждащи активната процесуална легитимация на лицата, имащи право на жалба срещу изпълнителните действия са специални и изброяват изчерпателно и лимитативно тези лица, както и хипотезите, при които за тях възниква право на жалба, поради което е изключено разширителното им тълкуване.
В случая, жалбоподателят е трето лице - купувач по проведената по 3 изпълнителното дело публична продан, поради което, като трето лице има право на жалба само срещу посочените в разпоредбите на чл. 435, ал. 3 - 5 ГПК изпълнителни действия на ЧСИ. Жалба срещу отказа на ЧСИ да извърши конкретно изпълнително действие има единствено взискателя, по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал.
1, т. 1 ГПК.
Въз основа на горното следва, че купувачът по публичната продан не разполага с процесуална възможност да обжалва откази на съдебния изпълнител.
Доколкото липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за съществуване право на жалба - процесуална легитимация, жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 03483/25.01.2024 г. на ЧСИ, подадено от „Р.Б.“ ЕООД, срещу постановление, обективирано в съобщение с изх. № 01299/09.01.2024 г. по изп. д. № 20088380400352 по описа на ЧСИ М.Б. с per. № 838 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е постановен отказ за възстановяване на такса по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 26 062, 54 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4