Решение № 5164 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5164 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100501228 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20038871/30.05.2022 г., постановено по гр.д. № 27859/2019 г. на Софийски районен съд, 142 състав, допълнено с Решение № 20108613/16.11.2023 г. по гр.д. № 27859/2019 г. на СРС, 142 състав, съдът е осъдил Столична община да заплати на Е. Х. Т. сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на два броя инциденти, настъпили на 22.05.2017 г. и на 14.07.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на всяко увреждане на 22.05.2017 г. и 14.07.2017 г. до окончателното изплащане, както следва: 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.05.2017 г., до окончателното изплащане, както и 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.07.2017 г., до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил претенциите на ищцата за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 5000 лева до общия претендиран размер за двата инцидента от 16 000 лева.

С горецитираното решение съдът е осъдил Столична община да заплати на Е. Х.

Т. сумата от 819,93 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на два броя инциденти, настъпили на 22.05.2017 г. и 14.07.2017 г. в гр. София, от които 124,40 лева, представляващи разходи за лечение, и 695,53 лева, представляващи разлика между възнаграждението, което ищцата би получавала, ако не бе претърпяла въпросните инциденти, и обезщетението, което е получила поради временна неработоспособност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2019 г., до окончателното изплащане.

СРС е осъдил Е. Х. Т. да заплати на Столична община разноски за 1 първоинстанционното производство в размер на 133,77 лева.

Срещу частта от горепосоченото решение, с която са частично отхвърлени претенциите за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ищцата Е. Х. Т..

Излагат се съображения, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно.

Твърди се, че СРС правилно е установил фактическата обстановка по спора и е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Столична община, но неправилно е определил дължимото се обезщетение, като е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че СРС не е отчел, че се касае за две средни телесни повреди, не е взел предвид интензитета на болките и страданията на ищцата, респ. на периода, в който те са се проявявали и на отражението им върху живота на ищцата. Твърди се, че съдът е игнорирал обстоятелството, че и към днешна дата ищцата изпитва болка, страх, несигурност. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор от ответника Столична община, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че размерът на присъденото от първата инстанция обезщетение е определен според вида и тежестта на причинените телесни и психически увреждания. Поддържа се, че по делото липсват доказателства за това да са понесени болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване, респ. липсват доказателства за неблагоприятни последици върху психиката на ищцата.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

На първо място трябва да се посочи, че според практиката на ВКС, ако въззивният съд констатира нередовност на исковата молба, същият следва да я остави без движение и да даде указания на ищеца да отстрани пороците. Ако това бъде сторено, въззивният съд дължи да разгледа спора по същество – така Решение № 94/13.07.2018 г. по гр.д. № 3120/2017 г. на I Г.О. на ВКС, Решение № 255/12.11.2012 г. по гр.д. №348/2012 г. на II Г.О. на ВКС, Решение № 105/28.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г. на I Г.О. на ВКС.

В случая СГС е констатирал, че петитумът на исковата молба не съответства на обстоятелствената част, поради което с Разпореждане № 2790/02.02.2024 г. по в.гр.д.

№ 1228/2024 г. исковата молба е оставена без движение и са дадени надлежни указания на ищцата за отстраняване на констатираните пороци. Нередовностите са отстранени с молба с вх. № 26303/06.2024 г., в която е уточнен петитумът на исковата молба, като е заявено, че търсеното обезщетение за инцидента от 22.05.2017 г. е в размер на 7500 лева, а обезщетението за инцидента от 14.07.2017 г. се равнява на 8500 лева. Препис от уточнителната молба е връчен от въззивния съд на ответника Столична община.

Предвид горното въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно и допустимо. По доводите за неправилност, изложени във въззивната жалба, съдът приема следното:

2

Софийски районен съд е сезиран с два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За уважаването им ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ че ответникът е възложил работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която служители му с противоправното си поведение (действие или бездействие) са причинили вреди на ищеца; 2/ наличие на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на служителите на ответника; 3/ вид и размер на претърпените от ищцата вреди.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Между страните по делото не съществува спор във въззивното производство, че са налице горепосочените предпоставки по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на Столична община за изплащане на обезщетение на Е. Х. Т. за това, че:

- на 22.05.2017 г. ищцата се спънала в хлътнала тротоарна плочка в гр. София, бул. „Г.М. Димитров“, в посока център, като си счупила пета следкиткова (дланна) кост на дясната ръка;

- на 14.07.2017 г. ищцата се спънала в хлътнали тротоарна плочка в гр. София, на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Солунска“, като си счупила долния край (към китката) на лъчевата кост на лявата предмишница;

Спор е налице между страните единствено относно размера на обезщетението, което Столична община следва да изплати за всяко от причинените увреждания.

Доколко въззивният съд действа при условията на ограничен въззив, той разглежда и се произнася само по оплакванията, заявени във въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба. Следователно настоящият съдебен състав следва да се произнесе само относно размера на дължимите обезщетения за причинените на ищцата увреждания от инцидентите, претърпени на 22.05.2017 г. и 14.07.2017 г.

От материалите по делото е видно, че на Е. Х. Т. са издадени два броя болнични листове за периода от 23.05.2017 г. до 21.07.2017 г. поради счупване на друга метакарпална кост на дясната ръка.

Издадени са и три броя болнични листове за периода от 14.07.2017 г. до 12.10.2017 г. поради счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.

По делото е представена епикриза от 17.07.2017 г., от която е видно, че при Е. Х.

Т. е извършена мануална репозиция и е поставена гипсова шина на лявата ръка.

Според епикризата не се констатират сетивни и циркулаторни нарушения в увредения крайник.

По делото е разпитан свид. Т.Т., който посочва, че е брат на ищцата. Твърди, че през 2017 г. сестра му последователно си е счупила и двете ръце, като се стигнало до гипсирането им. Посочва, че след гипсирането ищцата е била с болки и не е могла сама да се обслужва. Спомня си, че при първия случай гипсът е стоял около два месеца, а след втория инцидент ищцата първо е била с гипс, а след това й е била поставена шина. Свидетелят твърди, че е имало момент, в който и двете ръце на ищцата са били неподвижни поради поставени шини. Твърди, че той самият и дъщерите на ищцата са й помагали да се обслужва през възстановителния период.

Свидетелят посочва, че към момента на инцидентите ищцата е била напуснала студиото, където е правела по-рано масажи.

По делото е изготвена и приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза, в която е посочено, че след инцидента от 22.05.2017 г. при Е. Х. Т. е установено счупване на пета следкиткова (дланна) кост на дясната ръка. Според 3 вещото лице посоченото счупване налага имобилизация на ръката за период от 30-35 дена, като при благоприятно развитие възстановяването настъпва след около 2 месеца от инцидента.

Вещото лице е констатирало, че след инцидента от 14.07.2017 г. при Е. Х. Т. е установено счупване на долния край (към китката) на лъчевата кост на лявата предмишница. Според вещото лице това счупване налага имобилизация на ръката за период от 3 до 5 седмици, като при благоприятно развитие възстановяването настъпва за срок между 2 и 4 месеца след инцидента.

Вещото лице е констатирало, че след счупванията и при двете ръце на Е. Х. Т. са извършени мануални репозиции и имобилизиране с гипс. Вещото лице е уточнило, че травмите от двата инцидента са били съпроводени с болки, усилващи се при движението на увредените крайници. Експертът е посочил също така, че болките са били продължителни, проявявали са се с месеци, като първоначалният им интензитет е налагал прием на обезболяващи.

Според вещото лице липсата на представена последваща медицинска документация дава основание за извода, че възстановяването на Е. Х. Т. е преминало в посочените по-горе средностатистически срокове. Според вещото лице е възможно теоретично при счупвания с години да се изпитват слаби болки при натоварване или резки промени във времето, но експертът заключва, че евентуални персистиращи оплаквания не могат да се свържат с процесните инциденти поради липса на последваща медицинска документация, представена от ищцата.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост.

В т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд е разяснено, че при определяне на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди се взимат предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите. Така при телесните увреждания се съобразяват характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено увреждането, допълнителното влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, причинените психични страдания, осакатявания, загрозявания и други подобни.

Горепосочените разяснения, дадени от ВС, продължават да са актуални и към днешна дата – в този смисъл е Решение № 57/30.05.2022 г. по гр.д. № 2372/2021 г. на III Г.О. на ВКС.

Съобразявайки гореизложеното, във връзка с размера на дължимото обезщетение за увреждането, настъпило на 22.05.2017 г., въззивният съд приема следното:

От инцидента на 22.05.2017 г. на Е. Х. Т., на 54 г., е причинено счупване на пета следкиткова (дланна) кост на дясната ръка. По делото не се установява увреждането да е с траен и необратим характер. Напротив, вещото лице медик е обяснило, че пълно възстановяване може да настъпи в срок от около 2 месеца. Това кореспондира с издаваните на Е. Х. Т. болнични листове за временна неработоспособност за 2 месеца за периода 23.05.2017 г. – 21.07.2017 г. След изтичането на този период не се установява обсъжданото увреждане на дясната ръка да е било предпоставка за неработоспособността на ищцата.

Разпечатката съдържа 49 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11bfe78d-2269-467a-b7db-4d8112fbb350