Решение № 260268 от 17.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 260268 гр.Пловдив, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав Председател:

Росица Кюртова секретар: Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 652 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.

Ищецът Е.Б.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв.Я.Р., твърди, че на 14.11.2010 г. ответникът е издал запис на заповед без протест в негова полза за сумата 83 000 лв. с падеж 30.03.2014 г. Поддържа, че записът е редовен и разполага с всички предвидени от закона реквизити. Длъжникът не е извършил плащане на сумата по ефекта на падежа, в резултат на което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за сумата 83 000 лв., ведно със законна лихва от 29.03.2017 г. до окончателното плащане. Тъй като е постъпило възражение от длъжника против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът претендира вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните. Претендират се деловодни разноски, в това число разноските по заповедното производство.

Ответникът И.Б.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.И.М., оспорва иска. Възразява, че не е подписвал представения от ищеца запис на заповед, последният е неавтентичен документ. Тъй като не е правил волеизявление в подобна насока, търговската сделка е нищожна. Евентуално възразява, че записът на заповед е създаден като бланков документ, чиито реквизити (дължима сума, поемател, дата на издаване, падеж) са попълнени от ищеца след подписването на документа. В тази връзка посочва, че през 90-те години е имал отношения с „МАКЛЕР-2002“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от ищеца. Във връзка с тези отношения и за обезпечаване на текущи задължения на ответника към дружеството са подписвани редица документи, в това число и записи на заповед. Ищецът се е снабдил с такъв запис на заповед и в много по-късен момент е попълнил произволна сума и дата в същия. Във връзка с това се прави възражение за злоупотреба с бланков подпис (бланкова менителница) по чл.464 ТЗ. Възразява се също така, че вземането е погасено по давност. В тази връзка се изтъква на първо място, че датата на документа е попълнена така, че умишлено е антидатиран, като е невярна и датата на падежа, което води до невъзможност за проверка за спазване на сроковете по чл.531, ал.1 ТЗ. На следващо място се изтъква, че искът по чл.422 ГПК е предявен повече от 6 години след падежа на задължението по записа на заповед, а подаването на заявление по чл.417 ГПК и образуването на изпълнителен процес през 2020 г. не прекъсват давността. Възразява се още, че мястото на издаване и мястото на плащане в процесния запис на заповед са написани с печатна машина. Времето на вписване на тези реквизити не би могло да се свърже с изписването на останалото съдържание с химикал. Липсата на посочените реквизити съществено опорочава ефекта, като така установеният порок не може да бъде саниран по реда на чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ. Възразява се и за това, че не се сочи и не се представят доказателства от ищеца за това записът на заповед да е издаден като обезпечение на друга сключена между страните каузална сделка. Оспорва се съществуването на правоотношения с подобно съдържание между страните. Ако се приеме, че сумата по записа на заповед е предоставена в заем, то ищецът в нарушение на чл.2 и чл.3 ЗКИ осъществява по занятие банкови сделки, поради което сделката е нищожна.

В допълнителната искова молба ищецът пояснява, че процесният запис на заповед е издаден, за да „новира“ вземания по други по-стари записи на заповед, издадени от ответника, с настъпили падежи, но с неплатени суми по тях. Оспорва се възражението за погасителна давност. Посочва се, че давността се прекъсва с предявяване на иск, след което спира да тече в хода на процеса, а искът по чл.422 ГПК се счита предявен от деня на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Възразява се да са били налице отношения между ответника (като акционер, участващ в управлението или клиент на дружеството) и „МАКЛЕР 2002“АД.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат възраженията, че ответникът не е издател на процесния запис на заповед, евентуално – ако записът е подписан от него, то същият е бланков и е издаден във връзка с дейността на „МАКЛЕР-2002“АД, регистрирано за предоставяне на заеми за придобиване на ценни книжа, с уговорка да бъде използван в случай на неразплатени задължения на ответника към посоченото дружество, а не към неговия управител. Ищецът недобросъвестно се е снабдил с такива записи на заповед и е попълвал съдържанието им не съобразно уговорките между страните. Поддържа се и възражението за погасителна давност, като се изтъква, че от падежа на задължението 30.03.2014 г. до образуване на изпълнителното дело на 21.08.2020 г. са изминали повече от шест години на бездействие на кредитора. Поддържа се, че заявлението по чл.417 ГПК не прекъсва давността, като кредиторът е предприел действия по издадения му изпълнителен лист след повече от 3 г., считано от издаването му, затова фикцията по чл.422, ал.1 ГПК е неприложима. Развиват се подробни съображения и се посочва съдебна практика в тази насока. По изложените съображения и по тези, изложени в първоначалния отговор, ответникът пледира за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№4468 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума срещу ответника И.Б..

В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се от приложения по ч.гр.д.№4468/2017 г. на ПРС оригинален документ, че на 14.11.2010 г. в гр.Пловдив е издаден запис на заповед за сумата 83 000 лв., платима на 30.03.2014 г. в гр.Пловдив. Със същия е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на ищеца като поемател. Издател на записа на заповед е ответникът И.Б..

Установява се, че по ч.гр.д.№4468/2017 г. на ПРС на ищеца е издаден изпълнителен лист от 30.03.2017 г. за вземането по заповедта за незабавно изпълнение. Изпълнителният лист е получен от ищеца на 06.04.2017 г.

От приложеното изп.д.№1050/2019 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821 по описа на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, се установява, че същото изпълнително дело е образувано след изпращане за продължаване на изпълнителните действия на друго изпълнително дело - №133/2016 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№823 на КЧСИ. Изп.дело №133/2016 г. на ЧСИ Кирова е образувано по молба на ищеца Е.С. против ответника като длъжник въз основа на изпълнителни листове, издадени по други дела на ПРС, като изпълнителните листове касаят вземания, произтичащи от записи на заповед, различни от процесния. В хода на производството пред ЧСИ Илиев от страна на Е.С. са представяни още изпълнителни листове, издадени срещу ответника за вземания по записи на заповед, различни от процесния. Предприети са изпълнителни действия, в т.ч. по отношение дружествени дялове и недвижим имот на длъжника. С молба от 21.08.2020 г. (на л.358 от изп.дело) ищецът е представил по изп.д.№1050/2019 г. на ЧСИ Илиев изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№4468/2017 г. на ПРС и е поискал присъединяването му към изпълнителното дело, както и предприемане на изпълнителни действия с цел събиране на вземането в размер 83 000 лв. по процесния запис на заповед. Покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№4468/2017 г. на ПРС, са връчени на ответника на 31.08.2020 г. По изпълнителното дело са продължени действията по опис и публична продан на недвижим имот. Наложена е възбрана и е извършен опис на втори недвижим имот след успешно провеждане на иск по чл.135 ЗЗД между страните. Видно от приложеното решение по гр.д.№1758/2017 г., с което искът по чл.135 ЗЗД е уважен, ищецът Е.С. се е легитимирал като кредитор на ответника И.Б. въз основа вземания по няколко записи на заповед, в това число процесния запис на заповед от 14.11.2010 г. за сумата 83 000 лв.

Приет е като писмено доказателство по настоящото дело протокол за разпит на ищеца Е.С. като свидетел по ДП №554/2019 г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив. При разпита ищецът е заявил, че е предоставял заемни средства на ответника, във връзка с което са издавани записи на заповед. При изтичане на срока за плащане, посочен в записите, същита са били „новирани“. Последните „новирания“ са били през 2010-2011 г. В някои от случаите ответникът е попълвал само заглавната част на записа на заповед с данните за издателя и подписвал същия, а останалите реквизити попълвал ищецът. В други случаи И.Б. попълвал цялата ръкописна част на записа на заповед и го подписвал собственоръчно.

Изслушан по реда на чл.176 ГПК, ищецът признава, че ответникът е издал в негова полза около 17 на брой записа на заповед във връзка с предоставени от ищеца заемни средства, които се е задължил да му върне.

По настоящото дело е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, според което ръкописната текстова част в записа на заповед от 14.11.2010 г. е изпълнена от едно и също лице и това е ответникът И.Б.Б.. В същия запис на заповед няма ръкописна текстова част, изпълнена от ищеца Е.Б. С..

Подписът, положен под ръкописния текст на записа на заповед след „Издател“, принадлежи на същото лице, което е изпълнило ръкописната част на текста – ответникът И.Б.. В датата „30.03.2014 г.“ първоначално годината е изпълнена „21“ слято, след което е изписана цифрата „0“, като датата е изписана с една и съща химикална паста като останалия ръкописен текст. Не е възможно да се установи дали различните текстови части от документа са написани в един и същ времеви период – до момента няма метод, който да дава такава възможност. При извършено физико-оптично и спектрално изследване на документа с видеоспектрален компаратор е установено, че всички части на документа са изписани с една и съща химикална паста. На позиции 2 и 4 от процесния запис на заповед думата „Пловдив“ за място на издаване и място на плащане представлява отпечатък от мокър печат.

Разпитан е като свидетел

Н.А.. От показанията му се установява, че свидетелят е присъствал на няколко срещи между страните, които са се провели в сладкарница „Неделя“ в гр.Пловдив.

Докато пиели кафе на една маса, ответникът „преподписвал“ записи на заповед, издадени в полза на ищеца. „Преподписвал“ ги, защото им изтичал срокът за плащане. Под „преподписване“ свидетелят разбира, че се е издавал нов запис на заповед. По този начин се е удължавал срокът за плащане. На срещите Б. заявявал, че ще си изпълни задълженията по взетите средства. От Е.С. свидетелят зае, че същият е предоставял заемни средства на И.Б.. Срещите се провеждали през 2010 г. - 2011 г. Някои от записите на заповед били попълнени, други се попълвали на място. В някои от записите и Е.С. попълвал нещо. Б. ги подписвал. Печат свидетелят не си спомня да е бил носен и поставян.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК са допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

По същество на иска, съдът намира следното:

Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС,

ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на заповед и свързаното с него каузално правоотношение.