Решение № 546 от 26.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Шумен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630104229 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Д. Д. Й., ЕГН **********, гр. *** СРЕЩУ “АМБИШЪН 2003” ЕООД, с ЕИК:***, гр. Варна, район Приморски, ул. „Студентска“ 13, ет.2, представлявано от Управителя А. П. П..

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Посочва, че с издадена Заповед № 21/06.11.2025 г., между страните е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда - забава в изплащане на трудовото възнаграждение. Излага, че е работил по трудово правоотношение съгласно трудов договор № 44/02.05.2023 г. при ответника на длъжност „Моделиер - конструктор облекла“, като не му били изплатени възнагражденията за месеците август, септември и октомври 2025 г., като посочва, че основното му трудово възнаграждение било в размер на 780 лева, изменен от 01.01.2025 г. на 1077.00 лева, което следвало да се изплаща в края на месеца, следващ месеца, за който се дължи. За текущата година не бил ползвал и платен годишен отпуск, който също не е изплатен при прекратяване на правоотношението.

След подадено от него Заявление за изплащане на парично обезщетение за безработица с вх. № 271-00-2891/13.11.2025 г. в ТП на НОИ Шумен, същото било спряно, с разпореждане № 271-00-2891/12.11.2025 г. на основание чл. 54 „г“, ал. 4, т.2 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица с мотиви: извършване на проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Варна за установяване коректността на подадените данни по чл. 5, ал.4 от КСО за периода 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г., във връзка с чл. 10 от 1

КСО.

Ищецът посочва, че не са му внасяни дължимите осигурителни вноски от началото на 2025 г. до момента на прекратяване на договора му, независимо, че същите са били удържани. Моли съда, да бъде осъден ответника да му заплати дължимите му възнагражденията ми за периода 01.08.2025 г. до 06.11.2025 г., да му бъде изплатено парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, да бъдат внесени осигурителните вноски и се възстановят осигурителните му права. Да бъде осъдите ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останала без работа след 06.11.2025 г. ведно със законната лихва за този период. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. На същия са му изпратени и е получил надлежно исковата молба, с всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.

Съдът е събрал като относими по делото представените с ИМ писмени доказателства – ксерокопия на: заверени ксерокопия на Заповед № 21 от 06.11.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение; трудов договор № 44/02.05.2023 г.; жалба от ищеца до директора на ТД НАП ВАРНА с копие до директора на Д „ИТ“ Шумен с дата 09.12.2025 г.; разпореждане № 271-002891-1 от 20.11.2025 г. от НОИ ТП Шумен до ищеца; заверени ксерокопия на трудова книжка на ищеца – 10 листа; вносна бележка от 29.12.2025 г. за внесени здравноосигурителни вноски от ищеца; договор за правна защита и съдействие от 29.05.2026 г.; пълномощно от 29.05.2026 г.; списък на разноски по чл. 80 от ГПК; протокол рег. № 258/23.04.2026 г. по гр.дело № 385/2026 г. по описа на РС Търговище; протокол рег. № 259/23.04.2026 г. по гр.дело № 386/2026 г. по описа на РС Търговище.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: чл. 127,т.2 от КТ; чл.129 от КТ; чл.224 от КТ.

Предявеният иск съдът е приел за допустим. В тежест на ищеца е да докаже наличието на основание, по силата на което се твърди, че ответникът дължи процесната сума в негова полза по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по 2 искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.

Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства и правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че предявените искове чл. 127, т.2 от КТ и чл.224 от КТ са вероятно основателни.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по предявените искове по чл. 127, т.2 от КТ и чл.224 от КТ следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Относно исковата претенция, както е посочено по чл.129 от КТ, съдът намира, че същата е недопустима да се разглежда от районен съд, поради следното:

Работодателят дължи осигуровките на държавата, а не директно на работника. Събирането им става чрез НАП и НОИ. След влизане в сила на настоящото неприсъствено решение, НАП е длъжна, при поискване от работника да коригира осигурителния доход, на база невнесените осигурителни вноски, което ще послужи на ищцата за изчисляване на обезщетения за безработица.

На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “АМБИШЪН 2003” ЕООД, с ЕИК:***, гр. Варна, район Приморски, ул. „Студентска“ 13, ет.2, представлявано от Управителя А. П. П.

ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Й., ЕГН **********, ***, действаща чрез проц. представител адв. Св. Б., съдебен адрес: ***, следните суми:

2005,95 евро /3923,30 лева/ - неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2025 г. до 06.11.2025 г., ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане - на основание чл.128, т.2 от КТ;

403,49 евро /789,15 лева/ - обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск от 15 дни, ведно със законната лихва по чл.86 ЗЗД, считано от 07.11.2025 г. до окончателното плащане - на основание чл.224, ал.1 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д. Д. Й., ЕГН **********, ***, действаща чрез проц. представител адв. Св. Б., съдебен адрес: *** срещу АМБИШЪН 2003” ЕООД, с ЕИК:***, гр. Варна, район Приморски, ул.

„Студентска“ 13, ет.2, представлявано от Управителя А. П. П., с която се иска 3 да да й бъдат заплатени следните суми: 267,32 евро /522,84 лева/ обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, изразяващи се в платените от ищеца здравни осигуровки, дължими и неплатени от работодателя, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и 3829,72 евро /7490,28 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, изразяващи се в неполучено парично обезщетение за безработица за период от 12 месеца, причинено от подаване на некоректни данни по чл. 5, ал.

4 КСО от страна на ответника, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “АМБИШЪН 2003” ЕООД, с ЕИК:***, гр. Варна, район Приморски, ул. „Студентска“ 13, ет.2, представлявано от Управителя А. П. П.

ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Й., ЕГН **********, ***, сума в размер на 1000,00 евро платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковата претенция.

ОСЪЖДА “АМБИШЪН 2003” ЕООД, с ЕИК:***, гр. Варна, район Приморски, ул. „Студентска“ 13, ет.2, представлявано от Управителя А. П. П., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 96,38 евро, представляваща държавна такса съразмерно уважената част от исковете, както и държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Шумен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630104229 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Д. Д. Й., ЕГН **********, гр. *** СРЕЩУ “АМБИШЪН 2003” ЕООД, с ЕИК:***, гр. Варна, район Приморски, ул. „Студентска“ 13, ет.2, представлявано от Управителя А. П. П..

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Посочва, че с издадена Заповед № 21/06.11.2025 г., между страните е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда - забава в изплащане на трудовото възнаграждение. Излага, че е работил по трудово правоотношение съгласно трудов договор № 44/02.05.2023 г. при ответника на длъжност „Моделиер - конструктор облекла“, като не му били изплатени възнагражденията за месеците август, септември и октомври 2025 г., като посочва, че основното му трудово възнаграждение било в размер на 780 лева, изменен от 01.01.2025 г. на 1077.00 лева, което следвало да се изплаща в края на месеца, следващ месеца, за който се дължи. За текущата година не бил ползвал и платен годишен отпуск, който също не е изплатен при прекратяване на правоотношението.

След подадено от него Заявление за изплащане на парично обезщетение за безработица с вх. № 271-00-2891/13.11.2025 г. в ТП на НОИ Шумен, същото било спряно, с разпореждане № 271-00-2891/12.11.2025 г. на основание чл. 54 „г“, ал. 4, т.2 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица с мотиви: извършване на проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Варна за установяване коректността на подадените данни по чл. 5, ал.4 от КСО за периода 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г., във връзка с чл. 10 от 1

КСО.

Ищецът посочва, че не са му внасяни дължимите осигурителни вноски от началото на 2025 г. до момента на прекратяване на договора му, независимо, че същите са били удържани. Моли съда, да бъде осъден ответника да му заплати дължимите му възнагражденията ми за периода 01.08.2025 г. до 06.11.2025 г., да му бъде изплатено парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, да бъдат внесени осигурителните вноски и се възстановят осигурителните му права. Да бъде осъдите ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останала без работа след 06.11.2025 г. ведно със законната лихва за този период. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. На същия са му изпратени и е получил надлежно исковата молба, с всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.

Съдът е събрал като относими по делото представените с ИМ писмени доказателства – ксерокопия на: заверени ксерокопия на Заповед № 21 от 06.11.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение; трудов договор № 44/02.05.2023 г.; жалба от ищеца до директора на ТД НАП ВАРНА с копие до директора на Д „ИТ“ Шумен с дата 09.12.2025 г.; разпореждане № 271-002891-1 от 20.11.2025 г. от НОИ ТП Шумен до ищеца; заверени ксерокопия на трудова книжка на ищеца – 10 листа; вносна бележка от 29.12.2025 г. за внесени здравноосигурителни вноски от ищеца; договор за правна защита и съдействие от 29.05.2026 г.; пълномощно от 29.05.2026 г.; списък на разноски по чл. 80 от ГПК; протокол рег. № 258/23.04.2026 г. по гр.дело № 385/2026 г. по описа на РС Търговище; протокол рег. № 259/23.04.2026 г. по гр.дело № 386/2026 г. по описа на РС Търговище.