Определение № 10430 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10430 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503441 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 96851/ 26.03.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на Н. М. М. от град София срещу определение от о.с.з. на 25.03.2026 г. по гр.д.№ 16924/2025 г. за връщане на подадената от нея като майка на ненавършилите пълнолетие деца Й., роден на ******** г. и М., роден на ******** г., искова молба с вх.№ 103548/24.03.2025 г. и частично прекратяване на производството.

В частната жалба се поддържа, че определението за прекратяване на производството в частта по молбата на М. по член 127а,ал.2 от СК подлежи на отмяна поради допуснато нарушение на член 3,ал.2 от ЗЛС и член 26 от ГПК.

Дадените от съда указания за уточняване на лицето, от чието име се предявяват исковете , са недопустими и незаконосъобразни, въпреки това в молба от 18.03.2026 г. и в о.с.з. на 25.03.2026 г. е посочено, че исковете са предявени от М. като майка и законен представител на децата. Иска се отмяната на определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС по липса на доверие в досегашния.

В „ писмени бележки към частната жалба“ с вх.№ 46516/3.04.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на М. чрез пълномощника – адвокат В.П. – се излага становище при тълкуване на член 127а,ал.2 от СК, че правилото не урежда право на иск на родителя, а на детето в защита на интереса му, което родителят може да упражни въз основа на член 26,ал.2 от ГПК .

1

В срока по член 276,ал.1 от ГПК, считан от 24.04.2026 г. и изтекъл на 4.05.2026 г. насрещната страна - В. Н. П. - не е подала отговор.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваем съдебен акт – определение по член 274,ал.1,т.1 от ГПК. Правото на обжалване е упражнено редовно в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 25.03.2026 г. и изтекъл на 1.04.2026 г. , извън срока са само допълнително подадените „ писмени бележки към частната жалба“ .

За да прекрати производството в частта относно молбата с вх.№ 103548/24.03.2025 г. ( по регистратурата на СРС ) , първоинстанционният съд е приел, че тя е по член 127а ,ал.2 от СК, подадена от децата Й. и М. ( ненавършили пълнолетие ) чрез тяхната майка и законен представител съгласно молбата с вх.№ 85698 / 18.03.2026 г. и изисканото в о.с.з. пояснение, но за разлика от родителя, децата нямат право да заявят претенцията.

Определението е незаконосъобразно .

Правилно СРС е приел, че заявеното с „ исковата молба “ с вх.№ 103548/24.03.2025 г. искане е за разрешаване на разногласие между родителите на двете деца за това да пътуват ли с майката М., както е поискано в нея и в поправящата молба от 18.03.2026 г. в границите на Европейския съюз и в посочените периоди и да бъдат ли издадени на децата лични документи за това . По тази ( и подадената от другия родител насрещна искова молба с вх.

№ 199167/6.06.2025 г. с искане за разрешаване на същото разногласие, но по друг посочен начин ) молба се дължи съдействие на страните при упражняване на лични права - родителските права, а не разрешаване на материалноправен спор . Сезиращата молба е допустима, ако е подадена от родителя. Правилото на член 127а,ал.2 от СК изрично посочва, че производството започва по молба на родителя. Той има интерес да се разреши разногласието с другия родител и съдът да разреши пътуването. Без съмнение разрешаването на молбата отчита интересите на детето ( съгласно мотивите на т.1 от ТР 1/2016 г. на ОСГК на ВКС ) , но от това не следва, че молбата е средство за съдействие при упражняване на негово право .

Определящи за преценката чие право е заявено с молбата не са формалните реквизити в заглавната част „ като законен представител“ , „ като родител на ….“ , а съдържанието на молбата и искането. В молбата на М. са 2 изложени твърдения за разногласието й с бащата на децата във връзка с пътуването на децата през лятото в Гърция с оглед наличните възможности ( притежание на недвижими имоти от родственик на майката ) за пребиваване там. Заявено е искане за съдебно разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата, тя като майка да получи международни паспорти на името на децата и те да пътуват с нея в границите на ЕС в посочените месеци .

Следователно заявеното с молбата право е на майката М. да получи разрешение за пътуване в чужбина с децата. При яснотата за правния субект, от чието име се иска съдебното разрешение , не се е налагало съдът да дава указания и изисква от молителката уточнения . Частичното прекратяване на производството при констатация за недопустимост на молбата е незаконосъобразно. След отмяна на прекратителното определение продължаването на съдопроизводствените действия се дължи от същия състав на съда , защото в ГПК няма правило, което да дава възможност на въззивния съд да връща делото на друг съдебен състав .

Воден от горните съображения, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от о.с.з. на 25.03.2026 г. на СРС, 139-ти състав по гр.д.№ 16924/2025 г. за връщане на „ искова молба“ с вх.№ 103548/ 24.03.2025 г. по член 127а,ал.2 от СК, подадена от Н. М. М. и прекратяване на производството в частта относно тази молба и

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия , което да се извърши незабавно с оглед насроченото пред този съд за 20.05.2026 г. о.с.з.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4