Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 01.03.2024, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 716/2023
Вид
Решение № 41
Подписан
01.03.2024
В сила
30.03.2024
Състав
Пенка Борисова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 ал. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2 ал. 1 т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 59 · Закон за общинската собственост
  • чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.24 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25 ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.2 ал.1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Свищов, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20234150100716 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищците А. С. Д. и И. Д. Д., чрез пълномощника адв. Б. Г. от ВТАК твърдят, че през 2023 година сключили договор за покупко-продажба, като в качеството на купувачи придобили от Д.А.К., Г.А. Д. и от А.Д.А. правото на собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, находяща се в землището на гр. Свищов, м. *****, при описани граници, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, съгласно нотариален акт № 169/1995г. на Сищовския районен съдия, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот гр. Свищов, местност *****, площ 1136 кв.м., трайно презназначение на територията – урбанизиран, начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор – няма, при описани съседи, заедно с находящите се в този поземлен имот при условията на търпимост сезонна постройка и гараж, които според кадастралната карта и кадастралните регистри представляват сграда с идентификатор *** 1 с адрес на градата гр. Свищов, м. ***** със застроена площ от 31 кв.м., на един етаж, без данни за броя самостоятелни обекти в сградата, с предназначение – друг вид сгради за обитаване, стар идентификатор ***, номер по предходен план – няма и сграда с идентификатор *** с адрес на сградата гр. Свищов, м. *****, застроена площ 19 кв.м. на един етаж, без данни за броя самостоятелни обекти в сградата, с предназначение гараж, стар идентификатор *** , номер по предходен план – няма. Заявяват, че от посочения нотариален акт се установявало, че на 07.07.1995г. наследодателите на тримата продавачи, а именно А.А. и Р. Д., били признати за собственици въз основа на осъществено давностно владение върху описаната нива в м. *****, Свищовско землище, цялата с площ 900 кв.м., при описани граници. Посочват, че собственикът А.А. е починал през 2000 година и след това – през 2001 година ,преживялата му съпруга Р. Д. е прехвърлила поравно на низходящите си Д.К. и Д.Д. притежаваните от нея 4/6 ид.части от правото на собственост върху описания имот, като по този начин всеки от тях е станал собственик на по ½ ид.част от имота. Твърдят, че Д.Д. е починал през 2020година и тогава притежаванато от него част от правото на собственост върху имота се е наследило от прежилявата му съпруга Г. Д. и сина му А.Д.А.. Така през 2023година с нотариален акт № 26/2023г. на Нотариус И.А. , тримата наследници на собствениците , а именно Д.К., Г. Д. и А.А. продали на ищците правото на собственост върху имота. Сочат, че след изповядване на сделката по нотариален акт се установило, че през 2022 година за същия поземлен имот ответната община била съставила Акт за частна общинска собственост № 9354 от 12.10.2022г., в който било отразено, че общината е собственик на имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот гр. Свищов, местност *****, площ 1136 кв.м., при описани съседи, като основание на този акт било отразено – чл. 2 ал. 1 т. 1, чл. 3, ал. 3 и чл. 59 от ЗОС, във връзка с чл. 25 ал. 1 изр. Първо от ЗСПЗЗ. В акта не били отразени предходно съставени актове за общинска собственост по отношение на имота, както и същия не бил отразен в кадастралните регистри. Твърди, че акта за общинска собственост бил съставен в нарушение на закона, защото основанието за съставянето му бил чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, според който земеделската земя, която не принадлежи на физически, юридически лица или държавата, е общинска собственост, но в случая процесният имот принадлежал на ищците, а преди 2 това и на техните праводатели; процесната нива никога не била включвана в кооперативи, никога не е била одържавявана и отнемана, затова и по отношения на нея не се прилагали разпоредбите на ЗСПЗЗ, нивата през 80-те години на миналия век била включена в строителните граници на гр. Свищов и по естеството си не представлявала земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, спорния поземлен имот попадал в урбанизирана територия, откъдето и следвало, че за такива имоти общината би могла да стане собственик само и единствено, ако са незастроени и е била провеждана отчуждителна процедура/§7 от ПЗР на ЗМСМА/, но в случая такова отчуждение не било провеждано. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Община Свищов, че тя не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, в землището на гр. Свищов, м. *****, площ 1136 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, актуван като общинска собственост с Акт за частна общинска собственост № 9354 от 12.10.2022г.. Претендира разноски. В хода на устните състезания молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск, тъй като ответната община не доказала че е придобила собствеността на процесния имот на надлежно основание, като ответникът не доказал спорния имот да е бил включван в ТКЗС или други образувания, да е бил одържавен, да е бил заявен за възстановяване или че е изпълнена процедурата по чл. 19 ал. 3 ЗСПЗЗ, а ищците доказали, че имотът е частна собственост на физически лица, което и обстоятелство било отразено в кадастралната карта на гр. Свищов. В писмена защита излага подробни съображения за основателност на предявения отрицателен установителен иск – ответникът сочел, че е собственик на имота въз основа на закона, като представя само скица от 08.08.2022г., удостоверяваща, че собственикът на имота не установен и удостоверение за данъчна оценка, като не изпълнил задължението си за провеждане на главно и пълно доказавне на правото си на собственост, включително придобивното основание за това. Считат, че никое от условията за да придобие общината земята от остътъчен поземлен фонд не били налице, тъй като процесния имот първо не бил замеделски, а от тук и не е подлежал на възстановяване и за него не били приложими разпоредбите на 3

ЗСПЗЗ; не била изпълнена процедурата по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Ответникът Община Свищов в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Вземат становище, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като от твърденията в исковата молбата твърденията за собственост били необосновани и несъстоятелни, тъй като твърдят, че продавачите на ищците не притежавали годен титул за собственост, който да го направи собственици. Вземат становище в условията на евентуалност за неоснователност на предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, според която общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и на това основание общината е била собственик на имота и правилно имотът бил актуван като частна общинска собственост, като в представена по делото скица от 08.08.2022г. имотът бил записан като общинска собственост, което се установявало и от удостоверение за данъчна оценка. Позовава се, че предвид трансформирането на земята в общинска ,същата не можела да бъде придобита по давност, заради въведения мораториум да се придобие недвижим имот частна общинска собственост на основание давностно владение, осъществявано в периода след 01.06.1996г..

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира разноски. В хода на устните състезания, чрез процесуалният си представител взема становище за неоснователност на иска, тъй като от представения нотариален акт от 1995 година имотът е описан като земеделски, поради което твърдят, че е трябвало да бъде възстановен като такъв, като от разписен лист на земеделски земи по параграф 4 от ЗСПЗЗ, се установило, че е отразен А.А. като собственик или най-вероятно той е внесъл имота в ТКЗС, имотът не му бил възстановен и затова по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, ответната община го е придобила. Претендира разноски, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на иска - ищците не можели да претендирант давностно владение върху имота, защото не бил изтекъл предвидения в закона срок, съгласно тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018г. по тълк.д. № 3/2017г. на ОСГК на ВКС било възприето, че течението на давностния срок по чл. 79 ал.

1 от ЗС за придобиване по давност на имоти – частна общинска собственост е 4 спряно с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС, преди изтичането му и този срок не тече до 31.12.2022г.. , а в случая имота не бил възстановяван, поради което и бил записан в картата на землището като остатъчен общински фонд и правилно Община Свищов го е актувала като частна общинска собственост.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

С приложения по делото нотариален акт № 169 том I, дело № 578 от 1995 година на Свищовски районен съдия, на 07.07.1995г. А.Д.А. и съпругата му Р. Д. Д., били признати за собственици на недвижим имот находящ се в землището на гр. Свищов, в м. Стокълен – нива от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, при описани граници.

С приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, том V, рег. № 7971 , дело № 711 от 16.10.2001г. на Нториус И.А. – Нотариус в района на РС Свищов, Р. Д. Д. дарила на сина си Д.А.Д. и на дъщеря си Д.А.К., при равни права, собствения си недвижим имот, находящ се в землището на гр. Свищов, а именно 4/6 ид.ч. от нива в местността *****, цялата с площ от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, при описани граници, като дарителката си запазила правото на ползване върху прехвърляемия имот до края на живота й.

Установи се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26 , том III, рег. № 3013, дело № 281 от 27.06.2023г. на Нотариус И.А.

– Нотариус в района на РС Свищов, че на 27.06.2023г. Д.А.К. /притежаваща ½ ид.ч. / , Г.А. Д. /притежаваща ¼ ид.част/ и А.Д.А. /притежаващ ¼ ид.част/, продали на А.

С. Д. и И. Д. Д. съсобствени си и сънаследствен от А.Д.А. и Д.А.Д., недвижим имот в землището на гр. Свищов, м. *****, а именно нива с площ от 900 кв.м., от които 400 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, при описани граници, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри представлява поземлене имот с идентификатор *** с площ 1136 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско засктрояване, заедно с находящите се в този имот сгради – сезонна постройка и гараж с посочените идентификатор – *** и ***.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 06-095

414/20.04.2022г.. на Община Свищов, А.Д.А. е починал на 12.12.2000г. и след смъртта си е оставил за свои наследници съпругата си Р. Д. Д. и децата си Д.А.К. и Д.А.Д.. От същото се установи, че Р. Д. е починала на 07.09.2017г. и след смъртта си е оставила наследници двете си деца, както и се установи, че Д.А.Д. е починал на 12.04.2020г. и е оставил за наследници съпругата си Г.А.

Д. и сина си А.Д.А..

Приложено по делото е удостоверение за търпимост на строеж , според което за сгради Сезонна постройка и Гараж, които се намират в поземлен имот с идентификатор ***, парцел УПИ № I, кв. 120 по КККР на гр. Свищов, общ. Свищов, обл. В.Търново, които се намират в гр.

Свищов, м. *****, са налице условията по § 16 ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗУТ и сградите не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Актуалното местоположение на поземлен имот с идентификатор *** се установи от скица на поземлен имот № 15-627878 от 10.06.2023г.. на СГКК – В.Търново, на която е отразено, че имота е площ 1136 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/, посочен номер по предходен план няма , и собственици по данни от КРНИ – А.Д.А., Д.А.Д. и Д.А.К., както и от скица на поземлен имот № 15-1113227 от 18.10.2023г. на СГКК – В.Търново, на която като собственик по данни от КРНИ са посочени А. С. Д. и И. Д. Д.. На скиците на поземления имот са отразени и сградите, които попадат върху имота – сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** – гараж.