Решение № 1001 от 12.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300500834 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от „***********, представлявано от управителя К. А. А., „*************, представлявано от управителя А. П. Т. и „************, представлявано от управителя А. К. А., чрез адв.И.П., съдебен адрес – гр.************, против Решение № 260129/07.02.2022г., постановено по гр.д.№ 10471/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което са осъдени дружествата да заплатят на на „************, представлявано от управителя Т. С. Т. - Ш., следните суми: 5 000 лв. – частичен иск от дължима главница в размер на 50 000 лв.; 2 500 лв. – частичен иск от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 000 лв. за периода 19.04.2012 г. – 19.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г. , вземанията по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „********“ ЕООД; 5 000 лв. – частичен иск от дължима главница в размер на 37 000 лева, 50 лв. – частичен иск от дължима възнаградителна лихва в размер на 81,10 лева, за периода 10.09.2018 г. – 30.09.2018 г., дължими по Договор за допълнителна 1 финансова помощ от 10.09.2018 г., вземанията по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „*********“ ЕООД; 5 000 лв.– частичен иск от дължима главница в размер на 53 800 лв., 5 150 лв.– частичен иск от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 608 лв. за периода 20.04.2012 г. – 20.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „********“ ЕООД; 5 000 лв.– частичен иск от дължима главница в размер на 15 000 лв., 2 300 лв. – частичен иск от дължима възнаградителна лихва в размер на 2 400 лв. за периода 26.04.2012 г. – 26.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г. , вземанията по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „********“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2 800 лв. - деловодни разноски за производството по гр.д. № 10471/2019 г. на РСПловдив. Молят да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло изцяло предявените искове, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна „***********“ ЕООД не депозира писмен отговор, но в открито съдебно заседание на 01.06.2022г. се представлява от адв.Г.Д., който оспорва подадената жалба като изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пловдив от „********“ ЕООД против „**********“ ЕООД, „**********“ ООД и „************“ ЕООД е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към нея, неразделна част, с която посочва, че между „**********“ ЕООД, в качеството му на заемодател, първия ответник „***********“ ЕООД, в качеството му на заемополучател и другите двама ответници „**********“ ООД и „*********“ ЕООД – в качеството им на солидарно отговорни лица, били сключени следните договори:

Договор за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г., по 2 силата на който на ответниците била предоставена сумата от 50 000 лева, с краен падеж: 19.04.2016 г. Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна лихва в размер на 8000 лева, начислена за периода 19.04.2012 г. – 19.04.2016 г.;

Договор за допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г., по силата на който на ответниците била предоставена сумата от 37 000 лева, с краен падеж: 30.09.2018 г. Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна лихва в размер на 81.10 лева, начислена за периода 10.09.2018 г. – 30.09.2018 г.;

Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г., по силата на който на ответниците била предоставена сумата от 73 800 лева, с краен падеж: 20.04.2016 г. /по договора било извършено частично плащане в размер на 20 000 лева, поради което дължима останала сумата от 53800 лева/.

Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна лихва в размер на 8608 лева, начислена за периода 20.04.2012 г. – 20.04.2016 г.;

Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г., по силата на който на ответниците била предоставена сумата от 15000 лева, с краен падеж: 26.04.2016 г. Ответниците се задължили да върнат сумата, ведно с възнаградителна договорна лихва в размер на 2400 лева, начислена за периода 26.04.2012 г. – 26.04.2016 г. Страните уговорили във всеки от договорите за допълнителна финансова помощ възнаградителна лихва в размер на 4% на годишна база, която се начислява върху непогасената главница до момента на уговорения падеж за връщане на заема.

Твърди, че по всеки един от договорите за допълнителна финансова помощ, предоставените средства били получени по банков път в деня на подписване на договора. Въпреки настъпване на падежите за връщане както заемните средства, така и дължимите възнаградителни лихви не били заплатени на заемодателя „*******“ ЕООД.

На 01.10.2018 г. „**********“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „***********“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по посочените по-горе договори за допълнителна финансова помощ. За извършената цесия ответниците били уведомени, чрез изпратено им 3 уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което било получено от тях на 02.10.2018 г.

Прави искане да се осъдят ответниците за заплатят на ищцовото дружество следните суми:

5 000 лв. – част от дължима главница в размер на 50000 лв., както и 2 500 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 8000 лева за периода 19.04.2012 г. – 19.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г.;

5000 лв. – част от дължима главница в размер на 37 000 лв., както и 50 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 81.10 лева за периода 10.09.2018 г. – 30.09.2018 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 10.09.2018 г.;

5 000 лв. – част от дължима главница в размер на 53 800 лв., както и 5150 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 8 608 лв. за периода 20.04.2012 г. – 20.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 20.04.2012 г.;

5000 лв. – част от дължима главница в размер на 15 000 лв., както и 2 300 лв. – част от дължима възнаградителна лихва в размер на 2400 лева за периода

26.04.2012 г. – 26.04.2016 г., дължими по Договор за допълнителна финансова помощ от 26.04.2012 г., вземанията по които са прехвърлени на 01.10.2018 г. с договор за цесия на „*************“ ЕООД, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2019 г. до окончателното им изплащане.

Ответниците „**************“ ЕООД, „************“ ООД и „***********“ ЕООД, в законоустановения срок по чл.131 от ГПК са депозирали Писмен отговор на исковата молба, с който оспорват същата по основание и размер. Възразяват, че е налице недействителност на договорите за допълнителна финансова помощ от 19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. и от 10.09.2018 г. Оспорват твърдението, че сумите в размер на 50 000 лв., 73 800 лв., 15 000 лв. и 37 000 лв. са предоставяни на „***********“ ЕООД под каквато и да било форма. Поддържат, че посочените по-горе договори са неавтентични и неверни, т.е. неистински, поради което и се оспорват като такива. Тези документи не били съставени на посочените в тях дати и не 4 обективирали валидни волеизявления, направени от ответниците.

Оспорват факта на сключване на договори за допълнителна финансова помощ между „*********“ ЕООД и ответните дружества на 19.04.2012 г., 20.04.2012 г., 26.04.2012 г. и 10.09.2018 г., като се оспорват и датите на документите, като се твърди, че същите са антидатирани. Твърдят, че представените от ищцовото дружество документи са съставени след прекратяване на представителните правоотношения между ответниците и Т.

С. Т., поради което не обвързват по никакъв начин тези три дружества. Т. С.

Т. заемала длъжността управител на всяко едно от ответните дружества до 09.10.2018 г., когато с решение на едноличния собственик на капитала, съответно на „**********“ ЕООД и „.***********“ ЕООД и решение на Общото събрание на съдружниците на „***********“ ООД, е освободена от длъжността, като посоченото обстоятелство било вписано по партидата на „*********“ ЕООД и „**********“ ООД на 18.10.2018 г., а на „**********“ ЕООД – на 19.11.2018 г. Твърди се, че с оглед антидатирането на документите, договорите били сключени от лице, привидно действало като представител на трите дружества, но всъщност без лицето да е разполагало с представителна власт, поради което били недействителни на основание чл.

42, ал. 2 от ЗЗД и не породили целените от тях правни последици. Доколкото липсвала представителна власт при сключването на така твърдените договори и това бил първият път, в който те стават достояние на дружествата, категорично се противопоставят на твърдените за извършени от името на тези дружества действия по сключване на договорите като такива без представителна власт. В подкрепа на твърдението за антидатиране на документите били следните факти: отписване от счетоводните книги на „***********“ ЕООД на задължения към „*********“ ЕООД в размер на 50 000 лв., 73 800 лева и 15 000 лв. към дата 30.12.2017 г., като счетоводната операция била взета от самата Т. Т.. Годишният финансов отчет за 2017 г. на дружеството, съдържащ данни на база посоченото отписване, също бил подписан от нея, като тя, в качеството й на пълномощник на едноличния собственик на капитала на дружеството, одобрила този финансов отчет; представените от ищцовото дружество два документа, за които се твърди, че са „потвърдено салдо от „***********“ ЕООД за задълженията към „*************“ ЕООД“ не удостоверявали „потвърдено салдо“, като в графа задължения по получени заеми не фигурирала каквато и да е цифра.

5

Представеният документ по никакъв начин не подкрепял твърденията на ищцовото дружество за наличие на заеми, а точно обратното – явявал се доказателство за антидатирането на представените в настоящото производство документи, наименовани договори за допълнителна финансова помощ. Твърдят, че в договорите били допуснати едни и същи грешки, като наименованието на дружеството – заемодател „*********“ ЕООД, всъщност било „*********“ ЕООД, седалището и адреса на управление на „***********“ ООД било записано като „*********“. Сочи, че посочените грешки еднозначно свидетелствали за едновременното съставяне на документите, независимо от различието в посочените в тях дати. Твърди, че създаването на тези документи в крайна сметка целяло облагодетелстването на освободената от длъжността управител на трите дружества – Т. Т.-Ш., която е едновременно и едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество, като аргумент в подкрепа на това твърдение било и липсата на плащане на цена по твърдяното за извършено прехвърляне на вземане по представения договор за цесия. Задължение по договорите не било осчетоводено от „************“ ООД и „************“ ЕООД, като липсата на такова осчетоводяване, което следвало да бъде организирано именно от управителя Т. Т., било доказателство в подкрепа на твърдението за неистинността на договорите за допълнителна финансова помощ.

При условията на евентуалност е направено възражение за липса на основание за възникване на солидарна отговорност на дружествата „************“ ООД и „**********“ ЕООД. При условията на евентуалност и в случай че се приеме, въпреки по-горе изложените обстоятелства, че договорите са сключени от надлежен представител на дружествата, се твърди, че по отношение на „**********“ ООД и „************“ ЕООД не е налице юридически факт, обуславящ възникването на солидарната им отговорност за заплащане на претендираните суми. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен в случаите, определени от закона, солидарност между двама или повече длъжници може да възникне само когато е уговорена. Очевидно било, че в настоящия случай не била налице хипотеза на солидарна отговорност, която да произтича от закона. Такава обаче не била породена и от така представените договори. В същите фигурирали единствено данните на двете дружества и произволното определение „солидарно отговорно лице“, както и подпис на представляващата ги Т. С. Т., но в текста на документа липсвала 6 каквато и да е „уговорка“ за задължаване от страна на двете дружества „**********“ ООД и „***********“ ЕООД. Липсата на изрично волеизявление от страна на дружествата за поемане на задължение не можело да се замести единствено от полагането на подпис, нито можело да се презумира в полза на дружеството, сочено като „заемодател“. Предвид изложеното и въпреки твърденията на ищцовото дружество, „************“ ООД и „************“ ЕООД не били пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове, поради което се моли производството по отношение на тях да бъде прекратено като недопустимо. Правят възражение по отношение на договора за цесия от 01.10.2018 г. и покана – уведомление. Оспорват факта на сключване на Договор за цесия между „*-*******“ ЕООД и „**********“ ЕООД на дата 01.10.2018 г., а също така и факта на уведомяване на ответните дружествата за извършена цесия, който факт се твърди да е настъпил на дата 02.10.2018 г. Документите се оспорват като неавтентични и антидатирани.