Решение № 355 от 24.06.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Враца, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500284 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 2113/12.02.2024г. от „***“ АД със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК: ***, представлявано от изпълнителния директор И. П. Й., чрез адв. В. Ч. от АК - Враца с адрес на кантората: ***, против Решение № 11/05.01.2024 г. по гр.д.№ 851/2023 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, по отношение на ”***”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. П. Й.,че И. Д. Д. с ЕГН ********** от ***,С. Д. Д. с ЕГН ********** от ***,К. Ц. З. с ЕГН ********** от ***, К. К. З. с ЕГН ********** от с.а.,Ц. К. З. с ЕГН ********** от с.а.,Д. К. Х. с ЕГН ********** от *** и А.

К. К. с ЕГН ********** от *** са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Враца,с площ от 7 681 кв.м. и с адрес м.”***”.

Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 163 рег. 5160 дело № 710/2018 г. на нотариус с район на действие ВРС В.

В.,с който ”***”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя И. П. Й.,е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Враца,с площ от 7 681 кв.м. и с адрес м.”***”.

Присъдени са разноски.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззивника „***“ АД навежда твърдения, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на чл.79, ал.1 от ЗС, поради упражняване непрекъснато, 1 необезпокоявано и демонстрирано владение в период повече от 10 години преди констатиране на собствеността му с нотариален акт № 163, том VI, рег.№ 5160, дело № 710/11.07.2018г. на нотариус В. В. рег.№ *** на НК с район на действие PC - Враца. В тази насока ангажирал писмени и гласни доказателства, но съдът не ги бил кредитирал в необходимата степен.

Сочи се, че „***“ АД е универсален правоприемник на „***“ ООД, ЕИК: *** /заличен търговец/ в резултат на преобразуване, чрез промяна на правната форма от ООД в АД, вписано в ТР на10.11.2011г. „***“ ООД е учредено като юридическо лице по силата на решение № 1/01.11.2006г. по ф.д.№ 11615/2006г. на СГС. От учредяването на „***“ ООД в края на 2006г. до настоящият момент, включително, „***“ АД владее и свои необезпокоявано процесния поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Враца в местността „***“ с площ от 7 681 кв.м.

Въззивника - ответник разбрал едва с получаването на исковата молба, че с решение № 309/02.10.1996г. на ПК гр. Враца имотът бил възстановен на наследниците на Т. Д. Г. с план за земеразделяне, а след това и с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 192, том V, дело № 1834/1997г. на нотариус при Районен съд гр.Враца. Нито един от двата документа не бил вписан в имотния регистър, нито пък някой е уведомявал ответника за съществуването на тези документи.

Посочва се, че процесния имот са намира извън регулацията на кв. ***, община Враца, непосредствено до входа и северната ограда на млекопреработвателното предприятие „***“, собственост на ответника.

Имотът се поддържа от ответника от края на 2006г. до настоящия момент, като се почиства периодично от битови отпадъци и храсти, коси се. Върху част от него е изграден и паркинг на „***“ АД, където паркират леки и товарни автомобили. До самата граница на имота е изграден контролно-пропускателен пункт на „***“ АД с денонощна физическа охрана, която има пряко визуално наблюдение върху имота, видно от събраните гласни доказателства и от заключение на вещото лице.

В жалбата се твърди, че никой от ищците не е посещавал имота повече от 10 години преди констатиране правото на собственост на ответника, не се е грижил за него и не е афиширал правото си на собственост, тъй като те живеят в друго населено място. Ищците никога не са го отдавали под наем или аренда, не са учредявали право на ползване, нито са извършвали каквито и да е фактически действия, с които да демонстрират по някакъв начин права върху имота. Никой от ищците не фигурира, като собственик в кадастралните регистри.

В жалбата се навеждат твърдения, че Районният съд е преценил иска за основателен и доказан единствено въз основа на показанията на свидетелите на ищците, които са крайно неубедителни и недостатъчни, за да се направи извод, че ищците не са изгубили правото си на собственост. Цитира се съдебна практика на ВКС.

Въззивника посочва, че в периода от 2008г. до 2018г., когато се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесният имот по давностно владение, не са извършвани действия от страна на ищците прекъсващи давността по реда на чл. 116 ЗЗД.

Счита, че районният съд неправилно и необосновано е приел, че ищците са собственици на процесния имот, без да са установени прекъсващи давността действия, поради което ответникът се явява собственик на завладения от него поземлен имот.

Посочва, че първоинстанционното решение страда от съществени пороци, свързани 2 с приложението на материалния закон и анализа на доказателствената съвкупност.

Моли на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивния съд да отмени, като неправилно решение № 11/05.11.2024г. по гр.д.№ 851/2023г. по описа на РС-Враца и да реши спора по същество, като отхвърли предявените от ищците обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни И. Д. Д., С. Д. Д., К. Ц. З., К. К. З., Ц. К. З., Д. К. Х. и А. К. К. - всички чрез пълномощника си адв.Е.Г., с който считат, че постановеното Решение № 11/05.01.2024 г. по гр.д.№ 851/2023 г. на Районен съд-Враца е правилно и обосновано, напълно съответства на събраните писмени и гласни доказателства и е съобразено със закона.

Първоинстанционния съд е анализирал доказателствата и установил, че исковата молба на ищците е основателна и я уважил.

Молят да се отхвърли въззивната жалба на дружеството- ответник и да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Молят деловодните разноски пред въззивната инстанция да бъдат възложени на въззивника „***“ АД.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства и не са заявени доказателствени искания от страните по делото.

При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.

259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от И. Д. Д. с ЕГН ********** от ***,С. Д. Д. с ЕГН ********** от ***,К. Ц. З. с ЕГН ********** от ***,К. К.

З. с ЕГН ********** от с.а.,Ц. К. З. с ЕГН ********** от с.а.,Д. К. Х. с ЕГН ********** от *** и А. К. К. с ЕГН ********** от ***,чрез адв.М. Т. М. ***, против ”***”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. П. Й., искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 7681 кв.м. в м.”***” в гр.Враца, възстановен на наследниците на Т. Д. Г., бивш жител на гр.Враца,с решение № 309/02.10.1996 г. по преписка № 4618/1992 г. на Поземлена комисия гр.Враца. Впоследствие с Н.А. 192 т.V дело № 1834/1997 г. на нотариус с район на действие ВРС С. Г., наследниците били признати за 3 собственици, на основание горецитираното решение.

Навеждат доводи, че във връзка с предстояща продажба на имота, установили след справка в АГКК, че с констативен нотариален акт за собственост Н.А.№163 рег. № 5160, н.дело № 710/2018 г. по описа на нотариус В. В. с район на действие ВРС, е признат ответника за изключителен собственик на процесния имота на основание давностно владение.

Посочват, че от възстановяването на имота, наследниците не са преставали да го ползват, включително за отглеждане на домашни животни и съхраняване на вещи, поради което ответникът не е могъл да го придобие по давност.

Предвид гореизложеното за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба, за признаване за установено по отношение на ответника,че те са собственици на процесният поземлен имот на основание чл.124,ал.1 от ГПК и на основание чл.537,ал.2 от ГПК да бъде отменен Н.А. №163 рег. № 5160, н.дело №710/2018 г. по описа на нотариус В. В. с район на действие ВРС, с който ответника се легитимира като собственик на този имот по давностно владение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД гр.София, чрез процесуалният му представител адв.Вл.Ч. от АК-Враца, който посочва, че е правоприемник на „***“ ООД, ЕИК *** /заличен търговец/ вследствие преобразуване, чрез промяна на правната форма от ООД на АД вписано в ТР на 10.11.2011г. и учредено като ЮЛ с решение № 1/01.11.2006г. по ф.д.№ 11615/2006г. на СГС.

Ответника оспорва основателността на предявените искове и навежда доводи, че от края на 2006г. до настоящият момент владее и свои необезпокоявано имота, който не е ограден, освен от страната граничеща с предприятието му. Едва с получаване на настоящата искова молба узнал, че имота бил възстановен на наследниците с решение № 309/02.10.1996 г. по преписка № 4618/1992 г. на Поземлена комисия гр.Враца. Имота се почиства от ответника от отпадъци и храсти, коси се и се намира под непрекъснато видеонаблюдение.

Върху част от него е изграден паркинг на ответното дружество, а до самата граница на имота е изграден контролно-пропускателен пункт с денонощна физическа охрана. Счита, че е станал собственик на целият имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години, през които е осъществявал явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно фактическата си власт. Посочва, че ищците не се интересували от имота след 1990г., тъй като живеят в гр.София.

При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани и се претендират разноски по делото.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства.

От приложено решение № 309/02.10.1996г. изд.от ПК-Враца се установява, че на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 4618/27.01.1992г. с влязъл в сила план за земеразделяне е възстановено правото на собственост на наследници на Т. Д. Г. върху няколко поземлени имоти, включително и върху процесният представляващ пасище с площ 7.682 дка в м.“***“, 9 категория, имот № 133005 в землището на гр.Враца. Към решението е приложена скица на имота № 1266/13.10.1996г./л.10-13 от делото на първата инстанция/.

Впоследствие с КНА № 192,т.V, н.д.№ 1834/20.06.1997г. на Нотариус при РС-Враца, наследниците на Т. Д. Г. са признати за собственици върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ предмет на реституционното решение на ПК-Враца.