Решение № 191 от 23.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Перник, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500222 по описа за 2026 година при секретаря Карина Петрова като разгледа докладваното от Кристиан Петров в.гр.дело № 222 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение № 79/ 02.02.2026 г., постановено по гр.д. № 5692/ 2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. С. Й. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.

99 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумите 495,38 лева - главница по договор за кредит Бяла карта № ***, 11,73 лева - договорна лихва за периода от 19.10.2022 г. до 19.02.2025 г. и 59,34 лева - законна лихва за забава за периода от 20.02.2025 г. до 28.07.2025 г.

Жалбоподателят посочва, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с исковата молба поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при наличието на предвидените в закона предпоставки. Ответникът не подал отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото открито съдебно заседание и не направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, а предявените искове били вероятно основателни. Въпреки това 1 първоинстанционният съд не се произнесъл по искането за постановяване на неприсъствено решение, като нито го уважил, нито го отхвърлил мотивирано, липсвало каквото и да е обсъждане на предпоставките по чл. 238-239 ГПК. Според въззивника това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът бил длъжен да се произнесе по всички своевременно направени искания на страните, а непроизнасянето водело до лишаването им от дължимата процесуална защита и нарушавало принципа на мотивираност на съдебния акт. Въз основа на тези съображения „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав, а при условията на евентуалност - въззивният съд да се произнесе по същество по спора, като постанови неприсъствено решение в негова полза.

Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемата С. С. Й., но същата не е подала писмен отговор и не е взела становище по жалбата.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.

След извършена служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение въззивният съд установява следното:

Ищецът е твърдял, че по силата на Договор за бяла карта № ***, сключен между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД (с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД) кредиторът се задължил и предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне, съгласно условията на сключения договор. Съгласно уговореното, кредитополучателят може да използва средствата веднага след активиране на картата, а ако извърши транзакции, надвишаващи наличния остатък, тези суми автоматично увеличават максималния кредитен лимит. Заедно с договора Кредитополучателят получава кредитната карта и ПИН код, както и Условията за ползване на картата и Тарифа за таксите. Той е длъжен в срок от два дни да създаде личен акаунт в сайта www.bialakarta.bg, където ще получава всички месечни извлечения и съобщения, свързани с договора. Този акаунт служи за официален канал за кореспонденция, а Кредитополучателят трябва да съхранява получените документи. Уточнява се, че за периода от 19.10.2022 г. до 19.02.2025 г. по кредита е начислена договорна лихва в размер на 11,73 лв. Поради забавено плащане върху непогасената главница е начислена и лихва за забава от 59,34 лв. за периода от 20.02.2025 г. до подаването на задължението в съда. Вземането било прехвърлено от „Аксес Файнанс“ на ищеца на 20.02.2025 г. с договор за цесия.

При изложените твърдения, след като срещу заповедта е депозирано срочно възражение по чл. 414 ГПК, се иска признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите 495,38 лева - главница по Договор за бяла карта № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК на 29.07.2025 г. до окончателното й изплащане, 11,73 лева - договорна лихва за 2 периода от 19.10.2022 г. до 19.02.2025 г., както и 59,34 лева - законна лихва за периода от 20.02.2025 г. до 28.07.2025 г. Претендират се разноски.

С исковата молба са приложени и ищецът моли съдът да приеме следните писмени доказателства: Договор за кредит ,.Бяла карта’4 № *** от дата ***; Извлечение от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г.; Потвърждение за извършена цесия по чл. 99 ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 2002.2025 г. към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането спрямо ответника е предмет на договора за цесия;

Пълномощно за уведомяване; Уведомително писмо за извършената цесия. С исковата молба е направено и док. искане в случай, че ответникът по настоящото дело оспори обстоятелствата, на които ищецът претендира вземането си, моли да се назначи съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, да отговори на посочените въпроси.

В исковата молба от ищеца е направено и изрично искане, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито ангажирал доказателства, с които да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в случай че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът моли съдът да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.

В първото и единствено открито заседание, след като е констатирано, че процедурата по призоваване на страните вкл. и на ответника е спазена, като страните не са се явили и не са представлявани, съдът е дал ход на делото. Съдът е извършил доклада по делото по чл.

146 ГПК. По направеното в исковата молба искане по чл. 238 ГПК няма произнасяне, видно от съдебния протокол от 22.01.2026 г., доклада по чл. 146 ГПК, като док. искане на ищеца за допускане на съдебно- счетоводна експертиза е оставено без уважение като не необходимо.

В същото заседание е даден ход на устните състезания и е завършено разглеждането на делото. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение № 79/02.02.2026 г., постановено по реда на общия исков процес, с което е отхвърлил обективно съединените искове за посочената главница, договорна, мораторна и законна лихва. Решението е обжалвано, като основното оплакване във въззивната жалба е свързано и с неприлагане на института на неприсъственото решение.

След като ищецът своевременно още в исковата молба изрично, ясно и недвусмислено е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 239 ГПК. Ако е считал, че някоя от посочените предпоставки не е спазена, то съдът е следвало да се произнесе по това искане с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, а не да премине към произнасяне с решение по съществото на спора. С последното съдът е отхвърлил иска, основан на правоотношения по Договор за бяла карта, произнасяйки се по съществото на спора и приемайки, че 3

„ответникът“ не е ангажирал никакви доказателства цедентът фактически да е предоставил сумата от 495,38 лв. на ответника, за да се установи възникване на вземане на кредитодателя-цедент спрямо ответника като кредитополучател; с исковата молба са представени единствено копие от договора за кредит, извлечение от договора за цесия и потвърждение за извършената цесия, но не са представени каквито и да е доказателства (платежни нареждания, извлечения от счетоводната система на цедента, банкова информация и др.) във връзка с реалното предоставяне на заемната сума“, при това без да има оспорване от страна на ответника относно фактите, отразени в тези документи. Като е постановил съдебен акт - решение, с което се е произнесъл по съществото на спора, преценявайки приложените към исковата молба писмени доказателства, от към тяхното съдържание без да е налице оспорване на относимите факти от ответника, вместо да се произнесе по искането от ищеца - или с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК, районният съд е постановил недопустим съдебен акт.

С оглед спецификата на неприсъственото решение /необжалваемост и процедури по чл. 240 ГПК/, настоящата въззивна инстанция няма как да поправи нарушението, тъй като единствено в компетентността на първоинстанционния съд е постановяването на неприсъствено решение, което не подлежи на въззивен контрол. Именно и поради това, без значение е представянето или непредставянето на писмени доказателства от ищеца в подкрепа на иска, във връзка с въззивното обжалване и обсъждането на въпроса за засягане или ограничаване на правата на жалбоподателя в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, с оглед вида на съдебното производство и съдебния акт, с който е разрешен правният спор. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС /Решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т. о., ТК, постановено по чл. 290 ГПК/.

По изложените съображения, обжалваното решение подлежи на обезсилване, като постановено по недопустимо /невъведено/ искане, предвид въведеното искане за произнасяне с неприсъствено решение от ищеца и отсъствие на произнасяне по него с допустимите съдебни актове - решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, с което се уважава поради вероятната му основателност предявеният иск, или определение по чл. 239, ал. 3 ГПК за отхвърляне на искането. Производството пред първоинстанционния съд следва да продължи от процесуалното действие, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищеца.

По разноските:

Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което обжалваното първоинстанционно решение се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на районния съд, т.е. не се разрешава по същество правният спор, предмет на делото, и не се слага край на делото, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.

78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд в настоящото производство. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени и в настоящото въззивно производство, съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК.

4

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 79/02.02.2026 г., постановено по гр.д. № 5692/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, като ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Перник за произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5