Определение № 1258 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1258 гр. София, 17.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20261000500914 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№

114820/06.10.2025год. на

Е.

М. срещу протоколно определение

№

7785/25.09.2026год.,постановено по гр.д.№ 11512/23год. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявения от Е. М. против П. М. иск с правно основаниеи чл. 108 от ЗС.

В частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно. В нея се обоснована правния интерес на ищцата от предявяване на иска по чл. 108 от ЗС и се излагат твърдения ,че не е налице идентитет между фактите и обстоятелствата по настоящото дело и тези , въз основа на които е постановено влязлото в сила решение по гр.дело № 3653/2019год. на СГС. В тази връзка се сочи ,че след приключване на съдебното дирене в производството по гр.дело №3653/2019гожод. На СГС е възникнало ново обстоятелство- признание от страна на ответника ,че същият е бил в трайна фактическа раздяла с майката на ищцата към момента на закупуване на процесния имот ,поради която причина в новата искова молба са въведени нови факти и обстоятелства като основание на предявения иск по чл. 108 от ЗС, а именно че имотът е придобит от двамата съпрузи при наличие на трайна фактическа раздяла и че владението на майка й върху имота е било в пълен обем, а не е било налице съвладение с ответника. С оглед на изложеното се поддържа ,че неправилно първоинстанционният съд бил приел ,че спорът между страните относно собствеността на процесния имот е решен със сила на пресъдено нещо –с влязлото в сила решение по гр.д.№ 3653/2019год. на СГС ,тоест че е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл.

299, ал.1 от ГПК за разглеждане на настоящия иск по чл. 108 от ЗС касателно същия недвижим имот. Освен това се сочи , че срещу влязлото в сила решение е депозирана молба по чл. 303 от ГПК, че същата е оставена без разглеждане от ВКС,което определение все още не е влязло в сила.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго,с което делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В подаден от П. М. писмен отговор на частната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност и се прави искане за отхвърлянето й. При отхвърляне на частната жалба се претендират разноски.

В писмения отговор се сочи ,че ищцата претендира да е придобила правото на собственост върху процесния апартамент на основание давностно владение , които нейни права са 1 отречени със СПН. Посочените факти и обстоятелства , на които ищцата основавала правото си на собственост върху процесния имот не били нововъзникнали и в този смисъл било прието в Определение № 2583/21.05.2025год., постановено по гр.д.№ 1240/2025год. на ВКС , с което подадената от ищцата молба по чл. 303 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ №3653/2019год. на СГС била оставена без разглеждане. Същите факти и обстоятелства , на които ищцата се позовавала в новообразуваното производство, били отхвърлени с решението по гр.д.№ 3653/2019год. на СГС и правния спор между същите страни относно правото на собственост върху процесния апартамент бил разрешен със СПН.

Апелативен съд- София, преценявайки доводите в жалбите и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По делото се установява следното от фактическа страна :

Гр.д.№ 11512/23год. е образувано въз основана на искова молба,подадена от Е. М. срещу П.

М.. Ищцата е предявила иск по чл.108 от ЗС касателно апартамент № 14, находящ се в сграда № 1 , разположена в ПИ с идентификатор *** в гр.София, район „Оборище“, ведно с принадлежащото към апартамента таванско и зимнично помещение. Посочила е , че е собственик на процесния апартамент на основание давностно владение и е конкретизирала, че осъществяваното от нея давностно владение е за периода от 1987год. до 25.10.2018год. В уточняващи молби е изложила , че е започнала да упражнява фактическа власт върху имота през 1987год., когато получила ключ от него от своята майка – Хашъмова ,че в апартамента двете били настанени под наем от общинските власти,че към момента на настаняването майка й и ответника нейн бивш съпруг вече били в трайна фактическа раздяла. Ответникът не бил настанен в апартамента и нямал законово право да пребивава в него , не бил получил изначално фактическата власт върху него и до 25.10.2018год. не бил осъществявал такава.

В подаден писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът П. М. е изложил възражение за недопустимост на така предявения иск. Посочил е ,че между страните е налице влязло в сила решение по гр.д.№ 3653/2019год. по описа на СГС,с което със сила на пресъдено нещо бил признат за собственик на процесния недвижими имот по отношение на ищцата - Е. М.. В така постановеното решение били обсъдени идентични на изложените по новообразуваното дело доводи от ищцата за придобиване на правото на собственост върху имота на база давностно владение , чиито права били отречени спрямо ответника и то със СПН.

Към писмения отговор е представено Решение № 763007/23.09.2022год., постановено по гр.д.№ 3653/2019год. на СГС, с което е признато за установено по установителния иск, предявен по реда на чл. 124 от ГПК от П. М. срещу Е. М. ,че П. М. е собственик на апартамент № 14, находящ се в гр.***, бул.“ ***“ № *, заедно с прилежащото му таванско и зимнично помещение .

Горното решение е потвърдено с Решение № 652/17.05.2023год., постановено по възз. гр.д.

№ 230/2023год. по описа на САС. С Определение № 3959/26.08.2024год., постановено по гр.д.№ 4332/2023год. на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

По делото е налично Определение № 2583/21.05.2025год., постановено по гр.д.№ 1240/2025год. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от Е. М. молба вх.№ 283738/26.11.2024год. за отмяна на влязло в сила Решение № 763007/23.09.2022год., постановено по гр.д.№ 3653/2019год. на СГС.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение № 7785/25.09.2026год., СГС е прекратил производството по предявения от Е. М. против П. М. иск с правно основание чл.

108 от ЗС като недопустим. Приел е, че спорът за собствеността на процесния имот между страните е разрешен с влязло в сила решение- по гр.д.№ 3653/2019год. на СГС и че към приключване на предходния спор са преклудирани всички настъпили до тогава факти и обстоятелства , на които в предявената в настоящото производство искова молба ищецът обосновава претендираното от него право на собственост- давностно владение върху процесния имот. Приел е също така, че въпросът за принадлежността на правото на собственост не може да бъде пререшаван, освен ако след приключване на устните състезания по предходното дело не са настъпили нови факти и обстоятелства, имащи значение за спорното право , но такива не се твърдели от ищцата.

2

Определението е правилно по изложените в него мотиви ,които настоящия съдебен състав напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Във връзка с наведените в частната жалба оплаквания следва да се посочи следното :

С влязлото в сила решение № 763007/23.09.2022год., постановено по гр.д.№ 3653/2019год. на СГС е уважен положителен установителен иск за собственост и с него се установява със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост на предявилия иска П. М. е възникнало на предявеното с иска основание и то съществува към момента на приключване на съдебното дирене - 25.02023год.

Във висящото производство по този иск ответницата- Е. М. е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на правото на собственост на ищеца , основаващи се на факти и обстоятелства , възникнали до момента на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, включително правоизключващите основания. След този момент, тези възражения/ както направените,така и пропуснатите / се преклудират и ответницата не може да ги противопостави в нов процес за същото материално право и съответно да бъде призната за собственик на основание, което е съществувало преди приключване на устните състезания по предявения против нея установитетел иск за собственост.

Настоящата хипотеза е именно такава, тъй като ищцата по последващото дело е основала правото си на собственост върху процесния имот на давност, изтекла в нейна полза до момента на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Посоченият от нея давностен срок е за периода от 1987год. до 25.10.2018год. и той, дори да се приеме че е различен от този по заявеното от нея правоизключващото правата на ищеца и разгледано в предходното дело възражение, е изтекъл преди приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Ищцата не се позовава на нов давностен срок, започнал да тече след приключване на хода на устните състезания пред въззивната инстанция , поради което наведеното от нея в последващото производство придобивно основание, макар и отново давност, вече е преклудирано. Установителеният иск за собственост по предходното дело с ищец П. М. е уважен, тоест формирана е сила на пресъдено нещо, че той е собственик на процесния имот на соченото от него основание . Допустим срещу него би бил евентуално предявен от Е. М. иск за собственост основан на наведени от нея твърдения за осъществено от нея давностно владение с начален момент, следващ 25.04.2023год.- когато са приключили устните състезания в инстанцията по същество по възз. гр.д.№ 230/2023год. на САС.Такива твърдения не са заявени.

За приложението на забраната на чл. 299 от ГПК , за непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение, е необходимо да е налице влязъл в сила съдебен акт между същите страни, за същото искане и на същото основание.В случая това е решение № 763007/23.09.2022год., постановено по гр.д.№ 3653/2019год. на СГС.От данните по делото и от извършена от съда служебна справка се установи ,че жалбоподателката е подала молба за отмяна на влязло в сила Решение № 652/17.05.2023год., пожстановеино по възз. гр.д.№ 230/2023год. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 763007/23.09.2022год.Установи се , че с Определение № 2583/21.05.2025гожд., постановено по гр.д.№ 1240/2025год. на ВКС молбата по чл.

3030 от ГПК е оставена без разглеждане,което определение е отменено с Определение № 1122/09.03.2026год., постановено по ч. гр.д.№ 3679/2025год. на петчленен състав на ВКС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С Определение № 1814/06.04.2026год. ,постановено по гр.д.№ 1240/2025гжд. на ВКС молбата по чл. 303 от ГПК на Е.

М. е допусната за разглеждане и предстои насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Горните данни не променят направения вече извод за недопустимост на предявения от Е. М. против П. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС , предявен като повторен относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Към момента на постановяване на обжалваното определение , а и към настоящия момент е налице влязло в сила решение, формиращо сила на присъдено нещо по отношение спорното правоотношение , което решение не е отменено по реда на чл. 303 и следв. от ГПК . С подаването на молба за отмяна по чл. 303 от ГПК не се възстановява висящността на исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито отпадат последиците от влизането на същото в сила. Отмяната на влязлото в сила решение е едно бъдещо , несигурно събитие , а ако то действително настъпи, за ищцата не би съществувала пречка отново да предяви иска по чл. 108 от ЗС .