Решение № 1916 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1916 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330205121 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-3389-000240 от 28.08.2023г. на Началник Сектор, в ОД на МВР - Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на М. А. К. са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание Наредба N Iз – 2539 от 17.12.20212г. на МВР са отнети 10 точки.

Жалбоподателят М. А. К. в жалбата, в допълнителна писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв.Т., оспорва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против М. А.

К., ЕГН ********** затова, че на 21.06.2023 г. около 09:40 часа, в гр. Пловдив на ул. „Герлово“ №16, същият като водач на лек автомобил „Мерцедес е 220“, рег. № **, чужда собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На 06.06.2023г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По случая е била извършена проверка по образувана преписка ЗМ

№ 359/2023г. по описа на 06

РУ при ОДМВР-Пловдив и прокурорска преписка № 7269/2023г.

Наказателното постановление е било издадено, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.06.2023г. на прокурор Елка Каранинова - прокурор в рп гр. Пловдив по преписка ЗМ № 359/2023г. по описа на 06 РУ при одмврпловдив и прокурорска преписка № 7269/2023г. Препис от постановлението е било изпратено в 06 РУ-ОДМВР-Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на К..

Прието е било,че жалбподателят К. е извършил административно нарушние по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Г. Л. С. и частично от показанията на свид. К. Ф. Я..

В показанията си свид. С. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че К., като шофьор на процесния автомобил, спрян пред рампата за разтоварване на магазин Т-маркет, го преместил от там в тяхно присъствие. След направена служебна проверка на 2 документите на водача и справка в базата данни, нарушението било установено.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични последователни, непротиворечиви и съответстватащи на писмените доказателства по делото.

Съдът оцени с доверие и показанията на свид. Я., в частта, в която заявява,че е собственик на процесния автомобил и го е закупила, за да я води по лекари с него - внука й, жалбоподателят М. К..

Не същото се отнася до показанията на свид. Я., в които заявява,че не знаела кой е управлявал процесния автомобил, за да бъде преместен от рампата, че не била виждала внука си да й управлява автомобила, бил все в чужбина и откакто купила колата, не се налагало да я кара на лекар с нея. В тази част показанията й се приеха от съда с критичност, поради тяхната изолираност, противоречивост с кредитирания по делото доказателствен материал и заинтересованост от изхода на делото.

Отделно от това, съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя същата не беше оборена.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че от страна на жалбоподателя М. К. е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. На 06.06.2023г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът на „Мерцедес“, с рег.

№ **, не е заявил в двумесечен срок придобиването на собствеността от него чрез промяна на регистрацията в КАТ. Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на 3 уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Всъщност по делото не се спори за собствеността на автомобила и пропускът да се заяви промяна на регистрация в срок. От своя страна и самият жалбоподател не оспорва, че в процесното време и място е управлявал нерегистрираното МПС.

Единствените доводи, които се навеждат по същността на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е че не е виновно извършено от К., доколкото не знаел за изповяданата сделка за придобиване на собствеността на МПС, нито дори дали е преминал през задължителна промяна на регистрация в сектор „Пътна полиция“. На първо място предвид установените близки отношения на жалбоподателя със собственика на автомобила, липсата на шофьорска книжка за собственика и целта на закупуването му, която се изтъкна от свид.

Я. в съдебно заседание, съдът намира за житейски нелогично К. да не е бил запознат с обстоятелствата по придобиването му и пререгистрирането му на МПС-то. Шофирането на последното от К. определено не е било инцидентно, което се потвърждава от доказателствата по делото. От друга страна към 21.06.2023г. непредвиждането на общественоопасните последици от деяниято си на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрираното МПС, не освобождава жалбоподателят от това, че е бил длъжен и могъл да ги предвиди. В тази връзка по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Незнанието на закона, също не оправдава нарушителя.

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал. 3, предложение 1 от Закона – глоба в размер от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца.

Наложените наказания са в минимален размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като нормата изисква същият да е водач на конкретното МПС, което е безспорно обстоятелство по делото.

4

На основание чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.

Съдът не констатира допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 23-3389-000240 от 28.08.2023г. на Началник Сектор, в ОД на МВР - Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на М.

А. К. са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски и не е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение, поради потвърждаване на обжалваното НП.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-3389-000240 от 28.08.2023г. на Началник Сектор, в ОД на МВР - Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата 5

/ЗДвП/ на М. А. К., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6