Решение № 705 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000500058 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 4999 от 29.08.2024 г. по гр. д. № 10526/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-10 състав, съдът е осъдил Столична община, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на М. Н. А., сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 27.05.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 1 001, 98 лева (хиляда и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото събитие – разходи за лечение, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществените вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. и иска за имуществените вреди за разликата до пълния предявен размер от 1 335, 98 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответната Столична община, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в 1 неговата осъдителна част с оплаквания за необоснованост и неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че по делото не се установяват елементите на фактическия състав на закона за ангажиране на деликтна отговорност на СО, че мотивите изложени от съда са противоречиви, а изводите -необосновани. Поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал основанието за деликта. Поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата е несправедливо завишено, че неправилно е приложена материалноправната разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа възражението за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата. Моли първоинстнационното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, в условията на евентуалност прави искане размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.

С насрещна въззивна жалба, подадена в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, ищцата М. Н. А. оспорва същото решение в отхвърлителната част.

Твърди, че в тази част решението не е съобразено с принципа заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не е спазен критерият за справедливост при определяне размера на претърпените вреди вследствие на претърпения от ищцата инцидент. Твърди, че по делото безспорно е установено, че е претърпяла силни болки и страдания вследствие инцидента на 27.05.2023 г., последиците от които не са отшумяли и до днес , и на които болки и страдания съдът не е преценил правилно обема и естеството, както и негативните емоции, породени от тях. Оспорва възражението за съпричиняване. Моли съдът да отмени атакуваното решение в отхвърлителната част и вместо него да постанови ново, с което да присъди в пълен размер както претендираното обезщетение по иска за неимуществени вреди, така и по иска за имуществени вреди.

Въззивницата Столична община оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал. 3 от ГПК писмен отговор.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и с предмет както следва: 1) присъждане на обезщетение в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие счупване на пателата (колянно капаче) на левия крак, настъпило на 27.05.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 2) както и на сумата от 1 335,98 лв.

(хиляда триста тридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, 2 изразяващи се в разходи за проведено лечение на ищцата, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 27.05.2023 г. при преминаване по тротоара между вх. А и вх. Б на бл. 542, в ж.к. „Люлин“, поради попадане на неравен участък, ищцата А. е паднала и е получила травматични увреждания - счупване на пателата (колянно капаче) на левия крак.

Спорно пред въззивната инстанция е дали за така настъпилия инцидент отговорност носи Столична община, както и дали вредите не са били съпричинени от поведението на самата пострадала.

От приетите по делото и неоспорени от страните медицински документи и заключението на Съдебно медицинска експертиза се установява, че вследствие процесния инцидент от 27.05.2023 г. ищцата е получила закрито счупване на капачката на лявата колянна става . Счупването като това на ищцата се получава при директен удар на капачката на коляното в твърд тъп предмет, какъвто е тротоарът на улицата. Тази травматична увреда е наложила провеждане на oперативно лечение и е довела до трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за около 4-5 месеца. На ищцата е проведено следното лечение: 8 дни домашно - амбулаторно - от 27.05.2023 г. до 03.06.2023 г.; 3 дни – болнично - от 04.06.2023 г. до 07.06.2023 г., като на 04.06.2023 г. е проведена операция - открито наместване и фиксация на капачката на лявото коляно с 2 винта и серклаж с метална тел.

Операцията на лявото коляно е била необходима за наместване на капачката и фиксация на същата с метални импланти, за да зарасне счупването . По време на домашно-амбулаторното лечение - от 07.06.2023 г. до около 3-4 месеца след това ищцата е ходила на контролни прегледи за превръзки и раздвижване на крайника. Съгласно заключението от съдебно-медицинската експертиза пострадалата е претърпяла болки и страдания непосредствено след инцидента с голям интензитет за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, болки с по-малък интензитет след втория месец от процесния инцидент до около четвъртия месец. След това интензитетът на болките е намалявал постепенно. Вещото лице посочва, че на ищцата предстои нова операция за изваждане на металните импланти от коляното, която операция ще причини нови болки и страдания за около 1 месец, като едва след извършването може да се направи медицинска прогноза за състоянието на лявата колянна става. Вещото лице обаче заключава, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на ищцата, възрастта , давността на получаването на увредата, вида на проведеното лечение и сегашното състояние, се очаква постепенно в ставата да се развие „артрозна болест“. Понастоящем вследствие процесното счупване самостоятелната походка на пострадалата е възстановена, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 %, лявото бедро е по-слабо 2 см, лявото коляно е по-дебело 3 3 см, а по предната повърхност на ставата се вижда надлъжен белег от операция 16 см. Разходите на ищцата, за които по делото са представени документи в общ размер на 1 335,98 лв., съвпадат с периода, когато тя е провела лечението на процесното счупване и са били задължителни за правилното и навременното му провеждане.

За установяване механизма на процесното увреждане по делото е проведен разпит на свидетелката В. Р. А. -дъщеря на ищцата. На 27.05.2023 г. пред апартамента на свидетелката в адрес ***, при преминаване по тротоара пред входа кракът на ищцата попаднал в неравност на тротоарните плочки и ищцата паднала на земята. На мястото където ищцата се е спънала, плочките били издадени нагоре между 1-2 сантиметра. Ищцата е била облечена с тениска, анцуг и маратонки. Свидетелката сочи, че и друг път ищцата е идвала на гости, като всеки път минавали от различно място, в зависимост от това къде паркирали колата. Свидетелката е възприела лично събитието – същото е настъпило докато чакала майка си на входната врата.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетелката Е. А. К., която непосредствено след настъпване на инцидента - същия ден, е видяла ищцата в дома . Пострадалата била с охлузено лице, рани по челото, по бузата, по носа. Двата крака били ожулени на колената, единият - много подут и отекъл. Изпитвала силни болки. Когато ищцата се прибрала вкъщи след операцията свидетелката помагала – за храна, прием на лекарства и битови нужди, в продължение на около 2 месеца и половина. Свидетелката сочи, че към днешна дата ищцата се е възстановила дотолкова, че успява да ходи сама, но изпитва затруднение при изкачване на стълби, при клякане, при по-дълго ходене пеш, при промяна във времето. Страхува се, като се движи вече по тротоар. Страхува се през зимния период, когато е заледено. Когато има болки и се отразява – нервна е, притеснена е, не е комфортно. Ограничена е в изпълнението на всекидневните си задължения.

Настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на свидетелите В. Р. А. и Е. А. К., тъй като всички те, дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви и житейски убедитени.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

За ангажиране на отговорността на ответника като възложител на работа по иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищeцът да установи при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него вреди, които да са резултат на противоправно и виновно поведение на лицето, комуто е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от 4 характера на работата, тоест да се явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. Възлагане на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към област, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност, вкл. дейности, които са му вменени със закон.

В настоящия случай ответната Столична община е длъжна по силата на закона - чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, както и дейностите по сигнализиране за препятствията по тях и отстраняването на неизправностите във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е станал инцидентът, е общинска собственост, поради което и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитирания чл. 30, ал. 4 от ЗП, задължението за поддържането му, вкл. и на монтираните върху същия съоръжения, както и сигнализирането за препятствия по тротоара и отстраняването на неизправностите по тях, е именно в тежест на Общината. Следователно, ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите във вид, съответен на предназначението им и при съблюдаване изискванията за безопасност, като при наличие на неизправност, е длъжен да вземе мерки за сигнализация до отстраняването . Тези свои задължения СО изпълнява чрез свои служители или чрез трети лица, на които възлага съответната работа. Противоправно е бездействието на служителите на ответника, натоварени с посочената работа да поддържат тротоарните настилки и да сигнализират опасности. Ето защо, съдът намира, че натоварените лица не са извършили необходимите действия за поддръжка на съоръженията в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За ангажиране отговорността на възложителя не е нужно да се издири точно лицето, на което е възложена работата, чието виновно бездействие е довело до настъпване на вредата. От значение е единствено, че в резултат на пропускането да бъдат извършени посочените дейности са настъпили вредоносните последици за ищцата.