Решение № 130 от 27.07.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 101/2022
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 19.07.2023
- Състав
- Милена Бранкова, Диана Кузманова, Олег Софрониев
Цитирани разпоредби
- чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Монтана, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Диана Кузманова
Олег Софрониев при участието на секретаря Соня Д. Г.а в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221600600101 по описа за 2022 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.
С присъда № 13 на Районен съд-Лом, постановена на 08.04.2022 година по нохдело № 349/2021 година, подсъдимият К.Г., ЕГН ********** е признат за невинен в това на 19.11.2019г., в с.*, обл.*, да се е заканил на Д. И. в качеството му на длъжностно лице – * на с.*, обл.Монт*ана, при и по повод изпълнение на службата и функциите му, с престъпление против неговата личност, личността на ближните му и неговото имущество „*“, „*“, „*“, „*“, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което е оправдан по обвинението по чл.144, ал.2 във вр. с ал.1 от НК; отхвърлен е като неоснователен предявеният от гражданския ищец Д. И. от с.*, обл.*против подсъдимия К.Г. граждански иск за присъждане на сумата от 10 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Присъдата е протестирана с искане за отмяната й и постановяване на нова - осъдителна присъда; в открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Монтана прави искане за отмяна на 1 оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В открито съдебно заседание на въззивния съд частният обвинител и граждански ищец, неговият повереник изразяват становища за основателност на протеста. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец излага съображения за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият и неговият защитник поддържат, че протестът е неоснователен, като защитникът излага контретни съображения в подкрепа на становището си.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията в протеста, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:
Протестът е допустим, а разгледан по същество – същият е основателен.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Първоинстанционното производство, завършило с протестираната присъда, е проведено незаконосъобразно - при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила.
Конкретните съображения на въззивната инстанция са следните:
Подсъдимият и въззиваем в настоящото производство е обвинен в това, че 19.11.2019 г., в с.*, обл.*, се е заканил на Д. И. в качеството му на длъжностно лице – * на с.*, обл.*, при и по повод изпълнение на службата и функциите му, с престъпление против неговата личност, личността на ближните му и неговото имущество „*“, „*“, „*“, „*“, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В съобразителната част към диспозитива на присъдата първоинстационният съд е описал подробно каква фактическа обстановка приема за установена - конкретно какво се е случило на дата 18.11.2019 година; описан е инцидент между подсъдимия и частния тъжител; подобно описание се съдържа и в обвинителния акт, в който обвинителен акт, като последица от станалото на 18.11.2019 година, е описано и случило се на 2 инкримираната в обвинителния акт дата – 19.11.2019 година, на която дата държавното обвинение твърди подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен - по чл.144, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
За тази дата - 19.11.2012 година, свързана с конкретното обвинение , районният съд се е задоволил да отбележи, че между „подсъдимия и частния обвивител е последвало спречкване, като след кратка разменя на реплики, подсъдимият си тръгнал и позвънил на св.Д., за да му каже на случилато се, а по-късно гражданският ищец депозирал жалба в ЛРП“.
Следавателна, първоинстанционният съд изобщо не е изложил какво конкретно е приел да установено да се е случило на инкримираната в обвинителния акт – 19.11.2019 година, датата, на която държавното обвинение поддържа , че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.144 ал.2 във вр. с ал.1 НК; в какво си е изразявало „сперчкването“, какви са разменените реплики. Едва тогава съдът би могъл да направи решаващите си изводи относно доказаността на обвинението.
Мотивите на първоинстанционния съд и конкретното липсата им в горепосочената част не позволяват на въззивния съд да разбере какво всъщност е прието за установено.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че декларираната от съда увереност за недоказаност на обвинението почива на некачествено изпълнение на задълженията на първоинстанционния съд за обсъждане на материалите по делото, за задълбочен и обективен доказателствен анализ и точна доказателствена преценка, съобразена с изискванията на закона за достоверно установяване на фактите. Всъщност, касае се до пълна липса на мотивировка на съдебния акт, съответстваща на изискванията на закона, която да позволи на въззивния съд да провери правилността на решаващия извод на първостепенния съд, да установи как е формираната волята на съда за оправдаване на подсъдимия.
Когато, осъществявайки проверка на първоинстанционната присъда, въззивната инстанция констатира неяснота относно вътрешното убеждение на решаващия съд, /а такава в случая е налице/, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в категоричността на изводите на съда относно наличието или липсата на релевентните факти. В тази хипотеза порокът на мотивите е абсолютен и въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл.335, 3 ал.2 във вр. с 334, т.1 НПК.
Горното е основание за безусловна отмяна на съдебния акт; в този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи за неправилност на присъдата.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с чл.334, т. 1 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 13 на Районен съд-Лом, постановена на 08.04.2022 година по нохдело № 349/2021 година по описа на РС-Лом.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ломския районен съд.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4