Определение № 470 от 27.10.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Смолян, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500583 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 2947/02.09.2025г. от „К. Й.“ ООД с ЕИК *******, чрез пълномощника му адв.Н. Ш. срещу Определение № 254 /14.08.2025г., постановено по гр.дело № 554/2024г. по описа на Pайонен съд-Девин, с което е отхвърлена молбата му за изменение на Решение № 125/01.07.2025г. по същото дело, в частта му за разноските. Излагат се доводи, че потвърдените с обжалваното определение размери на държавна такса и адвокатско възнаграждение на насрещната страна не са съобразени с материалния интерес по делото, както и фактически реално осъществената по делото правна помощ, липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие на процесуални представители на страните, както и възприетата в съдебната практика теза, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. При присъждане на разноските за адвокатското възнаграждение не е съобразена и актуалната съдебна практика на СЕС. Съдът не е обсъдил изложените аргументи в молбата по чл.248 ГПК, като е определил по-високи размери на държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неправилно е определена и дължимата държавна такса, тъй като предоставената в кредит главница е в размер на 2 500 лева, поради което дължимата държавна такса е 100 лева , не 238 лева. Относно определения размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА районният съд не е съобразил, че делото не се отличава с фактическа сложност, произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети за безспорни обстоятелства, приключило е в едно съдебно заседание, в което не са се явили страните и техните процесуални представители. По въпросите за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със заемодател „К. Й.“ ООД има постановена обилна непротиворечива съдебна практика, което прави доказването без затруднения, поради което делото не се отличава и е правна сложност.

Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

1

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Счита, че в конкретния случай,материалният интерес не е определящ за преценка на адвокатското възнаграждение,защото доводите на ищеца биха били същите и при различен размер на заемната сума.Затова определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение от на 895 лв. е неправилен и незанокосъобразен и следва да бъде изменен. В случая липсата на фактическа и правна сложност на процесуалните действия, извършени от процесуалният представител на ищцата, както и общият материален интерес, не обосновават присъдения по-висок размер на адвокатското възнаграждение, което е очевидно диспропорционално на принципното положение, залегнало в чл.36, ал.2 ЗА, според който размерът на възнаграждението на адвоката следва да е бъде справедлив и обоснован, както и би довело до неоснователно обогатяване, което по същество представлява злоупотреба с процесуално право - арг.чл.З от ГПК. Съдът не е съобразил и задължителната по арг. на чл.633 ГПК практика на СЕС по дело С-57/2015г, съгласно която направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде допуснато изменение на Решение № 125 от 01.07.2025г. по гр.д. № 554/2024г. по описа на PC Девин в частта му за разноските,като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение и на държавната такса.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Р. Р. А. чрез пълномощника му адв.С. П., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че неоснователно се оспорва цената на иска иразмера на платената държавна такса, тъй като материалния интерес по делото е в размер на 3314,39 лв., а платената държавна такса в размер на 238 лева. Твърди се , че относно цената на иска е настъпила преклузия, поради което молбата в тази част, в която се оспорва определената държавна такса, формирана на база цената на иска е недопустима. Частната жалба, в частта относно прекомерност на определеното от съда адвокатско възнаграждение е допустима,но по същество неоснователна. Несъстоятелно е твърдението, че не са били налице предпоставките на чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като адвокатът бил оказал безплатна защита на „близък“, а не по ЗПП.Посочената норма изрично предвижда, че адвокатът може да оказва безплатна правна помощ на свои роднини, близки или лица в затруднено положение, като при неблагоприятен изход за насрещната страна той има право на възнаграждение. Неоснователни са и доводите за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, като противоречащи на Наредба № 1/2004 г.за възнагражденията за адвокатска работа. В случая възнаграждението е определено на минималния размер, което изключва всякаква прекомерност. Неоснователно е и твърдението, че съдът е нарушил принципа на справедливост и съразмерност и че възнаграждението не е съразмерно на положените усилия. В случая цената на иска е 5 950.00 лева, а държавната такса върху този материален интерес е 238.00 лева.Адвокатското възнаграждение също се определя върху този материален интерес и е в размер на 895.00 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР. Труда на адвоката се проявява в подробно изготвяне на искова молба, в изготвяне на подробна писмена защита от 5 страници. Адвокатът се е запознал и с отговора на исковата молба ,за да организира защитата. Несъстоятелно е и твърдението, че присъждането на разноски в посочения размер е довело до неоснователно обогатяване. Съгласно Определение № 182/02.05.2024 г.на ВКС, IV г.о., присъждането на 2 възнаграждение при безплатна защита не представлява злоупотреба е процесуални права, а е предвиден от закона способ за обезщетяване на труда на адвоката, когато насрещната страна е осъдена.Районният съд е обсъдил подробно фактите и е приложил точно материалния закон и практиката на СЕС и ВКС, като присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо, съразмерно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същества частната жалба е основателна по следните съображения:

С Решение № 125/01.07.2025г., постановено по гр.д.№ 554/2024г. по опис ана Районен съд-Девин, районният съд е прогласил нищожността на

Договор за паричен заем

*******/18.07.2024г, сключен между Р. Р. А. с ЕГН **********, с адрес с.К., общ.Д., обл.С., ул.“Б.“ № * и „К. Й.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Х., бул.“Б.“ № * на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11 и чл.19 от ЗПК. Осъдил е „К. Й.“ ООД с ЕИК ******* да заплати на Р. Р. А. с ЕГН ********** сумата от 238 лева-разноски за държавна такса. Осъдил е „К. Й.“ ООД с ЕИК ******* да заплати на адв.С. Ж. П. основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 895 лева за оказана безплатна правна помощ на Р. Р. А..

С обжалваното Определение № 254/14.08.2025г.районният съд е оставил без уважение подадената от „К. Й.“ ООД молба за изменение на решението, в частта му за разноските, като бъде намален размера на присъдените разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд счита за основателно оплакването в частната жалба, че районният съд неправилно е определил цената на иска, а оттам и размера на дължимата държавна такса и определеното по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Няма спор, че процесният договор за кредит, чиято нищожност е прогласена, е за сумата от 2500 лева, като общата дължима от потребителя сума възлиза на 5950 лева. Доколкото се претендира нищожност на целия договор за кредит, цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора, т.е. общата дължима от потребителя сума.

Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид. Това на практика е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на потребителя, а той да върне при условията на договора. Според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, съдържанието на понятието "стойност на договора", когато няма за предмет вещни права, се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ.възнаграждение, комисионна, навло и др./.

В случая предмет на договора за кредит е сумата от 2 500 лева, която е била предоставена на ищеца за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят тази сума, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. В този смисъл е и Определение № 134/23.01.2024г. по к.ч.т.д. № 1958/2023г. на ВКС.

Следователно дължимата държавна такса при цена на иска от 2 500 лева е 100 лева (4% от 3

2500), а не 238 лева, както неправилно е приел районният съд. Не водят до друг извод разпоредбите на чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото те са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на ГПР по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не дерогират императивни процесуалноправни правила.

„Интересът“ по смисъла на чл.7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В този смисъл е и разпоредбата на § 1а, ал.1, т. 2, според която по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: при други права –пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Именно съобразно стойността на договора, респективно цената на иска, размерът на адвокатското възнаграждение съгласно посочената наредба е 550 лева.

Цената на иска обаче не е единствения критерий за определяне по реда на чл.38,ал.2 от ЗА на размера на адвокатското възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ. С оглед даденото разрешение в решението на СЕС по дело 438/22 и практиката на ВКС по приложението му, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, включително и при приложение на разпоредбата на чл. 38,ал.2 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения, а същите могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размера на адвокатското възнаграждение, като бъде съобразен и пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело. В случая молителят „К. Й.“ ООД е направил възражение за прекомерност на присъденото от районния съд на пълномощника на насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразена от една страна правната и фактическа сложност на делото, която в случая е ниска, като по конкретния правен спор има обилна непротиворечива съдебна практика, материалния интерес, който в случая, както бе посочено по-горе е 2500 лева, а от друга страна следва да се съобрази обемът на извършените от адвоката действия –в случая изготвяне на искова молба, към която е представен само договора за паричен заем и липсва искане за събиране на доказателства, делото е решено в едно съдебно заседание, на което пълномощникът на ищеца не се е явявал, а е представил писмена защита. Следва да се има предвид и обстоятелството, че от същия ищец, чрез същият пълномощник са заведени няколко подобни дела с почти идентични искови молби срещу различни кредитори ( в.гр.д.№ 583/2025, В.гр.д.№ 582/2025г и В.гр.д.№ 573/2025 г. по описа на ОС-Смолян), поради което и с оглед на посочените критерии въззивният съд счита, че справедливо, разумно и пропорционално на стандартите за извършената адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото е адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, поради което ще следва да бъде намалено присъденото от районния съд на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв. С. П. от 895 лева на 400 лева.