Решение № 302 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260056/10.10.2022 г. по т.д.№ 145/2020 г. Врачански окръжен съд, ГО е признал за несъществуващо обстоятелството, вписано в търговския регистър по партидата на „Спес-21“ ООД, ЕИК 106551239 под № 20201201142035, заличаване на търговеца поради приключила процедура по ликвидация. С решението са отхвърлени предявените от Д. Л. Н., ЕГН ********** срещу „Сигма Спес“ ООД, ЕИК 205245906 и срещу „Промстрой Инвест“ ООД, ЕИК 200975207 искове за признаване за несъществуващи на обстоятелства, вписани по партидите им, а именно: заличаване на „Сигма Спес“ ООД по заявление вх.№ 20201125134316 поради приключило производство по ликвидация и прекратяване на участието на „Сигма Спес“ ООД като съдружник в "Промстой Инвест"ООД, изваждане на апортни вноски и намаляване на капитала на "Промстой Инвест"ООД от 417 520 лв. на 10 лв. по Заявление вх.№ 20200219155351 и Заявление вх.№ 20200625120524.

Срещу решението в частта, с която е признато за несъществуващо обстоятелството, вписано в ТР по партидата на „Спес 21“ ООД под № 20201201142035 заличаване на дружеството поради приключила процедура по ликвидация, е подадена въззивна жалба от „Спес-21“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че ищцата не притежава качеството кредитор на дружеството. В счетоводството на дружеството не се водело негово задължение към нея. Не било спорно, че тя е предявила иск по чл.200 КТ пред PC – Девня, но със заличаване на дружеството, неговата правосубектност е отпаднала и производството по този иск се считало прекратено по силата на закона като липсвал постановен съдебен акт преди заличаване на ответника. На 02.04.2020 г. Д. И. П. в качеството си на ликвидатор 1 обявил в търговския регистър покана до кредиторите да предявят вземанията си със Заявление обр. Г1 № 20200327152717. Ликвидацията продължила над 8 месеца. Ищцата не предявила имуществена претенция, с което е изгубила правото си на иск по чл.29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Знанието за претенцията на ищцата от страна на Д. И. П. - управител на ответника, назначен за ликвидатор, било ирелевантно, като действие предхождащо образуването на производство по ликвидация и доколкото ищцата не била предявила вземането си след поканата на ликвидатора и в 6-месечния срок от обявяването й, съгласно чл.272, ал.1 вр. чл.267 от ТЗ. По този начин длъжникът можело да бъде уведомен, че кредиторът му междувременно не се е отказал от претенцията си. С решение № 5/01.06.2017 г. по т.д.№ 3674/2015 г. на ВКС, I ТО било прието, че „известни“ следвало да се считат всички кредитори, за които са налице данни в търговските книги на длъжника в ликвидация или знание за вземането на които е обективно достигнало до същия /респ. до ликвидатора/ и не се оспорва. Писмена покана за предявяване на вземанията ликвидаторът дължал на известните му безспорни кредитори. Всички останали кредитори - неизвестни на длъжника или спорни по основание /с оспорвани изобщо като възникнали или все още съществуващи вземания/ следвало да предявят в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ. Дори, обаче, да не били предявени спорните вземания в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, ако е налице висящо съдебно или арбитражно производство за установяването им, за което длъжникът в ликвидация, респ. ликвидатора са в известност, тези кредитори участвали в разпределението, съгласно предвиденото в чл. 272, ал. 3 ТЗ - със заделяне на имущество в обезпечение на вземането им до установяването му със сила на пресъдено нещо. В процесният случай в качеството му на ликвидатор П. не бил установил налично имущество в дружеството и съответно не бил осребрявал такова и не бил удовлетворявал кредитори. По тази причина обективно той не бил имал възможност да задели имущество в обезпечение на спорното вземане на ищцата до установяването му със сила на пресъдено нещо. Ако спорно вземане не било предявено в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, нито било станало известно на длъжника в ликвидация/ликвидатора до извършване разпределение на имуществото, в това число като предмет на висящ съдебен или арбитражен спор, кредиторът - непроявил достатъчна дължима грижа следвало да понесе последицата да се удовлетвори с остатъчно имущество, в случай, че такова било налице след удовлетворяване на останалите кредитори и преди заличаване на дружеството. Отмяната на заличаването имало за последица единствено извършването на действия, обслужващи производството по ликвидация, каквито в случая не се твърдяло да са налице. Възобновяване на производството по ликвидация би било приложимо само за кредитори, които надлежно били предявили вземанията си, които съответно били съобразени от ликвидатора, но били останали неудовлетворени при разпределението на имуществото, в случай на открито ново имущество за разпределение.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен.

Ответникът Д. Л. Н. оспорва жалбата по подробно изложени в нея съображения.

Срещу решението в неговата отхвърлителна част е подадена въззивна жалба от Д. Л. Н., която моли то да бъде отменено и исковете й уважени. Съдът неправилно приел, че Н. няма качеството кредитор по отношение на „Сигма Спес“ ООД и „Промстрой Инвест“ ООД, което качество не произтичало от иска по чл.135 от ЗЗД.

Жалбоподателката твърди, че е майка и наследник по закон на Й. С. Н., починал на *** г., извършвайки възложената му от ответника „Спес-21“ ООД работа в ТЕЦ „Солвей Соди" АД гр.Девня. Й. Н. работил по безсрочен трудов договор № 18/21.10.2008 г. със „Спес-21“ ООД на длъжност „работник строителство“ на пълно работно време. От 29.12.2012 г. по силата на договор за сътрудничество и съвместна дейност „Спес-21“ ООД започнало съвместна дейност в областта на антикорозионна защита хидроизолации и други строителни дейности в условията на трайно изпълнение в рамките на договорения срок, като осигуряват работници, апаратура, материали, техника и др. за извършване на 2 определени работи със „Сигма Витес" ООД на обекти в цялата страна. Обектът „Соловей Соди” АД бил възложен по поръчка № 4512939775/27.07.2017 г. с възложител „Солвей Соди" АД и изпълнител „Сигма Витес" ООД. Злополуката била призната за трудова по чл.

55, ал. 1 от КСО с влязло в сила Разпореждане № 36/22.01.2018 г. на Националния осигурителен институт, „Териториална поделение - Враца“. Ответникът „Спес-21“ ООД по силата на нотариален акт № 173, том VI, per. № 8673, дело № 648 от 2001 г. на нотариус с per.

№ 026 на НК на РБ, с район на действие Районен съд - гр. Враца придобил недвижим имот от 2 300 кв.м. от парцел V в квартал 5 по ЗРП на гр. Враца, община Враца, обл. Враца, в промишлената зона с идентификатор ***. Върху имота била построена производствена сграда. След злополуката и смъртта на Й. Н. „Спес-21“ ООД и „Сигма Витес“ ООД учредили ново дружество „Сигма Спес“ ООД с к апитал 447 000 лева, формиран от непарична вноска /апорт/ на „Спес-21“ ООД в размер на 247 000 лева, и съставляващ Поземлен имот № ***, ведно с промишлената сграда построена в имота с площ от 715.000 кв. м., а непаричната вноска на „Сигма Витес“ ООД била в размер на 200 000 лева и представлявала стойността на 15 бр. автомобили. „Сигма Спес“ ООД било вписано със седалище и адрес на управление: гр. Враца, Промишлена зона, ул. „Текстилец“ № 1 и се представлявало от управителя си К. Г.. На 12.12.2018 г. „Сигма Спес“ ООД, чрез управителят си К. Г., който бил и управител и на „Сигма Витес“ ООД прехвърлило търговското си предприятие на дружеството „Промстрой Инвест“ ООД, чийто управител бил синът на К. Г., П. К. Г., а съдружници са К. и П. Г., които били баща и син. Търговското предприятие било прехвърлено срещу задължението на „Промстрой Инвест“ ООД да заплати на „Сигма Спес“ ООД сумата 417 420 лева на 24 равни месечни вноски от по 17 392.50 лева до 30-то число на всеки месец, считано от 30.01.2019 г. От анализа следвало, че К. П. Г. бил управител на и съдружник в „Сигма Витес“ ООД, „Сигма Спес“ ООД, а синът му П. К. Г. бил управител на и съдружник в „Промстрой Инвест“ ООД, съдружник в „Спес 21“ ООД, съдружник в „Сигма Витес“ ООД, като последните две дружества са съдружници в „Сигма Спес“ ООД, което е прехвърлено като търговско предприятие в „Промстрой Инвест“ ООД. Тези лица били свързани по смисъла на § 1, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и едновременно с това участвали пряко и/или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях се уговаряли условия, различни от обичайните. „Спес 21“ ООД е знаело, че с действията си уврежда и ще увреди интересите на кредиторите си и се е лишило изцяло от имуществото си, като се е разпоредило изцяло е активите си.

Жалбоподателката твърди, че в качеството си на кредитор на „Спес-21“ ООД завела искове срещу него и срещу „Сигма Спес“ ООД и „Промстрой Инвест“ ООД искове по чл.200 от КТ и по чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителни по отношение на нея на конкретни сделки с цел имуществото, с което се е разпоредило „Спес-21“ ООД да се върне в неговия патримониум. Образувани били гр.д.№ 799/2019 г.по описа на Районен съд - гр.

Девня по иск с правно основание чл.200 от КТ срещу „Спес 21“ ООД и гр.д.№ 438/2019 г., по описа на Окръжен съд гр. Враца по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу „Спес 21“ ООД, „Сигма Спес“ ООД и „Промстрой Инвест“ ООД. Въпреки това „Сигма Спес“ ООД било заличено като съдружник в „Промстрой Инвест“ ООД на основание чл.125, ал 2 от ТЗ.

Доколкото било прекратено участието на „Сигма Спес“ ООД, като съдружник в „Промстрой Инвест“ ООД били изваждани и апортните вноски и бил намален капитала на „Промстрой Инвест“ ООД от 417 520 лева на 100 лева. След това „Сигма Спес“ ООД било заличено с ликвидация като ликвидатор бил управителят на дружеството К. П. Г.. На 01.12.2020 г. било заличено чрез ликвидация „Спес-21“ ООД. Ликвидатор на дружествотое бил управителят му Д. И. П.. Целта била прекратяване на производството по чл. 200 от КТ и това по чл. 135 от ЗЗД. Тези лица са били наясно, че има висящи производства срещу дружествата и че размерът на вземанията на жалбоподателката са предмет на съдебно установяване, поради което не е възможно да се предявят в производството по ликвидация. В този случай ликвидаторите – управители на дружествата са ззнаели за образуваните съдебни производства още преди откриването на производствата по ликвидация, а съответно и към момента на разпределението на имуществото. При това положение дори и без предявяване 3 на вземанията в срока по чл. 272, ал. 1 от ТЗ ликвидаторите са били длъжни да заделят имущество в обезпечение на вземанията. В производствата по Заявление с вх. № 20201201142035 на „Спес-21“ ООД за заличаване на търговеца, поради приключило производство по ликвидация и по Заявление с вх. № 20201125134316 на „Сигма Спес“ ООД за заличаване на търговеца, поради приключило производство по ликвидация били приложени декларации по чл. 273, ал. 1 от ТЗ, които изхождали от ликвидаторите на дружествата, че всички задължения на дружествата са уредени, въпреки наличието на висящи съдебни производства и изричното знание на дружествата за това. Въз основа на депозираните декларации, двете дружества са заличени, а по отношение на третото е допуснато заличаването на съдружник и намаляване на капиталът му. При наличието на висящи съдебни производства, законът изисквал тези обстоятелства да бъдат изрично декларирани и заличаването на дружествата не можело да бъде извършвано, преди приключването на висящите производства. Това не било сторено от заличените дружества и от „Промстрой Инвест“ ООД. Трайната съдебна практика на ВКС е възприела, че висящото съдебно производство е основание за уважаване на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 273, ал. 2 от ТЗ.

Ответникът по въззивната жалба „Промстрой Инвест“ ООД я оспорва и моли съдът да потвърди решението в обжалваната част