Определение № 280 от 03.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3828/2021
- Вид
- Определение № 280
- Подписан
- 03.02.2022
- В сила
- 03.02.2022
- Състав
- Анелия Цанова, Христо Лазаров, Николай Станков Метанов
Цитирани разпоредби
- чл.19а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 19ж, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280 гр. София, 03.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20211000503828 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.121 ГПК..
Образувано е по частна жалба на Център за развитие на човешките ресурси срещу определение № 271918/19.07.21г. на СГС, ГО, І- 11 състав, постановено по гр. д. № 5545/20г., с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София- град. Твърди, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано, по съображения подробно изложени в частната жалба, и иска да бъде отменено и върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
САС, ТО, 13 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на частният жалбоподател, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по предявен от „Център за развитие на човешките ресурси“, в качеството си на Национална агенция по програма „Еразъм +“ на ЕС, срещу Сдружение „Проспериращи млади европейци“ за връщане на недължимо платена сума по договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-2-BG01-KA105- 036558 за целево, безвъзмездно финансиране. Твърди, че между страните е налице правоотношение по договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа, по който авансово, на две части е превел на ответника цялата сума по договора в размер на 34 972 евро. При извършеният контрол на изпълнението по договора са установени нарушения по изпълнението му, довели до окончателен извод за липса на реално изпълнение на дейностите и ответникът е поканен да върне получената сума, а договорът е прекратен. Твърди, че ответникът виновно не е 1 изпълнил задълженията си по договора, поради което и иска да бъде осъден да възстанови отпуснатите му средства, ведно със законната лихва от 24.01.20г. При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, поради твърдяно отпадане на основанието поради прекратяване на договора, съгл. предвидената в ОУ процедура, което имало характер на разваляне на договора, ведно със законната лихва от 24.01.20г.
С обжалваното определение, СГС, І ГО, 11 състав е приел, че предмет на исковете не са вземания с гражданско- правен характер, а такива с административен характер, поради което и на основание чл. 19ж, ал.1 АПК спорът следва да бъде разрешен от компетентния административен съд. Изложил е и че въпросът относно това дали процесният договор попада в предметния обхват на чл.1, ал.2 ЗЕСЕСИФ е ирелевантен за определяне на компетентния съд, тъй като подсъдността на административните съдилища произтичала от общата уреда на адм. договор по АПК.
Обжалваното определени е неправилно.
Противно на приетото от първоинстанционният съд, сключеният между страните договор не може да бъде определен като административен.
Съгласно чл.19а АПК, в производството пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон. Затова неговото съдържание не се пределя свободно от страните, а се подчинява на императивни правила, съдържащи се в закон.
В случая обаче липсва такъв специален закон, който да урежда изпълнението на Програма „Еразъм +“, при липсата на какъвто административен договор по тази програма не може да бъде сключен.
Засега само ЗУСЕСИФ дават изрична законова регламентация на административния договор. Програмата „Еразъм +“ обаче не е оперативна програма и средствата по нея не са предоставени от изчерпателно изброените в чл.1, ал.2 ЗУСЕСИФ европейски фондове. Тя е създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +" - програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, като финансирането на проектите по нея се осъществява директно от Европейската комисия. Поради това, за правоотношенията, създадени по повод изпълнението на проекти по нея, не е приложим ЗУСЕСИФ и споровете, възникващи във връзка с тях, подлежат на разглеждане по общия гражданскоправен, а не по административен ред- в този смисъл е определение № 51 от 08.02.2021г., на ВКС, ТК, постановено по т.д. № 814/20г.
Ето защо и обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 271918/19.07.21г. на СГС, І ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 5545/20г., с което е прекратено производството по гр.д. № 5545/20г. по описа на СГС, І ГО, 20 състав и делото е изпратено по компетентност на АС София- град.
ВРЪЩА делото на СГС, І ГО, 20 състав за продължаване на съдопроизводствените дейстивя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3