Определение № 4095 от 04.11.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4095 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20261100207677 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213,ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е изпратена от СГП жалба от Р. Н. Д. срещу постановление на Софийска градска прокуратура , от 13.05.2026г., с което е отказано образуване на наказателното производство по пр.пр.№ 924/26г. на СГП , заведена по повод депозиран от Р. Д. сигнал.

Недоволен от горното постановление на Софийска градска прокуратура, Р. Д. е обжалвал същото пред Апелативна прокуратурагр.София, която с постановление ,от 20.10.2026г. , по пр.пр.№ 3430/26г. е потвърдила постановения от СГП с обжалваното постановление отказ за образуване на наказателно производство. Изразявайки отново своето неодобрение към така заетата и от АП-София процесуална позиция, Р. Д. подновява своето искане за образуване на наказателно производство, като депозира жалба срещу постановлението на СГП и пред Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав въпреки, че приема,че жалбата на Р. Д. е подадена в срока,визиран в разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК намира, че същата не следва да бъде разгледана по същество поради нейната процесуална недопустимост.

Разпоредбата на чл.213,ал.4 НПК изчерпателно дефинира предметния обхват на дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на наказателно производство. В този кръг актове са единствено тези постановления, в които прокурорът е приел,че не са налице 1 данни за конкретни лимитирани престъпления /посочени в конкретни разпоредби на Особената част на НК и такива, явяващи се тежки по смисъла на чл.93,т.7 НК/.

На следващо място следва да бъде посочено и това,че обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, но не и това на горестоящия прокурор, с което постановения отказ е бил потвърден /на обжалване пред съда подлежи „потвърденото“ постановление, а не „потвърдителното“ такова/.

В атакуваното постановление на СГП, от 13.05.2026г., по пр.пр.№ 924/26г., прокурорът не се е ангажирал с конкретна позиция, както фактическа, така и правна, относно наличието или липсата на данни , за което/които/ и да било от визираните в чл.213,ал.4 НПК конкретни престъпления, като се е задоволил единствено с извод за липса на събрани данни за извършено престъпление от Наказателния кодекс, а както бе посочено по-горе , не всички постановления за отказ на прокурора подлежат на съдебен контрол. Този извод следва от насочеността и обхвата/единствено за законосъобразност/ на допустимата съдебна намеса в иначе, изричната и изключителна, компетентност на прокурора. В това производство съдът не е длъжен, а и не може, да замести прокурора в тази му процесуална дейност, като сам и за първи път анализира данните по преписката, за да установи наличие или липса на предпоставки за образуване на наказателно производство, при това конкретно за някой /някои от престъпните състави,визирани в чл.213,ал.4 НПК, тъй като правомощията му/на съда/ са контролно-отменителни, имащи за цел проверка за съответствие на изразената от прокурора воля ,относно такива конкретни обстоятелства, с приложимите законови разпоредби.

Поради това процесното постановление на СГП не попада в обхвата на чл.213,ал.4 НПК и не представлява акт годен за осъществяване на съдебен контрол.

Извън горните съображения следва да бъде посочено и това, че пред всеки от субектите,посочени в чл.213,ал.1 НПК остава открит пътя за сезиране на горестоящата прокуратура, с искане за осъществяване на инстанционен контрол върху постановление на прокурор, което намира за 2 неправилно и незаконосъобразно. Този процесуален път е очертан от разпоредбите на чл.46,ал.4 и чл.200 НПК, който в конкретния случай не е преграден от влязъл в сила съдебен акт, издаден по реда на чл.213,ал.5 НПК.

Поради това жалбата на Р. Н. Д. се явява процесуално недопустима, тъй като същата е насочена срещу процесуално действие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол по реда на чл.213,ал.4-5 НПК, а на инстанционен такъв по реда на чл.46,ал.4 и чл.200 НПК.

Липсата на допустим за съдебен контрол прокурорски акт, срещу който да е подадена съответна жалба от правоимащо лице, води единствено до оставяне на жалбата на Р. Д. без разглеждане, като насочена , срещу постановление на СГП, обективирало упражняване на правомощие за отказ от образуване,поради липса на извършено престъпление от НК, което не попада сред този вид актове, които подлежат на съдебна проверка и контрол по реда на чл.213,ал.4 -5 НПК.

Поради горните обстоятелства, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалба от Р. Н. Д. срещу постановление на Софийска градска прокуратура ,от 13.05.2026г., за отказ от образуване на наказателното производство по пр.пр.№ 924/26г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Материалите по преписката да бъдат изпратени на Апелативна прокуратура-гр.София, по компетентност .

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3