Решение № 121 от 04.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Шумен, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Геновева П. Стоева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500030 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С. А. Б. от гр. Шумен, действаща чрез процесуалния представител адв. Д. К. от ШАК срещу решение № 621/11.08.2022 г. по гр.д.

№ 2198/2021 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 927/13.12.2022 г. по същото дело.

Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от Топлофикация – София „ ЕАД искове и й присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Топлофикация – София „ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., чрез юрисконсулт Ф. И. е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Гр.д. № 2198/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия, имаща за предмет искови претенции за признаване за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на дружеството сумата от 2 802.43 лева, от които 2 432.58 лева – главница, представляваща 1 стойност на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, 332.95 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г., както и суми за дялово разпределение 30.36 лева – главница за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 6.54 лева – лихва за периода 31.08.2017 г. – 01.09.2020 г., ведно с извършените по делото разноски.

В срока за отговор ответницата е оспорила изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

По молба на ищеца, с определение № 1299/28.09.2021 г. като трето лице помагач на същия е било конституирано „ Техем сървисис „ ЕООД, със седалище: гр. С..., което е заявило, че не е извършвало услугата дялово разпределение за по отношение имота на ответницата.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за съществуване на вземането, като с решението си е признал за установено, че С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш...., дължи на кредитора “ Топлофикация София ” ЕАД, ЕИК 831609046, със законен представител А.С.А., следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 постановена по ч.гр.д. № 43447/2020 г. по описа на СРС: сумата от 2 432.58 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се в град С...., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 332.95 лева за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г.; сумата от 30.36 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 6.54 лева за периода от 31.08.2017 г. до 01.09.2020 г. - на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК и е осъдил С. А. Б., ЕГН: ********** да заплати на “ Топлофикация София ” ЕАД, ЕИК 831609046 направените от ищеца разноски, в общ размер на 612.10 лева, от които 406.05 лева, представляващи направени по делото деловодни разноски съразмерно уважената част на иска и 106.05 лeва разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. С решение № 927/13.12.2022 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното решение № 621/11.08.2022 г., като е отменил определение № 1299/28.09.2021 г. за допускане привличане и конституиране на основание чл.219, ал.1 от ГПК на „ Техем сървисис „ ЕООД, със седалище: гр. С..., като трето лице помагач на ищеца “ Топлофикация София ” ЕАД, ЕИК 831609046.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с възведеното в жалбата възражение, че жалбоподателката не е била редовно призована за датата на съдебно заседание, проведено на 26.07.2022 г., съдът счита, 2 че е изцяло неоснователно, тъй като същата е била редовно призована за първото по делото заседание на 12.04.2022 г., с призовка получена на 12.01.2022 г., но не се явила на заседанието нито лично, нито чрез представител, без да е посочила уважителни причини за отсъствието си. В съдебно заседание на 12.04.2022 г. делото е било отложено за 26.07.2022 г., като по отношение призоваването на жалбоподателката е била приложена разпоредбата на чл.56, ал.2 от ГПК. Предвид това, не е налице нередовност при призоваването на страната.

Досежно възражението на жалбоподателката, че не е била уведомена за назначената по делото ССЕ, намира, че също е неоснователно, тъй като в доклада си по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд е посочил изрично, че ще се произнесе по искането на ищеца за допускане на експертизата в първото по делото заседание, насрочено за 12.04.2022 г., за което ответницата е била призована на 12.01.2022 г.. За това заседание същата не се е явила, но е депозирала писмено становище, в което е заявила, че не се противопоставя на назначаването на ССЕ, като счита за недопустимо да бъдат поставени въпроси 2 и 3 от молбата на ищеца. В съдебно заседание на 26.07.2022 г., когато е било прието заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ ответницата не се е явила и не е възразила относно приемането й. От изложеното следва, че тя е била надлежно уведомена и е изразила становище по повод допускането на експертизата, както и, че от страна на пръвоинстанционния съд не е допуснато процесуално нарушение във връзка с назначаването й.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Въз основа на заявление от 09.09.2020 г. в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.11.2020 г., постановена по ч.гр.д. № 43447/2020 г. по описа на СРС, с която ответницата е била задължена да му заплати сумите от 2 432.58 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 332.95 лева за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г.; сумата от 30.36 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 6.54 лева за периода от 31.08.2017 г. до 01.09.2020 г. и 106.05 лева разноски по делото, от които 56.05 лева държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт, като в заповедта е било изрично посочено, че основанието за вземанията са, че длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се в град С...., аб. № 88858.

В срока по чл.414 от ГПК ответницата е депозирала бланкетно възражение срещу издадената заповед за изпълнение, въз основа на което заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил в законоустановения срок с разглежданата в настоящото производство искова молба.

3

Изложеното е основание за настоящата инстанция да приеме, че предявените искове са допустими.

По основателността им, се установи следното: От приложените с исковата молба нотариален акт № 63, т.І, рег. № 3408, д. № 62/02.05.2012 г. на нотариус рег. № 157, удостоверение за идентичност на адрес, протокол от ОС на етажните собственици на ул. .... от 13.06.2002 г., декларация с нотариална заверка на подписите рег. № 6067/17.07.2002 г. на нотариус рег. № 201, договор № 115/17.07.2002 г., писмо изх. № Г7545/14.12.2012 г., ведно с известие за доставянето му се установява и не се спори от страните, че ответницата е собственик на имот на адрес: град С...., който се топлоснабдява с топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, като за същия е открита партида с аб. № 88858.

От приложените съобщения към общи фактури №№ 0096600849/31.07.2018 г. и № 0106415613/31.07.2019 г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ищецът е начислил за топлоснабдявания обект с аб. № № 88858 следните суми: 2 462.94 лева – главница и 339.49 лева – лихви или общо 2 802.43 лева по общо 28 бр. фактури. За периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. общия разход за обекта е бил както следва: 209.02 лева – за отопление и 742.32 лева – сума за подгряване на вода, или обща стойност на потребената топлинна енергия 951.33 лева без ДДС и 1 141.60 лева с ДДС. За посочените суми са били издадени фактура № 0096600849/31.07.2018 г. на обща стойност 1 004.44 лева, фактура № ********** от м. септември 2018 г., на обща стойност 128.36 лева и фактура № 0097803066 от м. септември 2018 г., на обща стойност 8.80 лева. За периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. общия разход за обекта е бил както следва: 371.90 лева – за отопление и 703.91 лева – сума за подгряване на вода, или обща стойност на потребената топлинна енергия 1 075.81 лева без ДДС и 1 290.97 лева с ДДС. За посочените суми са били издадени фактура № 0106415613/31.07.2019 г. на обща стойност 1 290.48 лева, фактура № 0107438660 от м. август 2019 г., на обща стойност 0.22 лева и фактура № 0107437285 от м. август 2019 г., на обща стойност 0.28 лева.

Дяловото разпределение за обекта е начислено в размер на 1.38 на месец. Размерът на законната лихва върху посочените главници за периода 15.09.2018 г. – 01.09.2020 г. възлиза на 339.49 лева.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

За успешно провеждане на защитата си по предявените искове, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия; доставка на количество топлинна енергия през исковия период за процесния имот и за претендираната стойност; неизпълнение на насрещното задължение от страна на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена, както и моментът на изпадането му в забава за изпълнение на задължението за плащане, с оглед на предявените акцесорни претенции за лихва за минало време.

Съгласно чл.133, ал.2 от ЗЕ, присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, 4 притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост.

С разпоредбите на чл.139 – 148 от ЗЕ са регламентирани правилата за извършване разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.