Решение № 4291 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4291 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110105004 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата Н. К., ЕГН ********** с разрешение за постоянно пребиваване № ***, изд. на ***г. от МВР-София, чрез адв. Ж. Д. М. - БАК, със съдебен адрес: ****, е предявила искова молба против ответника Г. С. Д., ЛНЧ **********, с адрес в Р. България : *****.

Депозираната искова молба е с правно основание на предявения главен осъдителен иск чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД и цена на иска 5 900.00 лева.С исковата молба е предявено и акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

Н.К. твърди, че с ответника Г. С. Д. се познавала от няколко години. През пролетта на 2024г. същият я помолил да му даде в заем сумата от 6 000 лева, т.к. имал малко дете и казал , че сумата му трябва за семейни разходи, а от своя страна ищцата решила да му помогне като му даде сумата. Ответникът тогава работел и обещал на ищцата, че след две седмици ще му платят и ще й върне парите тогава. Така сумата от 6 000 лева ищцата предала на 01.04.2024г. на ответника, за което ответникът собственоръчно съставил разписка, която подписал пред ищцата, в момента на предаване на сумата. Съгласно устно договореното между ищцата и ответника , последният следвало да върне на ищцата сумата в срок до две седмици - т.е. до 15.04.2024г. Тъй като в този срок отв. Д. не потърсил ищцата, след изтичане на срока, ищцата започнала да му звъни по телефона. Ответникът отлагал връщането на сумата с още един месец, за което помолил ищцата да му влезе в положението и ищцата решила да го изчака още месец. Същото се повторило още няколко пъти. През м. август 2024г. със съдействието на адв. М., която ищцата упълномощила да я представлява пред ответника, сочи ищцата, че отново поканила ответника да й върне дължимата сума. В резултат на водени разговори в тази насока се стигнало до подписване на споразумение между ищцата и ответника, което било подписано и изпратено от 1 ответника до адв. М.. Същото било съгласувано с ищцата, поради което ищцата го подписала. Съгласно споразумението, уточнява ищцата, че ответника следвало да изплати на вноски цялата сума, като бил договорен краен срок на плащане 20 ноември 2024г. Във връзка с подписаното между страните споразумение ответникът изпратил на ищцата по easy pay еднократно сумата от 100 лева, с основание : част от заем по разписка от 01.04.2024. Остатъка от сумата в размер на 5 900 лева бил неиздължен.Във връзка с горното към датата на подаване на исковата молба, обобщава ищцата, че ответникът й дължи сумата от 5 900 лева, която с настоящия иск ищцата претендира.

В исковата си молба ищцата е посочила още, че по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се считал за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали бил налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума бил завършен фактическия състав на съглашението. Договорът за заем за потребление по своята правна характеристика сочи ищцата, че е реален, каузален и неформален. По силата на тази сделка заемодателят предоставял в собственост на заемополучателя пари, а последния се задължавал да върне заетата сума. За да възникне валидно правоотношение между страните по договор за заем, ищецът следвало да предаде на ответника процесната сума. В случая видно от сключеното между страните споразумение от 08.08.2024г., страните по договора за заем били ищцата и ответника, като ответникът декларирал, че договора за заем е сключен устно, и за предаването на парите била изготвена разписка от 01.04.2024г. Ответникът, твърди ищцата, че бил поканен от нея да заплати дължимата сума, в резултат на което страните се съгласили да разсрочат плащането, което било видно от представеното споразумение от 08.08.2024г. Недвусмислено страните се споразумели заема да бъде върнат най-късно до 20.11.2024г. Именно в изпълнение на тази договореност ответникът превел на ищцата сумата от 100 лева. С настъпването на договорения краен срок за издължаване, задължението на ответника станало изискуемо. Съгласно договореното посочено в подписаната от ответника разписка от 01.04.2024г. и съгласно постигнатата в споразумението между страните договореност за краен срок за връщане на заетата сума, ответникът твърди ищцата , че е неизправен длъжник по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД и за заемодателя възникнало правото да иска връщане на дадената в заем сума, чиито падеж настъпил.

Въз основа на изложеното, подкрепено с представените по делото писмени доказателства, ищцата моли съда да уважи така предявения иск от Н. К., ЕГН: ********** срещу Г. С. Д., ЛНЧ: **********, като бъде осъден ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищцата СУМАТА от 5 900 лева - главница по договор за заем, представляваща даден, но невърнат заем по неформален договор за заем от 01.04.2024 г. с падеж на задължението съгласно подписано между страните споразумение - 20.11.2024 г., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

Ищцата моли и да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски след доказването им. В подкрепа на изложеното по-горе ищцата представя и моли по делото да бъдат приети като писмени доказателства: 1. Разписка за получена в заем сума от 01.04.24г. и превод на бълг. език; 2. Споразумение от 08.08.24г. между страните; 3.

Разписка за направен от ответника превод по споразумение от 02.10.24г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът с молба, приложена на л. 17 от дело № 1023/2025 г. по описа на РС Бургас е направил възражение за местна неподсъдност като е посочил адрес на територията на РС Варна и представил доказателства.С Определение № 1590/14.03.2025 г.постановено от РС Бургас, LXIII състав по гр.д.№ 1023/2025 г. производството по предявения иск с пр.осн.чл.79 и чл.240 ЗЗД е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна на осн. чл.118,ал.2 вр. чл.105 ГПК.Определението на РС Бургас е връчено на страните и е влязло в законна сила, поради което и първоначално заведеното пред РС Бургас дело е изпратено на РС Варна продължило под номер 5004/2025 г. по описа 2 на РС Варна, XLII -ри състав.

Видно от протокол № 6232 / 05.11.2025г. от проведеното по делото открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година ищецът Н.

К., редовно призован, не се е явила в о.с.з., не е изпратила представител, а отв.Г. С. Д., редовно призован, не се е явил в о.с.з., но е бил представляван от адвокат В. М., редовно упълномощена и приета от съда . В о.с.з. съдът е докладвал заявление вх.рег.№ 90817/30.10.2025 г. от адв. Ж. М. - пълномощник на ищцата по делото, с което желае делото да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие, като се вземат предвид представените по делото доказателства. Процесуалният представител на ищеца представя платежни документи, съобразно които ответникът изплатил пълния размер на претендираната главница на иска в размер на 5900 лв., като окончателното плащане било извършено на 28.10.2025 г. С оглед изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата претендираната с исковата молба законна лихва върху главницата в размер на 578,56 лв., изчислена за периода от датата на завеждане на исковата молба в съда - 12.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението - 28.10.2025 г. Моли и за присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В хода на устните състезания адв.М. в качество на процесуален представител на ответника сочи, че доверителят й счита, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като отправил няколко пъти молба към ищцата да си даде банковата сметка, за да й преведе търсената сума, но тя отказала. Твърдял, че преди време му я е пратила по „Месинджър”, той отговорил, че от доста време не ползва „Месинджър” и си изтрил акаунта, поради което я моли да изпрати банковата сметка. Тя се направила на обидена и разсърдена и не си представила банковата сметка, поради което ответникът започнал да изплаща чрез пощенски паричен превод, чрез мобилни оператори или чрез „Изипей” поетапно, според неговите възможности, търсената от ищцата сума, като до момента била изплатена цялата главница по заема. Предвид изложеното по-горе адв.М. счита, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, поради което и моли съда да отхвърли исковата претенция и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.

В о.с.з. от 31.10.2025 г. адв.М. е представила списък на разноските, като е възразила срещу адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна. Процесуалният представител на ответника е представил и писмени доказателства, от които било видно, че ответникът заплатил изцяло търсената от ищеца сума.

СЪДЪТ, въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Съдът е сезиран с иск с правно осн. чл. 240, вр. чл.79 и чл. 86 ЗЗД, предявен на 12.02.2025г. пред РС Бургас, а след възражение от страна на ответника по чл.119, ал.3 ГПК исковото производство пред РС Бургас е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна, образувано на 17.04.2025 г. и продължило развитието си до дата 31.10.2025г., когато е приключено съдебното дирене пред настоящата инстанция . Видно от доклада по делото, обявен за окончателен (без възражения на страните) съдът е констатирал факта, че в срока по чл.131 ГПК ответникът е направил едно единствено възражение с правно оси. чл.119 ГПК, не е оспорил иска нито по основание нито по размер. По така предявения иск с правно осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 240 ЗЗД и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД, РС Варна е разпределил тежестта на доказване между страните както следва: Съгласно нормата на чл. 154 ГПК съдът е указал на страните, че всяка страна в процеса следва да установи и докаже твърдените факти и обстоятелства, от които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищцата съдът е възложил да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване датата на която е сключен договора за заем с ответника, размера на заетата сума, факта на предаване на сумата. В тежест на ищцата е било възложено и да докаже, че е настъпил падежа на паричното вземане и дори и след споразумение на страните ответникът е изпаднал в забава.

3

В тежест на ответника, съдът е възложил да установи и докаже, че е върнал заетата сума и че изпълнил задължението си изцяло и в рамките на договорения между страните срок.

По делото са ангажирани само и единствено писмени доказателства .

Приобщени по делото като писмени доказателства са ангажираните от ищцата със заявление вх.рег. № 90817/30.10.2025 г., заверени копия на следните писмени документи, а именно: разписка № 0700023402855972/02.10.2024 г.; РКО за паричен превод от 07.05.2025 г. ; РКО за паричен превод от 10.06.2025 г. ; РКО за паричен превод от 10.07.2025 г.; РКО за паричен превод от 06.08.2025 г.; РКО за паричен превод от 01.09.2025 г.; РКО за паричен превод от 29.09.2025 г.; РКО за паричен превод от 28.10.2025 г.. Приобщени като писмени доказателства са представените с исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: разписка от 01.04.2024 г. превод от руски език, ведно с документа на руски език; споразумение от 08.08.2024 г.; разписка № 0700023402855972/02.10.2024 г. Приобщени като писмени доказателства са и представените в о.с.з. на 31.10.2025 г. от процесуалния представител на ответника заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: пощенски паричен превод от 06.05.2025 г.; пощенски паричен превод от 09.06.2025 г.; пощенски паричен превод от 09.07.2025 г. и системен бон от 09.07.2025 г.; пощенски паричен превод от 05.08.2025 г. и системен бон от 05.08.2025 г.; пощенски паричен превод от 30.08.2025 г.; пощенски паричен превод от 26.09.2025 г.; пощенски паричен превод от 27.10.2025 г. и системен бон от 27.10.2025 г.и екранна снимка от мобилно приложение.