Решение № 260474 от 08.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8362/2020
- Вид
- Решение № 260474
- Подписан
- 08.10.2020
- В сила
- 09.10.2020
- Състав
- ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 08.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 8362 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника С.О.с вх. № 42134/26.06.2020 г., по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, чрез пълномощника му – юрк. А.
К., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление за разноските от 15.06.2020 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар, надвишаващ сумата от 100 лв., дължим в изпълнителното производство по изп. д. №20208510400861, както и пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че определеният от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение на взискателя в обжалваното постановление за разноските е прекомерен за разликата над 100 лв., до приетите за събиране 678 лв., предвид предприетите действия по събиране на вземането, изразяващи се единствено в образуване на изпълнителното дело, но не и такива, насочени към удовлетворяване на самото вземане. Моли съда да отмени същото за разликата над 100 лв. до 678 лв., както и да съобрази това с дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата В.Б.Б., чрез адв. Я. С., изразява становище за нейната неоснователност, сочейки че адвокатски хонорар е дължим в претендирания размер.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ М.П. излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, изтъквайки че размерът на адвокатското възнаграждение и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ са законосъобразно определени.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№20208510400861, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя В.Б.Б. чрез адв. Я. С., за събиране на парични вземания срещу длъжника Столична община, в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното плащане, както и за разноските за издаването на изпълнителен лист от 5 лв. С молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ от 04.06.2020 г. с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС за изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело, 120 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното дело и 318 с ДДС за процесуално представителство по изпълнителното дело.
На длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение на 04.06.2020 г., в която е посочено, че освен горепосочените суми за главница, адвокатско възнаграждение и разноски за издаване на изпълнителен лист, се дължи и законна лихва за периода 04.10.2016 г. – 18.06.2020 г. в размер на 2254,99 лв. и 966,06 лв. такси по ТТРЗЧСИ. В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ е уточнил, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 881,72 лв. с ДДС.
С обжалваното Постановление за разноските от 15.06.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на С.О.за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, в релевантната към датата на сключване на договора за правна помощ редакция от ДВ. бр. 45 от 15.05.2020 г. за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 100,00 лв., респективно 120,00 лв. с ДДС Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, предвиждаща начина на определяне на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в зависимост от техния размер, не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от С.О.разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 120 лв. с ДДС. Следва да се отбележи, че договореното между адвоката и взискателя възнаграждение от 240 лв. с ДДС за изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело и такова от 120 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното дело е прекомерно, и същото следва да бъде редуцирано до предвидения в НМРАВ твърд размер по чл. 10, т. 1. Ето защо обжалваното Постановление, с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 120 лв. с ДДС до 678 лв. следва се отмени за сумата над 120 лв. с ДДС. При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, в посочения в депозираните по чл. 436, ал. 1