Решение № 178 от 29.03.2023, Районен съд - Силистра

РЕШ.ИЕ

№ 178 гр. Силистра, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П.а при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №

20223420100657 по описа за 2022 година

Ищците Б. Х. - род. на ********** г. в гр. СС с личен номер в Р. Турция:

......................, гражданин на Р. Турция, живущ в Р. Турция, Х. Т. - род. на ********** г. в гр.СС с личен номер в Р. Турция: ......................., с адрес: кв. Х., ул. К. № ../.........................../ И., Й. Ч. - род. на ********** г., с личен номер в Р.Турция: .........................., с адрес: кв. Х., ул. К.................... № ..../...................../ И., Р. Ч. - род. на ********** г., с личен номер в Р.

Турция: ..........................., с адрес: кв. Х., ул. К................ № ........../......................../ И., М. А. Ч.

- род. на ..................г., с личен номер в Р.Турция: ......................., с адрес: кв. Х., ул. К.............

№ ..../....................../ И., В. Ш. - род. на ********** г. с личен номер в Р. Турция:

......................, с адрес: кв. Х., ул. К.................. №.../................................./ И., Н. Й. - род. на ********** г. с личен номер в Р.Турция: ........................, с адрес: кв. Х., ул. К................ № ...../.................../ И. и Б. К. - род. на ********** г. с личен номер в Р. Турция:......................, с адрес: кв. А., бул. ................... № ............, Б................../ И. твърдят, че са собственици по наследство от М. Т. (с имена в Р. България М. А.С.) на

-поземлен имот с идентификатор ...................................., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива по КК и КР на с. С., общ. Д., обл. СС, одобрени със заповед № РД-18-980 от 18.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 35013 кв.м. тридесет и пет хиляди и тринадесет квадратни метра/, трета категория, в местността „К.”, стар идентификатор: няма, номер на предходен план .............., при съседи: имоти с идентификатор ......................., ....................., ....................;

-и на поземлен имот с идентификатор № ............................., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива по КК и КР на с. С., общ. Д., 1 обл. Силистра одобрени със заповед № РД-18-980 от 18.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 10004 кв.м. /десет хиляди и четири квадратни метра/, трета категория, в местността „К.”, стар идентификатор: няма, номер на предходен план ................., при съседи: имоти с идентификатор ...................., ..................,......................, ....................

Твърдят, че при свое посещение в страната в началото на м. ноември 2018 г. Б. Х. узнала, че процесните имоти са продадени на първия ответник от лицата Б. Й. и Х. У. в качеството им на продавачи, действащи чрез пълномощника си А. М. А., също ответник по делото, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 83, т. 5 по описа на СВ – Д.за 2018 г. Отричат, че някой от наследниците е упълномощавал лицето А. М. А. да извърши продажбата и твърдят, че при разследване на РП – Д. станало ясно, че и пълномощното, с което той се легитимирал, не било надлежно заверено от нотариус, тъй като в регистрите на Четвърти Нотариус на Ч. не бил нА.чен документ с регистрационен № 5406 от 06.08.2018г. (номерът на пълномощното, послужило за извършване на сделката).

Поради изложените причини считат, че първата ответница придобила формално имотите (по време на брака си с втория ответник) от несобственик, както и че самите те не са загубили вещните си права върху тях, поради което молят съда да признае тяхното право на собственост спрямо ответниците, както и да осъди първия и втория ответници да им предадат владението върху процесните земеделски земи. Претендират направените по делото разноски.

Ответницата С. И. А. - К.А с ЕГН ********** от гр. Д., обл. СС, ул. „А. С.” № ....., ет....., ап..... не изразява становище по предявените срещу нея искове.

Ответникът К. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Д., обл. СС, ул. “А.С.“ № ...., ет...., ап..... признава, че ищците са собственици на процесните имоти, но оспорва иска за предаване на владението спрямо тях с възражението, че те не се намират в негова фактическа власт, тъй като ги е отдал под наем. Счита, че той и съпругата му не са дА. повод за завеждане на делото, поради което следва да бъдат освободени от задължението за заплащане на разноски.

Ответникът А. М. А. ЕГН ********** от с. Л., общ. К., обл. Д., ул. ”П.” № ......., чрез назначения му от съда процесуален представител изразява становище, че производството спрямо него следва да бъде прекратено, тъй като след изменението на иска от установителен в осъдителен претенциите спрямо него са отпаднА. (тъй като той не владее спорните имоти).

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявения срещу първия и втория ответник иск е с правно основание чл. 108 ЗС, а срещу третия ответник – с правно основание чл. 124 ГПК.

Чрез реШ.ие № 23 от 07.03.1994 г. на ОСЗ – Д. е възстановено правото на собственост на М. А. С. върху имоти № ............. и ............ по плана за земеразделяне на с. С., общ. Д., които съответстват на процесните имоти, видно от представена по делото актуална 2 скица на същите. Въз основа на реШ.ието на ОСЗ е издаден констативен НА № 44, т. 3 по описа на РС – Д. за 1995 г., чрез който лицето М. Т., гражданин на Р. Т. и бивш жител на Р.

България, с имена в България М. А. С. е бил признат за собственик на така посочените имоти. Идентичността на лицето с имена М. Т. и М. А. С. се установява и от документ от Р.

Турция, от който става ясно, че М. Т. с личен номер ...................... е получил турско гражданство чрез реШ.ие № 7/18239 от 27.08.1979 г. на Министерския съвет, както и че той е пристигнал в страната с изселнически паспорт, в който фигурира с имената М. Х. С., роден на ................... г. в с. С.а.

От представено по делото реШ.ие № 1996/548 от 21.11.1996 г. по д. № 646/1996 на Първонстанционен съд Б., Република Турция се установява, че М. Т. починал на ................ г. и бил наследен от съпругата си А. Т., както и четирите си деца Х. Т. (ищец), Б. Х. (ищца), Н.

Ш. и Н. Ч.. Н. Ч. починала на 14.06.2006 г. и била наследена от своя син Е. Ч., който на свой ред починал през 2012 г. и оставил като свои наследници съпругата си Р. Ч. и своите деца Й.

Ч. и М. Ч., всички те ищци в настоящото производство. Н. Ш. починала на .................. г. и била наследена от децата си Н. Й., Б. К. и В. Ш., ищци по делото, както и от съпруга си Х.

Ш., чиято смърт настъпила в хода на настоящото производство (на ...................г.) и който оставил като наследници същите низходящи, като тези на съпругата си. По делото не се твърди смъртта на съпругата на наследодателя А.Т., нито са представени доказателства за настъпване на подобно обстоятелство, поради което следва да се приеме, че като наследници на Мехмед Т. ищците на основание чл. 5, ал. 1 във вр. чл. 9, ал. 1 ЗН се явяват съсобственици на общо 4/5 ид.ч. от възстановените на наследодателя им имоти.

Процесните имоти се явяват предмет на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 83, т. 5 по описа на СВ – Д., чрез който лицата Б. Й., турска гражданска, родена на ********** г. в с. С. и и Х. У., турски гражданин, роден на .................г. в с. С., в качеството си на продавачи, действащи чрез пълномощника си А. М. А., прехвърлили на първата ответница правото на собственост върху тях срещу уговорена в договора продажна цена.

Продавачите се легитимирА. като единствени наследници на лицето М. У., роден на .......................г., чрез мотивирано реШ.ие № 2877/2018 по дело № 2858/2018 на 1-ви Миров съд – Ч., Република Турция, като същевременно представили удостоверение (писмо от Министерство на вътрешните работи на Турция), че в България наследодателят им е носил имената М. Х. С.в (в същия документ е посочено, че М. У. е получил турско гражданство с реШ.ие № 78/1368 от 14.12.1978 г.). От представено по делото удостоверение за граждански брак е видно, че към момента на сключване на процесната сделка купувачът С. И. А. – К.а се е намирала в брачни отноШ.ия с втория ответник К. Г. К..

От така събраните доказателства съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че първоначално правото на собственост върху процесните имоти е било възстановено именно наследодателя на ищците М. Т., което е констатирал и нотариусът, съставил констативен НА № 44, т. 3 по описа на РС – Д. за 1995 г., чрез който това лице е било признато за собственик на имотите. Поради тези причини след неговата смърт правото на собственост върху земите преминало в имуществото на неговите наследници – ищците 3 по делото и преживялата съпруга А. Т., неучастваща като ищец, и до този момент не е отпадало от имуществото им, тъй като те не са извършили разпоредителната сделка, обективирана в НА № 83, т. 5 по описа на СВ – Д., чрез която първата ответница се легитимира като купувач на процесните имоти. Ако продавачите Б. Й. и Х. У. са реални личности, следва да се приеме, че те не са били носители на вещни права върху имотите и съответно не са прехвърлили такива на своя съконтрахент по договора за покупко – продажба, който поради тази причина не е произвел вещно – прехвърлителен ефект.

Въпреки това по делото са нА.це данни, че като страни – продавачи по НА № 83, т. 5 по описа на СВ – Д., формално фигурират именно ищците Х. Т. и Б. Х. поради множеството съвпадения на лични данни на формалните продавачи с тези на ищците (макар да не е нА.це пълно съвпадение), съответно нА.чието на данни за техния наследодател в нотариалното дело, по което е издаден нотариалния акт (н.д. № 3 от 2018 г. по описа на РС - Д.). В крайна сметка във връзка с въпросната сделка е образувано досъдебно производство № 8/2018 г. по описа на РП – Д., по което е установено, че в регистрите на Четвърти Нотариус на Ч. не бил нА.чен документ с регистрационен № 5406 от 06.08.2018 г., какъвто е номерът на пълномощното, послужило за извършване на сделката; направената констатация разкрива неистинността на този документ и сочи на извод за извърШ.а измама, който опровергава хипотезата, че реални лица с имената Б. Й. и Х. У. са се считА. преди продажбата за собственици на имотите поради възстановяването им по реда на реституцията по ЗСПЗЗ на техния наследодател, а не на наследодателя на ищците по делото. В такъв случай следва да се приеме, че договорът за покупко – продажба, обективиран в НА № 83, т. 5 по описа на СВ – Д., е недействителен като сключен от пълномощник без надлежно учредена представителна власт от продавачите, поради което същият не е произвел присъщото му действие, т.е. облигационните и вещноправни последици, чието настъпване е целял. При всички случаи следва да се отбележи, че дори при вА.дност на сделката, тя реално би съставлявала основание за прехвърляне единствено 2/5 ид.ч. от правото на собственост върху земеделските земи, каквато е квотата на ищците Х. Т. и Б. Х. от наследството на техния баща.

Поради изложените причини следва да се приеме, че ищците са собственици общо на 4/5 ид. ч. от процесните имоти (другата 1/5 ид.ч. се полага на А. Т. съответно на нейните наследници), поради което искането за признаване на правото им на собственост (част от ревандикационния иск по чл. 108 ЗС) следва да се уважи в този размер, а за горницата – да се отхвърли както неоснователен и недоказан. Предаването на владението върху имотите се търси единствено спрямо първите двама ответници (след като бе направено изменение на исковата претенция), но установителната претенция спрямо третия ответник не е оттеглена, поради което производството спрямо него не следва да се прекратява, а установяването на собственическите права на ищците следва да има действие и спрямо него. Искът за предаване на владението на имотите би могъл да се уважи изцяло, тъй като предявяването му представлява действие на обикновено управление, поради което всеки съсобственик би могъл да ревандикира цялата вещ от трето на съсобствеността лице (в този смисъл реШ.ие № 174 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 4982/2016 г., I г. о.). Същевременно по делото липсват 4 доказателства, че първия и втория ответник владеят фактически имотите – те направиха възражение, че са ги отдА. под наем на трето лице (ЗП А. М. Я.), поради което не биха могли да предадат владението на ищците, докато самият наемател не е страна по делото и по отноШ.ие на него евентуалното осъдително реШ.ие срещу ответниците не би могло да произведе действие, при положение че фактическата власт върху имотите му е предадена преди предявяването на иска (арг. от чл. 523, ал. 1 ГПК). Поради изложените причини предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв същия следва да се остави без уважение.