Протокол № 37 от 16.01.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1094/2024
- Вид
- Протокол № 37
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Маргарита Коцева, Величка Пандева, Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 ал. 1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 37 гр. Благоевград, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Маргарита Коцева
Членове:
Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря М. Миразчийска
Сложи за разглеждане докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200601094 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Частният тъжител, редовно призован, явява се лично и с адв. К., редовно преупълномещена от адв. С. Г..
Подсъдимата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. М. Г., редовно упълномощена от по-рано.
АДВ. Г.: Представям пълномощно за настоящата инстанция.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба и допълнително представената такава с оглед запознаване с мотивите на първоинстанционния съд. Считам атакуваната присъда за неправилна и незаконосъобразна, не е съобразена със събрания по делото доказателствен материал, поради което моля да я отмените.
Нямаме доказателствени искания, не сочим нови доказателства.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Поддържам казаното от моя адвокат.
АДВ. Г.: От името на подзащитната ми оспорвам депозираната жалба.
Атакуваната първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, моля да я потвърдите, като съображения ще изложа в ход по същество.
Нямаме искания за нови доказателства и няма да сочим такива.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. К.: Моля да отмените атакуваната присъда и постановите такава, с която да признаете Т. М. за виновна за двете престъпления, за които е предадена на съд, а именно за такова по чл. 130 ал. 2 и по чл. 146 ал. 1 от НК.
Моля да присъдите на доверителката ми претендираните с тъжбата имуществени и неимуществени вреди и за двете престъпления, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното им изплащане и всички направени по делото разноски.
В допълнение към жалбата ще изложим следното:
РС – Благоевград е основал оправдателната присъда спрямо Т. М. с основен аргумент приетата медицинска експертиза и кредитиране на свидетелските показания на тези свидетели, доведени единствено и само от подсъдимата.
2
РС – Благоевград е приел, че за установяване на вида и механизма на телесните увреждания е обективна изготвената съдебномедицинската експертиза, като изготвена след анализ на представените медицински документи, твърденията на страните и свидетелските показания. Но съдът приема, че вещото лице не е обосновал получаването на травматичните увреждания на Б. по начин и механизъм, описани в тъжбата, което не кореспондира със събраните по делото доказателства, както и със защитата, която вещото лице д-р Я. З. със свидетелските си показания и след отговор на въпроси в съдебно заседание защити. Още в самото медицинско, издадено от д-р Я. З. на 12.10.2022 г., което е един ден след инцидента, изрично се посочва, че описаните в същото травматични увреждания на Б. могат да се получат по начина, по който същата описва да са й нанасяни удари. Впоследствие тази теза бе потвърдена от приетата по делото съдебномедицинската експертиза, където категорично вещото лице отговори и в съдебно заседание защити категорично тезата, че обективно възможно е травмите на Б. да са получени по описания от нея начин на причиняване. В мотивите към присъдата няма изложени аргументи защо не се приемат тези изводи на вещото лице.
Напротив, първоинстанционният съд приема, че заключението на вещото лице в тази част е необосновано и не кредитира експертното заключение в тази част.
На следващо място, по отношение на приета от съда СППЕ РС – Благоевград приема, че подсъдима е била в * и е показала ***, като първоинстанционният съд дори дава предположение, че това състояние може да е логична последица от нападението над М.. РС – Благоевград изобщо не е направил анализ на експертизата относно безспорно посоченото в същото и относно извършената характеристика на подсъдимата, че в случая не е налице състояние на физически афект по време на извършване на деянието, не са налице никакви признаци на *** на подсъдимата. Нещо повече, в СППЕ е изготвена и съставена характеристика, касаеща базисните *** качества на подсъдимата, установено е, че тя е лице с ***, от което и може да се направи обоснован извод за ***. Тези заключения на вещите лица са игнорирани от първоинстанционния съд, както и по отношение на същите няма анализ и мотиви на съда и които са съществени за разкриване на личността на подсъдимата и нейните реакции и действия на процесната дата.
3
За мен е несяно защо съдът не кредитира показанията на свидетелката П. и на другите свидетели, които са при режим на довеждане от наша страна, а дава вяра единствено на показанията на сина на подсъдимата – А.М., както и на съпруга й Т. М. и свидетелката Д.. Тези показания считам за противоречиви, като следва да се отбележи, че никой от тях не е бил очевидец, а съдът изгражда фактическата обстановка на база именно на тези показания, като не кредитира изложеното от самата частна тъжителка Б.. Но дори и доведена от страна на подсъдимата свидетелка А. Д. в показанията си заявява „Т. ми каза „Аз само я блъснах, тъжителката падна и се спъна“.“, но РС – Благоевград приема, че „аз само я блъснах“ са извадени от контекста.
Показанията са противоречиви и с оглед на това, че се твърди, че М. след инцидента се е качила със сина си и внука си, а свидетелките П. и Т., които са чистили стълбите на блока по същото време, заявяват при разпита си, че М. е била сама с внука си. С оглед на противоречията и родствената обвързаност на сина на М. с нея считам, че не следва да се кредитират показанията на същия от съда. Нещо повече, тъй като и първоинстанционният съд в мотивите си се основава на житейската логика, тогава житейски не е ли по-логично синът й да остане с майка си, ако тя е преживяла твърдения от нея стрес вследствие на инцидента, но той не я е придружил.
Районният съд приема, че свидетелките П. и Т. са очевидци, като в техните показания изрично е посочено, че не са били преки свидетели на случката, а са били на друг етаж и не са видели саморазправата, но са видели подсъдимата непосредствено след инцидента, за което една от свидетелките П. заявява в свидетелските си показания на 13.06.2023 г. „Непосредствено след инцидента е видяла подсъдимата, която си говореше с детенце и си беше напълно спокойна и си говореха, както и че подсъдимата е била сама с внучето си.“. Тези показания в тази им част не са обсъдени от първоинстанционния съд, като съдът приема, че М. е била уплашена въпреки показанията на свидетелката, първа видяла подсъдимата след инцидента и че нейните показания са в противоречие с показанията на сина й, че бил придружил майка си до апартамента. От друга страна тази свидетелка посочва в своите показания и че не е чула силна музика в същия ден, което е в противоречие от подсъдимата, която твърди, че Б. нарочно пуска музика преди да излезе от апартамента, за да я дразни, както и в процесния ден.
4
Следва да се обърне внимание, че М. се е снабдила с медицинско свидетелство едва на 18.10.2022 г., след като един ден по-рано на 17-ти е била извикана в полицията и й е бил съставен протокол за предупреждение, както и е следвало на следващия ден да даде обяснения по случая във връзка с депозираната жалба от страна на Б.. Същият ден М. депозира и жалба срещу подзащитната ми, в която е заявено „Нямам медицинско, но мога да отида и да си извадя“. Видно е, че медицинското е свързано със защитата теза за евентуално някакво нападение, отново представяйки се за жертва. Нещо, което е характерно за личността й и е установено от вещите лица по комплексната СППЕ. От друга страна в медицинското свидетелство от 18.10., една седмица след случая, в което като обективна находка няма нищо, не се установиха травматични увреждания, такива увреждания би имала, ако са били причинени по начина, описан от подсъдимата, а именно: ***. От такива действия остават следи, синини, охлузвания, отоци, но такива не са били установени от вещото лице. Кичур коса не може да порасне за 7 дни.
Що се отнася за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК, районният съд приема, че щом конкретно посочените от частния тъжител думи в тъжбата *** не са посочени в първоначалната, депозирана на 12.10.2022 г., жалба в полицията от същата, то значи не са казани, но това не е така. Жалбата се намира в кориците на делото и в нея е видно, че свидетелката е посочена, че е била обиждана. Дори в последващо подадените обяснения, дадени от подзащитната ми, са именно в тази насока. Тук отново сме изправени пред необсъждане и основаване на събраните по делото доказателства от страна на първоинстанционния съд, но с мотиви логично е и житейски оправдано е тя да наведе такива оплаквания в жалбата.
Житейски оправдано е, че след като е изживяла стреса на 11.10.2022 г. и след като на 12 октомври целият ден е била по болници и е правила изследвания, видно от събраната по делото медицинска документация, Б. да не изложи прекалено подробно думите, с които е била наричана, още повече и с оглед на това, че жалбата е подадена в полицията с оглед физическата саморазправа и уплахата, която е имала и страха да не повторят събитията.
Така на практика считам, че липсват мотиви на първоинстанционния съд защо не приема извършване на престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК и я оправдава за същото.
5
Моля с оглед изложеното да счетете, че изводите на РС – Благоевград са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което атакуваната присъда се явява неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, както и с оглед данните за извършените престъпления се обуславя основателността на предявените граждански искове, като моля да присъдите сторените в процеса разноски.
Алтернативно моля да върнете делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ: Аз мога да кажа, че все още съм *. Аз не живея в този апартамент, ходя всеки ден, тъй като се налага да пазя внучето. Защото сме на *** и по улицата да мина те са там на площадка или на терасата и я виждам и все още изпитвам *. Така се получиха нещата в районния съд един вид, че аз съм нападателката, а тя е нападнатата от мен, което не е така. Аз веднага съм реагирала с всички неща, които е могло да се направи – жалба до полиция, медицински и прегледи и скенер на главата, с всички медицински документи разполагам, за да докажа, че аз съм правата и нападната, докато тя реагира постфактум след като разбра, че аз съм подала жалба. Искам справедливо решение от съда, това искам.
АДВ. Г.: Моля да потвърдите така атакуваната първоинстанционна присъда на РС – Благоевград, с която оправдава подзащитната ми Т. М. по въведените с частната тъжба от страна на Б. 2 престъпления.
На първо място, наведените доводи във въззивната жалба са свързани с необективно приемане от страна на първоинстанционния съд на събраните в рамките на съдебното производство доказателства. Това обаче категорично не отговаря на обективната истина. На първо място не само по почин на двете страни – частния тъжител и защитата, подсъдимата и нейният процесуален представител, но и на съда бяха събрани огромен обем от доказателства, които навеждат на един единствен извод, до който е стигнал първоинстанционният съд, че не частната тъжителка Б. е била нападната, а именно подзащитната ми Т. М. е била нападната физически от Б. и именно Б., опитвайки се да я последва, се е препънала и е получила травматичните увреди.
6
Районният съд внимателно е анализирал всички групи събрани доказателства в цялост и в тяхната взаимовръзка. Действително правилно е преценил, че липсва житейска логика в твърдяното от частната тъжителка едва в частната тъжба при условие, че преди това е депозирала жалба пред органите на реда, съобщила е пред съдебния лекар за нанесени й травматични увреждания евентуално и е обяснила механизма, при който ги е получила, съобщила е пред д-р Т., с който като специалист е направил допълнителни изследвания – скенер на главата и мозък и допълнителна терапия, свързана с ***, но запознавайки се внимателно с всички медицински документи, както и в днешното съдебно заседание частната тъжителка каза, че се е постарала да събере и разглеждайки ги в съвкупност с останалия доказателствен материал – свидетелските показания, изцяло твърдяно от нея в частната тъжба се опровергава.