Решение № 242 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100604125 по описа за 2025 година

Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), вх. № 161588/09.05.2025 г. по описа на СРС, и въззивна жалба от пострадалата Т. А. Б., действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.

Ц. Б., вх. № 176119/20.05.2025 г. по описа на СРС, срещу протоколно Определение от 07.05.2025 г., постановено по НОХД № 3822/2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 104-ти състав, с което, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по НОХД № 3822/2025 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО Обвинителен акт срещу подс. С. В. – за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.

В така депозирания протест се излага, че постановеното Определение от СРС, НО, 104-ти състав е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Релевират се доводи, че описаните в обстоятелствената част на Обвинителния акт, внесен за разглеждане в СРС, действия на подсъдимия С. В. кореспондират в пълнота с изложеното в диспозитива на формулираното спрямо него обвинение за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. Сочи се, че в конкретния случай е налице едно и също действие, с което деецът е осъществил акт на принуда и акт на блудство, при налична функционална връзка помежду им. Излагат се доводи, че използваните в Обвинителния акт думи „интимни части“ дават достатъчно ясно описание – в областта на кои анатомични части на тялото е била опипвана пострадалата от подсъдимия. Акцентира се, че именно тези думи са били използвани от пострадалата при нейния разпит, в който тя е дала конкретно описание на инкриминираната престъпна 1 деятелност, за която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по воденото досъдебно производство. Представителят на държавното обвинение намира, че евентуалното изискване от органите на разследването на по-подробно и детайлно описание на местата, където пострадалата Т. Б. е била опипвана от подсъдимия В., би довело до ненужно допълнително травмиране на жертвата, което би било в противоречие с разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

В сезиращия Съда протест се излага становище, че Обвинителният акт отговаря на формалните изисквания, предвидени в НПК, като в диспозитива и в обстоятелствената му част се съдържа подробно описание на деянието, извършено от подсъдимия В.. Изразява се несъгласие с извода на Районния съд, че изписването на текста на чл. 150, ал. 1 от НК в диспозитива на Обвинителния акт, е недостатъчно за установяване на конкретен състав на престъпление. В тази връзка се развиват аргументи, че внесеният в Съда Обвинителен акт изчерпателно описва елементите на състава на престъплението, за което подсъдимият С. В. е предаден на съд, без да се нарушават неговите процесуални права. В подкрепа на тезата се излагат съображения, че съгласно константната съдебна практика, включително Решение № 163 от 11.02.2021 г. по н. д. № 605/2020 г., І н. о., НК на ВКС, е достатъчно в диспозитива на Обвинителния акт да се посочи съставът на престъплението, а конкретните действия на обвиняемия да бъдат описани в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Аргументира се, че съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, Съдът може да прекрати наказателното производство, когато Обвинителният акт описва несъставомерно деяние, което не реализира нито общите признаци на дадено престъпление, очертани в нормата на чл. 9, ал. 1 от НК, нито съвкупността от признаци, чрез които се очертават отделните видове престъпления в Особената част на НК. Според представителя на държавното обвинение, друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НК, е изводът за несъставомерност да се основава на изложените в обстоятелствената част факти, без да се преценява тяхната доказателствена подкрепа, която е предмет на преценка от Съда с крайния съдебен акт – присъда, в каквато насока цитира практика на Върховната съдебна инстанция.

Обосновава се, че в случая не са налице законовите предпоставки за прекратяване на наказателното производство, доколкото в процесния Обвинителен акт са описани всички елементи на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, за което подсъдимият С. В. е предаден на съд, като са посочени всички обективни и субективни признаци на твърдяното за извършено от него престъпление, и конкретните действия, осъществени от него, чрез които тези признаци са реализирани. Излагат се доводи, че Обвинителният акт представлява едно цяло и не следва да се изисква описание на фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнителното деяние, да бъдат изписвани и в диспозитива на формулираното обвинение, след като това е било сторено в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Отправя се искане към Въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт, като неправилен, необоснован и незаконосъобразен.

В подадената до Съда въззивна жалба от пострадалата Т. А. Б., действаща със съгласието на своята майка и законен представител А. Ц. Б., се изтъква, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Излага се в хронологичен порядък процесуалното развитие на наказателното производство, като се сочи, че по първоначално внесения в СРС Обвинителен акт срещу подсъдимия С. В., е било образувано НОХД № 14710/2024 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, в разпоредителното заседание по което, провело се на 11.12.2024 г., Съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемото лице. Сочи се и, че 2 така постановеното Определение на СРС, НО, 104-ти състав, е било потвърдено от СГС, НО, ХІІ-ти въззивен състав.

Излага се, че впоследствие СРП е изготвила и внесла в СРС нов Обвинителен акт срещу подсъдимия С. В. – за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, по който е било образувано НОХД № 3822/2025 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав. В хода на проведеното ново разпоредително заседание по делото съдебният състав е констатирал аналогични пропуски в повторно внесения Обвинителен акт срещу подс. В., но вместо съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато отново на СРП за отстраняване на констатираните недостатъци, първостепенният Съд е постановил Определение, с което е прекратил наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т.

2 от НПК; отменил е взетата спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда и е постановил връщане на приобщените по делото веществени доказателства. Твърди се, че първоинстанционният Съд е оставил без разглеждане своевременно депозираното от жалбоподателя писмено искане за конституиране на пострадалата в качеството й на частен обвинител и граждански ищец, в противоречие с разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от НПК.

В така подадената въззивна жалба се сочи, че в настоящия случай не са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство, визирани в чл. 24, ал. 1, т. 1 – 10 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от НПК. Твърди се, че СРС не е изложил никакви мотиви в атакуваното Определение – защо приема, че описаното в Обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. Излагат се аргументи, че изпълнителното деяние на двуактното престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, може да бъде извършено чрез едно действие, с което деецът едновременно осъществява принуда спрямо пострадалото лице и възбуждане на полово желание без съвкупление, какъвто се явява и процесният случай. Сочи се, че евентуалните упреци на първоинстанционния Съд към Прокуратурата във връзка с формулирането на обвинението от фактическа и правна страна, не отнемат престъпния характер на извършеното от подсъдимия деяние, поради което и прекратяването на наказателното производство се явява незаконосъобразно и необосновано.

В тази връзка се мотивира, че с прекратяването на наказателното производство първият Съд е накърнил процесуалните права на жалбоподателката, в качеството й на пострадалото от процесното деяние лице, лишавайки я от законови средства за защита. Излагат се съображения, че решаващата съдебна инстанция е следвало да упражни отново правомощията си по чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. л. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като прекрати съдебното производство и върне делото на СРП за коригиране на констатираните недостатъци в Обвинителния акт.

Отправя се искане към Въззивния съд да отмени атакуваното Определение и да върне делото на първоинстанционния Съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание, представителят на СГП подържа депозирания протест срещу Определението на СРС, НО, 104-ти състав, по съображенията, изложени в него. Релевира доводи, че внесеният в СРС Обвинителен акт отговаря на изискванията на закона и е налице последователност между обстоятелствената част и диспозитива на същия. Излага, че в Обвинителния акт изрично е посочено, че действията по полово удовлетворение и приложената сила, са осъществени чрез натиск с ръка по интимната зона на пострадалото лице, както и, че твърденията в Обвинителния акт сочат на осъществен състав на престъпление от общ характер. Пледира Определението на СРС да бъде отменено.

Упълномощеният повереник на пострадалата Т. А. Б. – адв. К. Н. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба по съображенията, изложени в нея. Намира, че в случаите, в които Съдът прецени, че Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.

3

246 от НПК, следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора с указание нередовностите да бъдат отстранени, а не да прекратява наказателното производство и по същество да чете оправдателна присъда. Сочи, че незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила, наказателното производство е било прекратено, без да е налице която и да е от хипотезите по чл. 24, ал. 1, т. 1 – 10 от НПК. Отправя искане за отмяна на Определението, като неправилно и незаконосъобразно.

Пострадалата Т. А. Б., действаща със съгласието на своята майка и законен представител А. Ц. Б. – редовно призована, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване и по основателността на депозираните въззивен протест и въззивна жалба.

Упълномощеният защитник на подсъдимия С. В. – адв. А. М. – от САК, отправя искане Определението на първия Съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Развива доводи, че веднъж вече съдебното производство е било прекратявано и делото – връщано на СРП, за отстраняване на нарушения, но при повторното внА.не на Обвинителния акт в Съда е било внесено същото обвинение, което е мотивирало защитата да поиска прекратяване на наказателното производство. Навежда доводи, че за да постанови правилен и законосъобразен съдебен акт, Съдът трябва да осигури състезателен и правилно проведен процес, а такъв при обстоятелствата, при които е внесен процесния Обвинителен акт, който очертава рамките на наказателния процес, не може да бъде осигурен. Сочи, че това е мотивирало първостепенният Съд да постанови съдебния си акт, който намира за правилен и законосъобразен.

Подсъдимият С. В., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си. В последната си дума отправя искане за бъде потвърдено определението на първата инстанция.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като взе предвид изложеното във въззивните протест и жалба, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, по реда на чл. 313 от НПК, НАМЕРИ за установено следното.