Решение № 260003 от 20.01.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ №

Гр.Плевен

, 20.01.2021 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично съдебно заседание на единадесети януари , през две хиляди

,двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 254 / 2019 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

С исковата молба от Х.Л.Х. и Л. Х.М. ,чрез пълномощника им адв. П.К. са предявени срещу *** „ АД , ЕИК-*** – гр.София субективно съединени искове с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за първия ищец -100 000 лв./ частичен иск от 200 000лв. / и с цена 25 500 лв. за втория ищец / частичен иск от 40 000 лв./,представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди поради смъртта на Л.С. Л. ,настъпила при ПТП на 04.09.2018г.,виновно причинено от водача на лек автомобил *** модел *** с рег. № ***- П.А. Р. ,който е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност „ ,ведно законната лихва върху всяка от двете суми ,считано от 12.09.2018г. / датата на която според ищците е изтекъл срока по чл. 329,ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430 , ал.1 от КЗ / до окончателното им заплащане. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на осн. чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА ,заедно с ДДС.

В с.з. на 11.01. 2021г. съдът е допуснал изменение на претенциите на осн. чл. 214 от ГПК ,като претенцията на Х.Х. е увеличена до размер на 180 000лв. , а претенцията на Л. М. – в размер на 30 000 лв.

Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.

В исковата молба се твърди ,че на 04.09.2018г. около 10 ч. по пътя ІІІ-303 от с.*** към с.*** се движил лек автомобил „***“ модел *** с рег. № ***, управляван от водача П.А.

Р.,който нарушил правилата за движение по пътищата ,като управлявал с несъобразена скорост и при десен завой навлязъл в насрещната лента за движение ,излязъл от пътя и се ударил челно в крайпътно дърво при което настъпила смъртта на Л. Х.Л. . Сочи се ,че по случая било образувано ДП по описа на РУ-Левски пр. № 180/2018г. по описа на ОП-Плевен ,което обаче било прекратено с Постановление от 16.09.2019г. поради настъпилата смърт на виновното лице-водача на лекия автомобил. Твърди се ,че за увреждащия лек автомобил има сключена застраховка „гражданска отговорност „ със *** „ АД по застрахователна полица № *** със срок на валидност една година ,считано от 20.08.2018г. до 20.08.2019г. ,която е била валидна към датата на застрахователното събитие -04.09.2018г. Ищците твърдят , че са предявили извънсъдебно претенциите си за изплащане на обезщетение пред *** „АД и са представили всички документи с които разполагат ,като претенциите им са били присъединени към вече заведената щета № 0000-1000-01-18-7838/05.11.2018г. ,но им е било отказано изплащане на обезщетение .

Твърди се ,че Х.Л.Х. е баща на починалия ,а Л. Х.М. е сестра на починалия Л. Х.Л..Твърди се

,че между тях са съществували отношения характеризиращи се с изключителна близост ,обич , уважение , взаимна привързаност и подкрепа , помагали са си един на друг ,както и че Л. Л. е бил в добро здравословно състояние ,жизнен за възрастта си и неочакваната загуба е особено трагично обстоятелство,което завинаги променя живота на ищците.

В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество – *** АД е подало писмен отговор.

По съществото на правния спор ответникът оспорва изцяло предявените искове както по основание ,така и по предявения размер.

По претенцията предявена от Х.Л.Х. се изразява становище ,че законът не съдържа презумпция ,че при смърт на едно лице непременно настъпват неимуществени вреди за неговите близки. В т.вр. се оспорва ,че между Х.Х. и Л. Л. са съществували отношения на общност ,привързаност ,обич и доверие ,които да са били прекъснати само от настъпилото ПТП.

Оспорва се активната материалноправна легитимация на втората ищца-Л. М.,като се счита ,че тя няма качеството на трето увредено лице с право на обезвреда ,като се счита ,че тя няма право на обезщетение за неимуществени вреди вместо най-близките роднини на починалия , а той има такива ,както и се оспорва ,че тя е имала отношения на особена близост с Л. Л. ,различни от обичайните отношения между брат и сестра . Сочи се и това ,че Л. М. не е наследник на починалия,тъй като той е оставил наследници от първи ред ,които са легитимирани да претендират обезщетение поради смъртта му.Позовава се на ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС ,като се счита ,че не е налице такова изключение при което друго лице извън лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВКС да е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия поради което да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания ,които да е справедливо да бъдат обезщетени.

Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил за настъпване смъртта на Л. Л. ,респ. за настъпване на неимуществените вреди,като заедно с това се прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал Л. Л. ,който в нарушение на чл. 137а от ЗДвП е пътувал в лекия автомобил без да ползва обезопасителния колан , а освен това е приел да пътува в автомобил, управляван от водач ,употребил алкохол.

Счита се ,че размерът на претенциите за неимуществени вреди е завишен и в противоречие с принципа на чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва се също така и претенцията за законна лихва ,в т.ч. и началната дата от която тя се претендира,като се сочи ,че не са били представени изрично поискани от застрахователя документи.

Подадена е и допълнителна искова молба в която е взето отношение по направените от ответника възражения и по доказателствените му искания.

Върху ищците е доказателствената тежест да установят и докажат пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а именно :

1. механизма на осъществяване на процесното ПТП и вината на водача на лекия автомобил за неговото настъпване.

2. че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП,смъртта на Л. Л. и претърпените от ищците болки и страдания.

3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от всеки от ищците болки и страдания.

Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват или намаляват неговата отговорност обстоятелства , които твърди в писмения си отговор.

В конкретния случай не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд ,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца. Не е спорно между страните по делото , а е видно и от приложеното досъдебно производство , че образуваното във връзка с процесното ПТП за престъпление по чл. 343,ал.1 б.“в“ от НК досъдебно производство № 180/2018г. по опис на ОП-Плевен е било прекратено с постановление от 16.05.2019г. на осн чл. 199, чл. 243,ал.1 т.1 във вр. с чл. 24,ал.1т. 4 от НПК поради настъпилата смърт на водача на лекия автомобил- П. Р. .

Поради това се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца да се извърши в рамките на настоящото исково производство след преценка на събраните годни доказателства.

В това отношение съдът съобрази на първо място представеният по делото от ищците констативен протокол за ПТП с пострадали лица №16 от 04.09.2018г. ,съставен от мл. автоконтрольор В.Н.С. при РУ на МВР - Левски ,който протокол е съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР ,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд .Този протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия.В раздела „ обстоятелства и причини за ПТП“ на процесния протокол длъжностното лице е отразило „На 04.09.2018г. около 00,10 ч. на път ІІІ-303 от с.*** към с.*** при килбометър І+797 участник № 1 управлява с несъобразена скорост и на десен завой навлиза в насрещната лента за движение , излиза вляво от пътя и се удря челно в крайпътно дърво ,като прави

ПТП с имуществени и неимуществени щети . Вследствие на удара водачът и пътникът почиват на място .“

Констатираното в този протокол относно причините и механизма на възникване и протичане на произшествието е подкрепено и от другите писмени доказателства по делото и по –конкретно от протокола за оглед на местопроизшествието ,както и от приетата от страните без възражения и оспорвания комплексна съдебна автотехническа и съдебно –медицинска експертиза.

Според заключението на комплексната експертиза в нейната автотехническа част ,изготвена от в.л. инж.В.И. „от техническа гл.т. причината за настъпване на ПТП е движение от страна на водача на автомобил *** *** с рег. *** със скорост/ 119,5 км./ч./, значително по –висока от критичната/ 104,9 км./ч./ на занасяне при движение в дъга на десен завой и мокра асфалтова настилка ,вследствие на което МПС губи напречна устойчивост ,изразяваща се в занасяне и излиза извън очертанията на асфалтовата настилка на пътното платно с последващ удар в крайпътно дърво“.Така че на първо място противоправното поведение на водача на лекия автомобил П. Р. се изразява в движението му с несъобразена с конкретните пътни условия скорост ,която освен това надвишава и разрешената за този пътен участък която е 90 км./ч. , а така също и в неспазване на задължението му да осъществява непрекъснат контрол над управляваното от него МПС ,така че да не поставя в опасност живота и здравето на другите участници в движението –т.е. нарушени са нормите на чл.20,ал. 1 и ал.2 от ЗДП и на чл. 21 от ЗДП .

Освен това от заключението на комплексната съдебна експертиза в нейната медицинска част ,която се основава на приложените в досъдебното производство документи, става ясно ,че водачът на лекия автомобил го е управлявал след употреба на алкохол ,която го е довела до „състояние на тежка степен на алкохолно опиване в стадий на елиминация „ ,която се характеризира с тежко потискане на централната нервна система /количествени промени в съзнанието от унесеност до кома ,отслабени до липсващи сухожилни рефлекси ,смущения във вегетативните функции ,като е възможен и смъртен изход при това състояние“ . Според пробите за наличие на алкохол в кръвта и урината на водача на лекия автомобил П. Р. ,взети от трупа му , концентрацията е била съответно 2,76 промила и 3,14 промила. В т.см. безспорно е установено и това, че водачът на лекия автомобил е нарушил и забраната да управлява МПС след употреба на алкохол.

Комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза също така подкрепя твърдението в исковата молба ,че смъртта на пътника в лекия автомобил- Л. Х.Л. се намира в пряка причинна връзка с въпросното ПТП. Според експертизата „ причината за смъртта е тежка комбинирана гръдно –коремна травма ,довела до счупване на кости ,масивни изливи на кръв и увреждане на вътрешни органи /сърце , бели дробове , черен дроб и далак / ,като смъртта е настъпила бързо /за няколко минути / и е била практически неизбежна.В т.см. съдът намира,че е доказано по делото ,че е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил *** модел *** с рег. № ***- П.А. Р.,което се намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пътника в същия автомобил - Л. Х.Л.,което пък от гл.т. на застрахователното правоотношение ,страна по което е ответното дружество осъществява застрахователното събитие ,което се покрива от сключеният договор задължителна застраховка гражданска отговорност/какъвто няма спор между страните че е бил сключен / и поради това представлява основание за ангажиране пряко отговорността на застрахователя за причинените от застрахования при него водач на лек автомобил,причинил процесното ПТП с имуществени и неимуществени вреди от него.