Присъда № 2 от 07.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1591/2024
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 23.01.2025
- Състав
- Румяна Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.2 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371т · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №2/07.01.2025г. по НОХД № 1591/2024г. по описа на ВОС.
Производството е по Глава 27 от НПК, чл.371т.2 от НПК.
ВАРНЕНСКА окръжна прокуратура е обвинила :
С. К. Х. в това, че на 11.11.2022г., на междуградски път III-208 при км 42+500, в близост до разклона за с. Партизани, общ. Дългопол, обл. Варна посока гр. Провадия, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Фокус" с per. № ***, нарушил правилата за движение по Закон за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.", и по непредпазливост причинил смърт на Х. Ш. Х. престъпление по чл. 343. ал. 1,6. „в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението, като счита, че фактическата обстановка е изяснена и коректно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият признава фактите по обвинителния акт, поради което безспорно от обективна и субективна страна същият е извършил престъпление по чл.343 ал.5 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, при форма на вина „непредпазливост“ и по-конкретно във формата „небрежност“. За това престъпление се предвижда наказание от 3 до 8 години „Лишаване от свобода“, поради което при индивидуализиране на същото прокурорът счита, че следва да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства, като при превес на същите, а именно чисто съдебно минало, добри характеристични данни, на подсъдимия следва да бъде наложено такова в минималния размер за срок от 3 години и след прилагане разпоредбата на чл.58а НК, да се редуцира до 2 години, което на основание чл.66 от НК да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Счита, че на основание чл.343г от НК следва да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, което да бъде за срок от 2 години. Относно вещественото доказателство – лек автомобил пледира да се върне на подс. Х..
Подсъдимият С. К. Х. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът изтъква, че се касае за много неприятен случай, при който подсъдимият е загубил в резултат на допуснато от него произшествие, един свой близък човек – неговия баджанак. Освен получените от него физически травми, за които е лекуван, подсъдимият е и с морална травма от това, което е допуснал. Предвид горното защитникът счита, че той следва да понесе отговорността по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, но с корекцията, че наказанието следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, тъй като към момента на деянието, отговорността по НК за това престъпление е била от 2 до 6 години Лишаване от свобода. В останалата част споделя казаното прокурора, че следва наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и по- конкретноподсъдимият е неосъждан, с добро поведение в обществото, неговата възраст, както и обстоятелството, че въпреки това е трудово ангажиран и продължава да работи като пазач на пречиствателна станция към общ. Руен. Относно формата на вината изтъква, че не се касае за умишлено нарушение на правилата за движение, а се касае за едно единствено нарушение – чл.20 ал.1 от ЗДвП, извършено по небрежност – по-леката форма на непредпазливостта.
Защитникът сочи, че подсъдимият има критично отношение към извършеното, искрено съжалява за стореното и понастоящем е запазил добрите отношения с близките на своя баджанак. Предвид горното моли съда да определи наказание под средния размер, който да бъде съответно редуциран с 1/3 на основание чл.58а от НК. С този размер на наказанието счита, че ще се постигна т целите на общата и специалната превенция, поради което не е необходимо неговото ефективно изтърпяване, а моли съда да приложи чл.66 от НК и да наложи условно наказание на подсъдимия. По отношение нормата на чл.343г от НК моли размера му да е в рамките на размера на наказанието „Лишаване от свобода“, макар след произшествието подсъдимият да не е сядал зад волана и да не е управлявал автомобил, травмиран от случилото се. В последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено 1 условно наказание, като изразява съжаление за стореното.
Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С. К. Х. е роден на 05.03.1955г. в с. Л., общ. Руен, обл. Бургас, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер и работещ.
Подсъдимият Х. бил правоспособен водач на МПС, категория „А, В, АМ, ТКТ", като притежавал валидно СУМПС № 285103328. Същият управлявал лек автомобил марка „Форд Фокус" с per. № ***, негова собственост.
На 11.11.2022г. около 15:00ч. подс. Х., управлявайки личния си лек автомобил марка „Форд Фокус" с per. № ***, потеглил от с. Л. към гр. Варна, за да вземе дъщеря си от Летище Варна, която пристигала от Федерална Република Германия. Пострадалият Х. Ш. Х. решил да го придружи, като се качил на предна дясна седалка. Двамата били с поставени обезопасителни колани. Около 15:35 часа по път III - 208 при км. 42+500, преди разклона за село Партизани, лек автомобил „Ситроен Ц5" с per. № ***, с водач свид. Г. С. се е движел в посока от гр. Провадия към гр. Айтос в дясната лента за движение в тази посока със скорост 89,54км/ч. До него на предна дясна седалка се намирал св. А. А.. Пътят в този район бил с дребнозърнест асфалт, който бил мокър, тъй като имало превалявания от дъжд през денонощието с различен интензитет. Пътното платно в районна на местопроизшествието било с ширина 6,80 метра, разделено с непрекъсната бяла линия на две пътни ленти - по една за всяка посока, с широчина от по 3,40 метра. Максимално допустимата скорост в района била 90 км/ч. Малко пред лек автомобил „Ситроен Ц5" с per. № *** се движел л.а.
БМВ с водач св. Й. Х.. На предна дясна седалка се намирал брат му св. Й. Х., а на задната седалка се возели св. И. А. и св. М.. В противоположна посока, от гр. Айтос към гр.
Праводия, със скорост 74,7 км/ч. се движел лек автомобил „Форд Фокус" с per. № ***, управляван от подс. С. К. Х., с пътник на предна дясна седалка пострадалия Х.. При км 42+500 лек автомобил „Форд Фокус" с per. № А7622 НК преминал през попътен десен завой, като поради неосъществен контрол над МПС от подс. Х., при излизането от него се завъртял около вертикалната си ос и се отклонил наляво спрямо посоката на първоначалното си движение, като навлязъл в лентата за насрещно движещи се превозни средства, където настъпил удар с лек автомобил „Ситроен Ц5" с per. № ***. Ударът настъпил в лентата за движение в посока от гр. Провадия към гр. Айтос. За лек автомобил „Ситроен Ц5" с per. № *** ударът бил в предната част на превозното средство. За лек автомобил „Форд Фокус" с per. № *** ударът бил в странична дясна част на превозното средство. След удара лек автомобил „Ситроен" се отклонил леко на дясно спрямо посоката на първоначалното си движение, като се установил в покой в положението, в което е намерен при извършения оглед на местопроизшествие. След удара лек автомобил „Форд" се плъзнал странично в посока обратна на посоката на първоначалното му движение, като се завъртял около вертикалната си ос по посока на въртенето на часовниковата стрелка. Лек автомобил „Форд" достигнал със страничната си лява част до крайпътно ограждение тип „мантинела", намираща се от дясната страна на платното за движение, завъртял се около хоризонталната си ос по посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и се обърнал върху мантинелата, като се устаноил в покой зад нея, върху последващия земен скат, върху тавана си и опрян в съседни дървета. Вследствие на произшествието настъпили материални щети по превозните средства, а пострадалия Х. Ш. Х. починал на място. Преди удара с л.а.
„Ситроен", л.а. Форд" се разминал и с л.а. БМВ, като непосредствено след това водача му св.
Й. Х. чул силен шум от сблъсък и в огледалото за задно виждане забелязал дим. Разбрал, че е настъпило ПТП и спрял на безопасно разстояние. Заедно с другите пътници се приближили до ударилите се автомобили, но решили да не пипат лицата до пристигане на мед. помощ. Св. И. М. подал сигнал на тел 112. Такъв сигнал подала и случайно пътуващата от там св. Б.. На място пристигнал полицейски екип в състав св. В. А. и П. П., както и екип 2 на спешна медицинска помощ от ЦСМП - гр. Дългопол, който констатирал смъртта на Х., а подс. Х. бил отведен за допълнителен преглед и лечение. За изваждане на трупа от лекия автомобил и оказване на друго съдействие при извършения оглед на местопроизшествие пристигнал и екип на РСПБЗН - гр. Дългопол в състав свидетелите С., Р. и И..
За определяне причината за смъртта на Х. Ш. Х., в хода на проведеното разследване е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 146/2022 г. на УМБАЛ „Св.
М.а" ЕАД - Варна. Видно от заключението по същата причината за смъртта е съчетаната травма с прекъсването на гръбначния стълб в шийния отдел. Това обикновено било в резултат от внезапно възникващи инерционни сили водещи до рязкото отклоняване на главата на дадена страна.
В хода на досъдебното производство били назначени химически експертизи, видно от които водачите на двата автомобила не са били употребили алкохол и наркотични вещества.
За определяне механизма на произшествието и причините, довели до настъпването му била назначена и изготвена автотехническа експертиза и допълнителна такава. Съгласно заключението на вещото лице водачът на лек автомобил „Ситроен"' - св. С. не е имал възможност да предотврати произшествието, чрез спиране от момента на възникване на опасността. Водачът на лек автомобил „Форд" - подс. Х. е имал възможност да предотврати произшествието, като при преминаване през попътен десен завой е следвал траекторията на завоя. Скоростта на движение на лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № *** преди произшествието установена от вещите лица е била 89,54км. в час. Скоростта на движение на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** преди произшествието е изчислена на 74,7км. в час. Причината за настъпване на произшествието според експертите е загуба на водача – подс. Х. на контрола над управлението на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** при преминаването и излизането от кривата на попътен десен завой, отклоняване на превозното средство наляво спрямо посоката на първоначалното му движение заедно със завъртане около вертикалната си ос и навлизането на превозното средство в лентата и траекторията на движение на насрещно движещото се превозно средство. Поради факта, че скоростта на движение на лек автомобил „Форд“ преди произшествието е по- ниска от критичната скорост за преодоляване на завоя, то за да настъпи загубата на страничната устойчивост на автомобила при преминаване през кривата на завоя е нужно водачът му да е извършил рязко или резки действия с уредите за управление- завъртане на волана, задействане на спирачната система и/ или подаване на тяга към задвижваните колела. Водачът на лек автомобил „Форд" е имал възможност да предотврати произшествието, като при преминаване през кривата на попътен десен завой преди произшествието следва траекторията на завоя и извършва плавни действия с уредите за управление на превозното средство.
Въз основа на изложеното се установява, че настъпилото ПТП е в резултат от допуснати от подс. Х. нарушения на Закона за движение по пътищата, и по- конкретно чл.20ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, вследствие на което е била причинена смъртта на Х. Ш. Х..
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, като в тази връзка е взел предвид показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и обясненията на обвиняемия, чиито протоколи за разпит са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.372ал.4 от НПК, както и писмените доказателства, находящи се в ДП, заключенията по назначените съдебно автотехническа, химически и медицинска експертизи. Всички те подкрепят волеизявлението на подс. Х., с което той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В своята съвкупност доказателствата очертават идентична и безпротиворечива фактическа обстановка, сочат, че има извършено престъпление и негов автор е подсъдимият Х..
Разпечатката съдържа 21 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11b1fdb9-b154-430f-b551-86e6ba3057bb