Определение № 298 от 20.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Кюстендил, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500061 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника му юрк. Н.П., частна жалба с вх. № 1129/08.03.2024 г., представляваща по същество молба за изменение в частта за разноските на определение № 115/20.02.2024 г., постановено по настоящото дело, с което дружеството е осъдено да заплати на С. Т. А., ЕГН: **********, сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща сторени от молителя разноски в развилото се по реда на чл. 423 ГПК производство.

Излагат се аргументи, че с приемането на възражението от въззивния съд се възстановява висящността на заповедното производство, поради което направените разноски следва да бъдат присъдени или от исковия съд с крайния съдебен акт в производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, или от заповедния съд с акта, с който приключва заповедното производство. Допълва се, че при последващо предявяване на установителен иск същият може да бъде отхвърлен изцяло или частично, поради което отговорността за разноските следва да се разпредели съобразно отхвърлената и уважената част от иска. По изложените съображения се застъпва, че присъждането на разноски, сторени в заповедното производство е извън компетентността на въззивния съд в производството по чл. 423 от ГПК. Поддържа се, че в производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, тъй като в този случай заповедното производство приключва, респективно заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Алтернативно се твърди, че предвид специфичния характер на производството по чл. 423 ГПК, което не касае процесуалното поведение на заявителя, а и с оглед липсата на разрешен материално правен спор, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от насрещната страна.

Изразява се становище, че правилно съдът е присъдил в тежест на заявителя сторените от длъжника разноски, поради което се моли искането за изменение на определението в частта за разноските да бъде оставено без уважение.

Искането за изменение на постановеното от КнОС по в. ч. гр. д. № 61/2024 г. определение в частта за разноските е допустимо, доколкото същото е направено от 1 легитимна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – едномесечен срок от постановяването му.

Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:

Кюстендилският окръжен съд е бил сезиран с възражение по чл. 423 ГПК, с вх. № 10687/16.11.2023 г. във връзка с издадена против С. Т. А., ЕГН: ********** Заповед за изпълнение № 1116/21.09.2022 г. по ч. гр. д. № 1784/2022 г. по описа на РС - Дупница. Със своя съдебен акт КнОС е приел подаденото възражение, спрял е изпълнението на горепосочената заповед за изпълнение и е върнал делото на РС - Дупница за изпращане на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като в полза на длъжника А. са присъдени съдебно-деловодни разноски за производството по чл. 423 ГПК в размер на 475 лв. В развилото се пред КнОС производство, длъжникът е бил представляван от адв. Б. Л., преупълномощен от адвокатско дружество „Милованови“, с което А. е сключил договор за правна защита и съдействие по делото № 076049/09.11.2023 г., в който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 450 лв. Видно от представеното извлечение за извършен кредитен превод (л. 23 от делото), уговореното възнаграждение е било действително заплатено. Длъжникът е внесъл и дължимата държавна такса за разглеждане на подаденото възражение в размер на 25 лв. Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено с възражението по чл. 423 ГПК.

С оглед приемането на възражението, при осъществено процесуално представителство на С. А., както и при доказаност на сторените разноски, същите следва да бъдат възложени в тежест на заявителя в заповедното производство „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съдът не споделя довода на молителя, че с приемането на възражението от въззивния съд се възстановява висящността на заповедното производство, поради което направените разноски следва да бъдат присъдени от заповедния съд с акта, с който то приключва. Делото, образувано по подадено заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение, независимо от последващото подаване или не на възражение. Процесуалните действия следващи издаването на заповедта за изпълнение, са следствие на издадения от съда акт – заповед за изпълнение, а не представляват действия извършени в рамките на висящо заповедно производство (в този смисъл Тълкувателно решение 4/2014 г. по тълк. д. 4/2013 г. ОСГТК на ВКС). По тази причина заповедният съд не е компетентен да изменя вече издадената заповед като включи в нея и сторените в производството по чл. 423 ГПК разноски. Не може да бъде споделена и тезата, че посочените разноски следва да бъдат присъдени от исковия съд с крайния съдебен акт в производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото същото не е задължително следствие от подаването на възражение. Инициирането на исково производство зависи от волята на заявителя, чийто интерес в определени хипотези като заплащане на дълга или по-малък размер на претендираното вземане в сравнение със сторените в производството по чл. 423 ГПК разноски, би могъл да налага избягване на предявяването на установителен иск.

Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Производството по чл. 423 ГПК има самостоятелен характер – разрешава се специфичен въпрос относно това лишен ли е бил длъжникът от възможност да оспори вземането, който се разглежда по специален ред, от различен от издалия заповедта за изпълнение съд, чийто акт не подлежи на обжалване, поради което при своевременно направено искане за присъждане на сторените разноски, съдът дължи произнасяне по него.

Изложените доводи очертават извод за неоснователност на процесната молба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1129/08.03.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, представляваща молба за изменение в частта за разноските на определение № 115/20.02.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 61/2024 г. по описа на ОС - Кюстендил, с което дружеството е осъдено да заплати на С. Т. А., ЕГН:

**********, сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща сторени от молителя разноски в производството по чл. 423 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3