Определение № 21074 от 28.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21074 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413, вр.чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№179873/22.05.2025г. от Ю. А. С. чрез адв.Л.Л. срещу издадената по ч.гр.д.№21939/2025г. по описа на СРС, 82 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №13262/05.05.2025г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение над 939,61 лева до присъдените 1128,80 лева. Частният жалбоподател поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на производството. Претендира намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 939,61 лева, както и присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 150 лева.

Софийският градски съд, след като прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на конкретното дело, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, който текст препраща към разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тази законова уредба и предвид конкретния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, искането на длъжника в заповедното производство на пръв поглед е основателно. В случая обаче, макар да се касае за заповедно производство, което по принцип е такова с ниска фактическа и правна сложност, е налице известна правна 1 и фактическа сложност над минималната такава. Процесуалният представител на заявителя е положил усилия за прецизно изготвяне на заявлението по чл.410 от ГПК, като подробно е обосновал обстоятелствата, от които произтича вземането /т.12 от заявлението/, а за последните е видно че се отличават с известна усложненост както от правна, така и от фактическа гледна точка до степен, че заявителят или законният му представител не биха могли сами и без адвокатска помощ да попълнят утвърдения образец за заявление /какъвто поначало е смисълът на заповедното производство/. От друга страна претендираният адвокатски хонорар надхвърля минималния такъв с не повече от 20%, което съответства и на отчетената сложност над минималната.

Ето защо настоящият състав намира, че не следва да се коригира размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено от първостепенният съд.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№179873/22.05.2025г. от Ю. А. С. срещу издадената по ч.гр.д.№21939/2025г. по описа на СРС, 82 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №13262/05.05.2025г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2