Определение № 5711 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5711 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а

Членове:

Гергана Ив. Кратункова

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501754 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №401315/08.12.2025г. по описа на СРС от И. Г.

С., чрез адвокат В.П.Н. срещу Определение №49057/27.11.2025г. по гр.д.5532/2025г. на СРС, 165 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №19031/22.10.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалните и процесуални правила, като по подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъдат му бъдат присъдени направените по делото разноски. Посочва, че съдът неправилно не е присъдил разноски на ищеца, тъй като съгласно практиката на СЕС по дела на потребител и оспорване на неравноправни клаузи в договор, потребителят не следва да понася отговорност за разноски в случай, че исковете му не бъдат уважени изцяло, както и не следва да се натоварва с разноски за отхвърлената част от исковете. Аргумент в тази насока е, че потребителят не следва да се откаже от предявяване на искови претенции за оспорване на неравноправни клаузи в договор под страх, че ако не получи защита по всяка своя претенция ще се наложи да понесе разноски. При условията на евентуалност, заявява, че ако съдът приеме, че разноски се дължат и на двете страни, то сторените от ищеца разноски са в по-висок размер, поради което поне част от сторените разноски подлежат на репариране.

В срока за отговор ответникът по жалбата дава становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че доколкото претенциите и на двете страни са уважени, разноските по делото следва да останат така, както са направени. При евентуално уважаване на жалбата би се стигнало до неоснователно имуществено разместване, при което разноски ще се присъдят само на едната страна, въпреки постигнатия сходен резултат. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частна жалба с вх. №401315/08.12.2025г. на по описа на СРС от И. С. е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна основателна по следните съображения:

1

Производството по гр.д. № 5532/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав е образувано по искова молба на И. Г. С. против „Сити кеш“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на Договор за потребителски кредит №1081021/28.05.2024г. за сумата в размер на 1400 лева, а при условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит №1081021/28.05.2024г. , с която е уговорено заплащане на неустойка на стойност 1361,22лева.

В отговор на исковата молба ответникът дава становище за неоснователност на ищцовите претенции, като излага подробни съображения в тази насока. Излага фактически твърдения за действителността на процесната клауза за неустойка. Предявява насрещен иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата от 958 лева представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит №1081021/28.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

С постановеното Решение № 19031/22.10.2025 г. по гр.д. № 5532/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №1081021/28.05.2024г., сключен между И. Г. С., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, предвиждаща начисляване на неустойка в размер на 1361,22 лв. за непредставяне на обезпечение; И. Г. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 958 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №1081021/28.05.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. С Решението е постановено разноските на страните по делото, с оглед изхода на спора да останат за страните, така както са ги направили.

С обжалваното Определение №49057/27.11.2025г. по гр.д.5532/2025г. на СРС, 165 състав съдът е оставил без уважение молбата на ищеца и настоящ жалбоподател за изменение на решението в частта му за разноските, с аргумент, че съдът е изложил мотиви в решението си относно отговорността за разноски и не намира основания за ревизиране на направените изводи.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) , ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. В разглеждания случай именно поведението на ответника е станало причина за предявяване на иска и е предизвикало образуване на горепосоченото дело. Ето защо при спор, произтичащ от съдържанието на потребителски договор, ищецът, който има качеството на потребител, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно процесуално положение чрез възлагане на направените от него разноски въпреки благоприятния изход на спора.

В конкретния случай ищецът е предявил два иска – иск за нищожност на целия договор за кредит, а при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка. С оглед диспозитива на постановения съдебен акт, липсва произнасяне по главния иск, а е уважен искът, предявен при условията на евентуално съединяване. Уважен е и предявеният от ответника насрещен иск.

В тази хипотеза и с оглед горните разяснения съдът счита, че обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови, друго с което първоинстанционното решение се изменя в частта за разноските, направени от ищеца във връзка с уважения иск чрез допълнително присъждане на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на част от направените разноски предвид липсата на конкретно разпределение по всеки от предявените искове.

2

Доколкото те са с приблизително равна стойност съдът приема, че ответникът дължи половината от направените разноски от ищеца в размер на 410,26 лева или 209.76 евро.

Жалбоподателят претендира разноски в размер на 15 лева държавна такса за въззивното обжалване на делото. Разноски за настоящото производство на страните не се дължат и не следва да се присъждат, тъй като производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019г. по ч. т. д. № 717/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019г. по ч. т. д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. определение № 486/14.11.2019г. по ч. гр. д. № 4270/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020г. по т. д. № 112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №49057/27.11.2025г. по гр.д.5532/2025г. на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искането на И. Г. С., чрез адвокат В.П.Н., за изменение на постановеното по делото решение №№19031/22.10.2025г. в частта за разноските по предявения иск за нищожност на клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит №1081021/28.05.2024г, като вместо него постановява:

ДОПЪЛВА Решение №19031/22.10.2025г. в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, да заплати И. Г. С., ЕГН:**********, сумата от 209,76 евро, представляваща разноски по делото пред СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3