Решение № 151 от 15.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000086 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №369/23.11.2023г., постановено по т.д. №103/2023г. по описа на окръжен съд С.З., „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. И. И., ЕГН ********** сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 22.09.2021г., ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 14.10.2021г., до окончателното й изплащане, която сума представлява разлика между определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и заплатеното от застрахователя обезщетение от 10 000лв., като е отхвърлен предявеният иск в останалия претендиран размер до 30 000лв.

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. И. И., ЕГН ********** сумата от 29лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи за 1 лечение, вследствие на пътнотранспортно произшествие на 22.09.2021г., ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 14.10.2021г., до окончателното й изплащане.

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. И. И., ЕГН ********** сумата от 1 359,56лв., представляваща дължима се законна мораторна лихва върху изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10 000лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.10.2021г. до 25.01.2023г.

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. М. З. от АК С.З., сумата 2 864лв. възнаграждение по чл.38 от ЗА.

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати сумата от 853,54лв., представляваща държавна такса и сумата и сумата 300лв., възнаграждение за вещи лица, по сметка на ОС С.З..

Р. И. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД, с ЕИК ********* сумата 480лв. разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 10 000лв.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Изложени са съображения, че нарушението на материалния закон се изразява в неспазване приниципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Въведено е оплакване, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв. не е съобразено с конкретните обстоятелства – характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление, обективното здравословно състояние на ищеца към настоящия момент; не съответства на обема, интензитета продължителността на търпените вреди, не е съобразено със съществуващите в страната общественоикономически отношения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което 2 искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 10 000лв.

/Представено е платежно нареждане за изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва съобразно необжалваната част от решението./

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – Р. И. И., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди /като предмет на въззивното производство е само искът за обезщетение за неимуществени вреди/.

Ищецът в първоинстанционното производство – Р. И. И., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 22.09.2021 г. около 9.10ч., на км. 19 от път №******, между селата Л. и Б., общ. С.З., е настъпило ПТП. Ищецът управлявал собствения си л.а. „П.“ модел „ ***“, с рег. №*********, в който като пътник е пътувала и З.Й.П.. По същото време, в противоположна посока, се е движел л.а. „А.“ модел „** с рег. №*********, управляван от водача Д.В.К.. На км.19 от пътя, управляваният от водача К. автомобил навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се в нея л.а. „П.“. В резултат на удара, ищецът и 3 пътничката З.Й.П. получават травматични увреждания. По повод на процесното ПТП е образувано досъдебно производство и впоследствие – съдебно наказателно производство срещу виновния водач, Д. К., приключило със споразумение, в което той се признава за виновен в това, че на 22.09.2021г., по път *****, км.19, в землището между с.Л. и с.Б., общ. С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.“, модел „**, с рег. №********* е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), причинявайки средна телесна повреда на Златка П. и средна телесна повреда на Р. И., изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата. Твърди се, че в резултат на удара, ищецът е получил травма в областта на кръста. Първоначално му е било препоръчано домашно лечение. Тъй като болките не отшумявали, ищецът бил приет за лечение в Клиниката по неврохирургия към болницата на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр. П.. От направените изследвания било установено, че ищецът е получил фрактура на L 1 прешлен. На 01.10.2021г. е била направена операция, при която в тялото н а L 1 прешлен е бил инжектиран костен цимент. На 04.10.2021г. ищецът е изписан от болницата с препоръка да спазва щадящ лумбалната област режим. За периода на лечение /болничен и домашен/ е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност – общо 72 дни. Впоследствие ищецът продължил да изпитва болки в областта на кръста. Изпитва затруднения при извършване на обичайните ежедневни дейности. Изложени са твърдения и за понесени имуществени вреди.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица *************, със срок на покритие от 29.09.2020г. до 28.09.2021г. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, ищецът е предявил пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП имуществени и неимуществени вреди с молба, получена от ответника на 14.10.2021г., по която е образувана щети №**********/2021-02 и ************/2021-03. С писмо, с изх. № 968/17.02.2023г. ответното дружество е информирало ищеца, че на 25.01.2023г. е преведено обезщетение в размер на 10 000лв. по щета №**********/2021-02 за претърпените от него неимуществени вреди.

Ищецът счита, че така заплатеното обезщетение за неимуществени вреди не 4 съответства на претърпените от него болки и страдания и счита, че справедлив размер за репариране на същите е сумата от 40 000лв. Искането, с което е сезиран съдът, е ответното дружество да бъде осъдено да му заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 22.09.2021 г. в размер на още 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответното дружество 14.10.2021г. до окончателното им заплащане. /Заявена е и претенция за имуществени вреди, както и за законната лихва върху сумата от сумата от 10 000лв. за периода от 14.10.2021г. до 25.01.2023г./ В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.” АД оспорва същата. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-горе и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и 5 причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 22.09.2021г., неимуществени вреди от страна на ищеца – телесни увреждания, изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен; охлузвания и наранявания по темето на главата /съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част/.

Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязло в сила споразумение по НОХД № 2621/2022г. на РС С.З., с което виновният водач Д. К. е признат за виновен в това, че на 22.09.2021г., по път *****, км.19, в землището между с.Л. и с.Б., общ. С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.“, модел „**, с рег. №********* е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, причинявайки средна телесна повреда на ищеца /и на още едно лице/. /Установеният механизъм на ПТП е следният: В условията на дневна видимост и хоризонтален завой настъпва сблъсък между лек автомобил „А.“ ** с рег. №*********, с водач Д. К., който се е движил в посока от с. Л. към с.Б. и лек автомобил „П.“ *** с рег. №*********, управляван от Р. И.. Лекият автомобил „А.“, при извършване маневрата десен завой, при създалите се центробежни сили, е навлязъл в насрещната пътна лента за движение с левите си колела, като по този начин, навлизайки в нея, се е блъснал в движещия се срещу него лек автомобил „П.“. В резултат на сблъска, двата автомобила са започнали хаотично движение и впоследствие са преустановили движението./ Установена от първоинстанционния съд и неспорна в настоящето производство е и причинната връзка между противоправното поведение на водача на лек автомобил „А.“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица ********************, със срок на покритие от 29.09.2020г. до 28.09.2021г.