Решение № 356 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора А. Б. Петрова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200370 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на а. Недков в качеството му на служебно назначен защитник на подсъдимия Г. Ц. М. срещу въззивно решение № 67/17.02.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1022/2024 г.

В касационната жалба на защитата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Аргументират се, съответно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение с неправилна доказателствена оценка на показанията на свидетелите Симеонови, чрез кредитиране на депозираните от тях показания от досъдебното производство, независимо от наличните противоречия с дадените пред първоинстанционния съдебен състав, които не са били преодолени посредством останалите доказателства по делото. В жалбата се съдържа детайлен анализ на изходящите от цитираните свидетели гласни доказателствени средства, като се излагат доводи в подкрепа на дадените пред първоинстанционния съд показания. Посочва се, че тези лица не се намират в близки отношения с подсъдимия, с когото са далечни родственици и бидейки собственици на процесния имот, осъждани за престъпления с предмет наркотични вещества биха се разграничили от действията му, при положение, че той извършва същия вид престъпление, тъй като това би ги засегнало пряко в негативен аспект. По същото време не се изключва 1 авторството на деянието да им принадлежи, с оглед данните по делото, че собственият им имот е използван за продажба на наркотични вещества за продължителен период от време и по делото не са събрани безспорни доказателства, че подсъдимият е обитавал същия имот към процесната дата. Оспорва се изводът на контролираните съдилища, че подсъдимият е разпространявал наркотичните вещества, предмет на предявеното срещу него обвинение, който се намира за доказателствено необезпечен, включително и поради липса на извършена проверка от органите на наказателното производство за наличие на дактилоскопни следи, оставени от дееца върху опаковката на отделните дози, в които е бил поставен иззетият наркотик.

В жалбата на защитата се навежда и довод за липса на самостоятелен доказателствен анализ от въззивния съд, който при констатираните съществени противоречия между доказателствените източници е бил наложителен, което сочи на нарушение по чл. 302, ал. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК се поддържа по съображения за невиновност на подсъдимия, като се изтъква, че при недоказана вина и най-лекото наказание се явява прекомерно тежко и не следва да бъде налагано. В заключение се прави искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Подсъдимият М., редовно уведомен за съдебното заседание пред ВКС не се явява.

Представлява се от служебно назначения му защитник адв. Н., който пред касационната инстанция поддържа жалбата с направените алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане, като акцентира върху наличните противоречия в събраните доказателства и на игнорирането от въззивния съд на релевантни за обвинението факти, което е довело до неправилното осъждане на дееца.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Застъпва становището, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения чрез неправилна доказателствена оценка не намира опора в материалите по делото и в мотивите към въззивния съдебен акт, с който е потвърдена присъдата на първата инстанция. Счита, че оценката на доказателствената съвкупност е извършена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като сочи, че показанията на свидетелите С. не са игнорирани, а са обсъдени задълбочено и чрез съпоставка с останалите доказателства и съдът е мотивирал надлежно становището си кои от тях кредитира. Доводите за неправилното им възприемане в съдържателен план намира за недопустими, тъй като сочат на необоснованост на решението, което оплакване не подлежи на касационен контрол.

Едновременно с това намира, че в посока авторството на деянието правилно е бил ценен протоколът от извършеното претърсване и изземване, от който е установено, че подсъдимият е обитавал претърсваното помещение. Наложеното наказание оценява като справедливо отмерено, при отчитане от контролирания въззивен съд на тежестта на предходните осъждания на дееца.

2

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 49/ 27.03.2024 г. по н.о.х.д. № 2991/2022 г. по описа на Софийски Градски съд /СГС/, НО, 27 с. подсъдимият Г. Ц. М. е признат за виновен в това, че на 06.10.2021 г. на територията на /населено място/ при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, хероин, с общо нето тегло 2,64 гр., на обща стойност 366,90 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, пр.5 и 4 , вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ , вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим на изтърпяване, определен на осн. чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и глоба в размер на 20 000 лв. На осн. чл. 59, ал.1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е приспаднато задържането на подсъдимия по ЗМВР и периода през който е търпял мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На осн. чл.53, ал.2, б.“а“ от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата и съдът е постановил неговото унищожаване, както и се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото и на осн. чл. 189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски в хода на досъдебното и съдебно производство.

С въззивно решение № 67/17.02.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1022/2024 г. ( въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия) присъдата на СГС, № 49/ 27.03.2024 г. е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия М., чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Наведените касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се състоят в доказателствена необезпеченост на авторството на подсъдимия и оспорване на направената от въззивния съд оценка на доказателствата и доказателствените средства, за които съдът е намерил, че го подкрепят.

Основно съображение в подкрепа на неправилната доказателствена дейност на въззивния съд е оценката на показанията на свидетелите С. чрез безмотивно кредитиране на депозираните от тях на досъдебното производство. На първо място следва да се отчете, че показанията на свидетеля С. от досъдебното производство не са били приобщавани към доказателствената съвкупност и не представляват част от доказателствата по делото.

3

Свидетелят П. С. е разпитван пред първоинстанционния съд, при който разпит показанията му от досъдебната фаза на процеса не са били четени пред съда поради липса на противоречия между тях и заявеното от същия свидетел в съдебно заседание. Противоречия са били констатирани единствено между гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелката С. при разпита й пред СГС и дадените от нея на досъдебното производство, което обстоятелство е довело до прочитане на вторите показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК.

Контролираните съдебни инстанции еднопосочно са кредитирали показанията на свидетелката С. от досъдебното производство, поради кореспонденцията им с останалите гласни доказателствени средства, депозирани от свидетеля Й., (който на процесната дата е закупил наркотичното вещество от подсъдимия) от протокола за обиск на същия свидетел и извършеното от него разпознаване, както и от показанията на свидетеля Д. в частта относно личните му възприятия за проведената комуникация между подсъдимия и свидетеля Й., осъществена на мястото на престъплението по повод разпространението на наркотичното вещество.

При оценката на показанията на свидетелите М. и П. С. е необходимо да се направи разграничение между процесуалната им стойност, която съдът е приел и оценката им за достоверност в съдържателен план, която не подлежи на касационен контрол. В правомощията на касационната инстанция е да провери дали използваните от решаващите съдилища гласни доказателствени средства, въз основа на които е формирано вътрешното им убеждение по фактите на обвинението са от една страна процесуално годни да послужат като източник на доказателства и от друга дали в случай на противоречия между отделните доказателствени източници волята на съда за кредитирането на едни от тях е законосъобразно мотивирана по начин, който позволява да се провери правилността на формиране на фактическите му изводи, за които тези доказателства са послужили.

Оспорването на свидетелските показания относно тяхната достоверност, което по естеството си сочи на необоснованост е недопустимо пред касационната инстанция при редовния касационен контрол, тъй като необосноваността не се включва в пределите на касационната проверка по чл. 348, ал.1 от НПК.

В настоящият казус показанията на свидетелката С. от досъдебното производство са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност при условията на чл. 281, ал.4 от НПК, поради липса на изразено съгласие от подсъдимия и защитата за техния прочит, както и по отношение на тях не се констатира забраната по чл. 281, ал.8 от НПК, поради това че не представляват изолиран доказателствен източник за авторството на подсъдимия. В действителност, тук е мястото да се посочи, че както показанията на свидетелката М. С. от досъдебното производство, така и тези на свидетеля П. С. от съдебната фаза на процеса не съдържат преки доказателства за авторството на предявеното обвинение спрямо подсъдимия за разпространение и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, които да имат решаващо значение за неговата доказаност. Оспорените от защитата показания касаят обстоятелството дали подсъдимият е обитавал трайно постройката, в която 4 се е намирал при извършеното претърсване, в резултат на което е било иззето останалото количество наркотик, предмет на обвинението за държане със специалната цел по чл. 354а, ал.2 от НК или е бил там временно и по определен повод. Решаващите съдилища правилно са оценили цитираните свидетелски показания на М. и П. С. като косвени доказателствени факти в посока авторството на деянието, като кредит на доверие са получили само приобщените показания на С. от досъдебното производство, съгласно които подсъдимият е живеел в една от пристройките в процесния имот, където се е настанил в кратък период от време преди инкриминираната дата, с нейно съгласие. В същата посока са били оценени показанията на свидетеля Й. от досъдебното производство, пред съдия от съответния съд и данните от протокола от извършеното претърсване и изземване на обособеното самостоятелно помещение, в което се е намирал подсъдимият, както и тези на свидетеля Д. от личното му наблюдение на предаването на хероина. Въззивният съд е мотивирал кредитирането на показанията на свидетелите С. и Й. от досъдебното производство с взаимната им кореспонденция и с продължителния период от време, през който подсъдимият е престоял в помещението, в което е извършено претърсването, / повече от няколко часа/ което опровергава показанията на С. пред съда, /показанията на П. С. в тази им част са производни/ че подсъдимият се е намирал там само за да посети тоалетната на пристройката. От друга страна цитираните свидетелски показания имат отношение само към деянието за държане на високорисковият наркотик с цел да бъде разпространяван и не касаят самото разпространение на наркотичното вещество на свидетеля Й. и както основателно е посочил и въззивният съд доказателствената им тежест е относително ниска.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11acf50d-2fff-4034-8cc0-787fba51016f