Определение № 40 от 25.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Пазарджик, 25.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900143 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В едномесечния срок от постановяване на неподлежащото на обжалване неприсъствено решение № 126 от 06.12.2022 г. е постъпила молба вх. № 8622 от 07.12.2022 г. от ищеца по делото „П. Л. Б.“ ЕООД, чрез адв. Ш., за допълване на решението в частта на разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като се присъди адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца. Твърди се, че в представената към списъка по чл.

80 от ГПК фактура е допусната техническа грешка (не е отпечатано цялото съдържание). Представя копие на „правилната“ фактура.

На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК съдът е съобщи л на насрещните страни за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, но такъв не е депозиран по делото .

Съдът намира следното:

Молбата е допустима. Представен е списък по чл. 80 от ГПК (л. 101).

С неприсъствено решение № 126 от 06.12.2022 г. съдът е уважил предявените срещу ответниците искове изцяло, присъдил е платената за образуване на делото държавна такса, но е отказал присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, приемайки, че не се представят доказателства за сключен договор за правна услуга между ищеца и адвокатското дружество „***“, от който да бъде установен размерът на уговореното между страните адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първа съдебна инстанция. В представения списък 1 ищецът е описал: 1/ съдебна такса за завеждане на жалба (приложена по делото) и 2/ адвокатски хонорар за завеждане на жалба - 6 067.54 лева. Към списъка е приложил фактура № 5291/29.07.2022 г. на стойност 6 067.54 лева с ДДС, от адвокатско дружество „***“ и получател ищцовото дружество, като в основанието за плащане е посочено „Иск срещу П. Т. ЕООД и И. Л. (л. д.

19478)“.

С настоящата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК молителят, твърдейки, че е налице техническа грешка (не е отпечатано цялото съдържание във фактурата) представя същата фактура № 5291/29.07.2022 г., но с допълнителен (нов) текст в основанието за плащане, нефигуриращ в приложената към списъка фактура, а именно: „Процесуално представителство в първа инстанция по съдебен иск срещу П. Т. ЕООД и И.

Л. по договор 19478“.

На първо място, съгласно задължителната съдебна практика - т. 11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. След тази фаза на процеса страните не могат да ангажират нови доказателства, включително за направените разноски. Ето защо, съдът не може да цени представената едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК фактура с по-подробно описано основание за плащането (друг е въпросът, че не се касае до неотпечатано съдържание на фактурата в цялост, както се твърди от молителя, а до допълнен текст в основанието за плащане).

Отделно от това, с цитираното тълкувателно решение № 6/12 г. е възприето разбирането че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 о т ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан вида на плащане като същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. От изложеното следва изводът, че договорът за правна помощ е основен документ, необходим за доказването на договорените, а в определени случаи и за заплащането на претендираните разноски. Същият съдържа информация не само за страните по него, за размера на договореното възнаграждение, за начина на плащане, а и такава дали възнаграждението е договорено общо за 2 ангажираните адвокати, ако същите са повече от един /както е в настоящия случай/.

В случая, договор за правна защита и съдействие няма представен. При липса на представен по делото писмен договор за правна защита и съдействие (независимо, че писмената форма не е условие за неговата действителност) , за да се отговори дали действително е сключен такъв, по необходимост обсъждането следва да обхване, освен фактурата и платежното нареждане, още и трети документ – пълномощното, с което на съответния адвокат – процесуален представител на страната по делото е учредена представителната власт. Видно от пълномощно на л. 8 от делото, ищецът е упълномощил освен адвокатското дружество „***“, така и (изброени) четирима адвокати, в това число и адв. Ш., поотделно, с правото да представляват същото пред съдилищата в България. Преупълномощаване по реда на чл. 71, ал. 1, изр. 2 от Закона за адвокатурата, от управителя на дружеството към един или няколко съдружници няма представено. На това основание, съдът е приел, че исковата молба е подадена от адв. Ш., а не и чрез упълномощеното адвокатско дружество, което е видно и от самата искова молба, в която е посочено, че ищцовото дружество се представлява от адвоката Ш., като обстоятелството, че за адрес за призоваване е посочен адресът на адвокатското дружество „***“ не променя този извод.

Като обобщение, при липса на представен по делото договор за правна защита както с някой от четиримата адвокати - пълномощници на ищцовото дружество, така и с адвокатското дружество, при липса също както на преупълномощаване от него на някой от съдружниците съгласно и по реда на чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв, то при представените по делото – само фактура и платежно нареждане, удостоверяващи плащане в полза на адвокатското дружество, плащането следва да се определи като неизвършено - в този смисъл Определение № 13 от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4737/2021 г. на 4 ГО.

Молбата за допълване на решението е неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8622 от 07.12.2022 г. от 3 ищеца по делото „П. Л. Б.“ ЕООД, чрез адв. Ш. за допълване на решението в частта на разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокатското дружество представителство на ищеца, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4