Решение № 232 от 24.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Благоевград, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Диана Узунова

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261200600429 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по подадени въззивни жалби от повереника на частния тъжител М. М. – адв. С., и от защитника на подс. С. М.

– адв. Д., срещу Присъда № 500006/06.02.2026 г. по н.ч.х.д. № 64/2021 г. по описа на РС – Разлог, с която подсъдимият С. М. е осъден да заплати на частния тъжител М. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтекли от това, че на 18.04.2020 г.

С. М. е изрекъл към М. М. думите: „***“, „*“, и с това е накърнил честта и достойнството му, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, равняващи се на 5 112.92 евро, е отхвърлен като недоказан; с присъдата е отхвърлен предявеният от тъжителя М. граждански иск против подсъдимия К. М. за сумата от 10 000 лева, равняващи се на 5 112.92 евро, представляващи обезщетение за причинените му в резултат на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

В първоначалната жалба на адв. С. и в допълнението към нея се изразява становище, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се иска да 1 бъде отменена. Изразява се несъгласие с присъдата в частта, с която е отхвърлен гражданският иск срещу подс. С. М. над сумата от 250 евро до пълния предявен размер, както и срещу отхвърлянето с присъдата изцяло на предявения иск срещу подс. К. М..

В подадената жалба от защитника на подс. С. М. се излагат доводи за неправилност на присъдата в частта, с която този подсъдим е осъден да заплати сумата от 250 евро като обезщетение на частния тъжител М. ведно със законната лихва, като се иска отхвърлянето на иска изцяло като неоснователен, претендират се направените разноски.

Пред ОС Благоевград е проведено съдебно следствие, в което е предявен на страните запис с разговор на тел. 112 от частния тъжител М..

Повереникът на частния тъжител М. – адв. С., в хода на съдебните прения заявява искане въззивната жалба да се уважи, като излага съображения, че присъденото обезщетение от 250 евро не отговаряло на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следвало да бъде увеличено, като следвало да се уважи и искът срещу подс. К. М., защото доказателствата установявали виновността и на този подсъдим, това се установявало от показанията на свидетелите – очевидци К., П. и Ш., а пострадал бил частният тъжител. Претендират се и направените разноски във въззивната инстанция.

Частният тъжител М. сочи, че са правили опити за разбирателство, но подсъдимите никога не са престанали да се опитват да му навредят.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимите – адв. Д., сочи, че са безспорни доказателствата как е започнал инцидентът, като агресията била изхождала от частния тъжител; прави анализ в пледоарията на събраните по делото доказателства и се иска съдът да приеме, че подс. К. М. не е бил на мястото и присъдата в тази част е правилна и законосъобразна; по отношение осъждането на подс. С. М. да заплати обезщетение се иска да се приеме от доказателствата, че той не е имал поведение, заради което да носи отговорност, защото само е успокоявал обстановката с агресията от страна на частния тъжител. Претендират се направените във въззивната инстанция разноски.

Подсъдимите С. М. и К. М. не се явяват пред въззивната инстанция и не изразяват лична позиция във връзка с предмета на делото.

2

ОС - Благоевград, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбите, по които е образувано настоящето производство, са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество съдът намира същите за неоснователни, като поради това следва да бъде потвърдена присъдата на РС Разлог, с която същият се е произнесъл по предявените в прекратеното наказателното производство поради изтекла давност граждански искове за неимуществени вреди.

С обжалваната Присъда № 500006 от 06.02.2026 г. по н.ч.х.д. № 64/2021 г. по описа на РС Разлог на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият С. И. М. е осъден да заплати на частния тъжител М. М. М., сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтекли от това, че на 18.04.2020 г. С. И. М. е изрекъл към М. М. М. думите: „***“, „*“ и с това е накърнил честта и достойнството му, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, равняващи се на 5 112.92 евро, като недоказан; с присъдата е отхвърлен предявеният от М. М. М. граждански иск против подсъдимия К. И.

М. за сумата от 10 000 лева, равняващи се на 5 112.92 евро, представляващи обезщетение за причинените му в резултат на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Анализирайки събраните в хода на проведеното съдебно следствие от районния съд и пред въззивната инстанция доказателства, ОС Благоевград намира за установена следната фактическа обстановка:

Не са противоречиви събраните по делото гласни доказателства за предхождащите случилото се отношения между частния тъжител М. и подсъдимите С. и К. М., както и със съпругата на частния тъжител – св. К.М.а, като същите са били силно влошени, макар и да били собственици на съседни хотели в с. О. - частният тъжител М. бил собственик на хотел Е. в с.

О., а двамата подсъдими били собственици на хотел П., разположен в съседство. Двата хотела били разделени към датата на обвинението от ограда, която била от бетон около 1 м /заради такава денивелация между двата съседни имота/ и отгоре мрежа, като имало засадени туи в имота на подсъдимите. Влошените отношения между частния тъжител и съпругата му – 3 свидетел в производството, и подсъдимите, които са братя, били поради спор относно собствеността на 154 кв.м. от недвижим имот, находящ се в съседство до двата хотела и прилежащите към тях имоти, за който имот към датата на случилото се водело дело в съда, тъй като и двете страни по спора имали документ за собственост на това място.

На 18.04.2020 г. /събота/ около обяд – 13-13:30 часа, съпругата на частния тъжител – св. А. К.-М. видяла, че в спорния имот има трактор, който прави бразди. Няколко дни по-рано по повод изораване на спорното място М.и били пуснали сигнал в полицията. Св. М.а извикала съпруга си – частния тъжител М., който този ден също бил в хотела /хотел Е./. В двора на хотела тогава бил и починалият св. П., който косял в парковото пространство. Св. М. видял трактора, който се управлявал от св. М. Г., че прави бразди на спорните 154 кв.м., така и на място, за което знаел, че е собственост на двамата подсъдими, като между тези два имота нямало ограда. Частният тъжител М. се ядосал от видяното, отишъл към тракториста - св. Г., казал му, че мястото е спорно и да спре да оре в него, псувал /“***“ – показания на св. Г./. Св. Г. се обадил по телефона на подс. С. М., който му бил възложил да извърши срещу заплащане тази дейност с трактора. След телефонния разговор св. Г. заявил на тъжителя М., че ще свърши работата, за която му е платено.

Малко след телефонния разговор подс. С. М., който бил преди това с брат си – подс. К. М., и свидетелите И. и К. в ресторанта на хотела, излязъл от хотела /хотел П./ и тръгнал покрай оградата между двата хотела, за да говори с частния тъжител М. М., за който по телефона св. Г. му казал, че е искал да спре дейността с трактора. Подс. С. М. видял тъжителя М., в близост до него била и съпругата му - св. К.-М.а, след което между тримата възникнала разправия по повод спорния имот. След излизането от хотела на подс. С. М. след него тръгнали и останалите лица, които преди това били с него вътре в хотела, като близо до него при станалата разправия с М.и се приближил само брат му – подс. К. М., а свидетелите И. и К. стояли по-далече без да се намесват в спора, като поради оградата между двата хотела, денивелацията между тях, силното емоционално напрежение в двете страни по спора при станалото, присъстващите други лица на определени разстояния и моменти от спорещите не били възприети, макар и тези лица да са били на мястото /в единия или другия хотел/ и да са чули и видели факти, за които дават показания в разпита като свидетели /свидетелите П., Ш., И. и К./. При пристигането на място на 4 подс. С. М. същият питал тъжителя М. какво иска, какво му пречат ако изорат мястото и го посеят с домати, след което в спора, в който подс. С. М. казвал, че мястото е негово, тъжителят казал на подс. С. М., че са дошли „от майната си тук“, започнало и блъскане от подсъдимия С. М. по оградата, станал „калабалък“, в който наблизо била св. М.а, а малко след началото на спора на място при другите трима дошъл и подс. К. М., подс. С. М. започнал да псува и обижда тъжителя, като казал „ей, *, ***, ***, *, *, *“, последвал отговор с псувни от страна на частния тъжител /“***“/, а пристигналият на място подс.

К. М. не е чут от повечето очевидци да влиза в диалог с тъжителя при спора на мястото, а е възприет да се опитва да успокои нещата. След това М.и се отдалечили от мястото на спора и тъжителят М. М. се обадил на тел. 112, като сигнализирал за проблем със съседи, които му отправят заплахи за саморазправа и псуват. Подсъдимите С. и К. М. се прибирали към хотела след спора с М.и и движейки се покрай оградата между двата хотела били чути от св. П. да псуват.

След сигнала от ОДЧ на РУ Гоце Делчев на място бил изпратен полицейският служител и свидетел по делото Х. К. /мл. инспектор в РУ Гоце Делчев/. Св. К. първо отишъл в хотел Е., където тъжителят и съпругата му казали, че имат спор със съседите им С. и К. /подсъдимите/. Св. К. познавал отпреди случая и двете страни по спора, като е посещавал заведенията, които били в двата хотела. След това св. К. пристигнал на паркинга на хотел П., където бил само подс. С. М.. Полицейският служител и подс. С. М. тръгнали към спорното място, за да бъде показано по какъв повод е възникнал скандал, след което двамата се връщали обратно към паркинга като се движили покрай оградата, която разделяла двата хотела на спорещите, като в градината на хотел Е. близо до оградата била св. М.а, която е възприета от св. К. като видимо изнервена, св. М.а и подс. С. М. продължили спора, като си прехвърляли остри реплики, като тъжителят в този момент не е бил в близост до спорещите. Св. Х. К. съставил предупредителни протоколи на двамата подсъдими по реда на ЗМВР.

Посочената по-горе фактическа обстановка е приета за установена в мотивите на обжалваната присъда с някои съществени различия за установените факти по делото съгласно мотивите на настоящето решение. Във връзка с анализа на доказателствения материал и съществените противоречия 5 в показанията на разпитаните свидетели въззивният съд намира следното:

Показанията на св. К.-М.а, макар и такива на свидетел-очевидец, следва да се анализират предвид правото й по чл. 121, ал. 1 НПК като съпруга на частния тъжител и като лице, което е имало силно влошени отношения поради имотен спор отпреди случая и с двамата подсъдими. Не следва да се дава вяра на показанията на св. М.а, които противоречат на показанията на останалите свидетели-очевидци, възприели определени моменти от спора, в които същата отрича да е възприела противоправно поведение на своя съпруг /свързано с псувни и обиди към подсъдимите, а и към св. Г./, като следва да се посочи, че същата е имала право да не дава показания за това. От друга страна за поведението на подс. С. М. показанията на св. М.а следва да се кредитират, като същата е била на място, от което е могла да възприеме спора между частния тъжител и подс. С. М., чула е думите в този спор: „Какво искаш бе.